Двайсет и три години след вечността

„От незапомнени времена”

Така Пенинах Занинка, координатор в Обединената организация за развитие на батва в Уганда (United Organization for Batwa Development in Uganda), отговаря на въпроса откога хората от общността са живели в Мгахинга. Те са смятани за коренно население на горите около езерата Киву и Едуард, част от Великите африкански езера. На политическата карта на Африка, каквато я познаваме днес, хора от общността се срещат в Уганда, Руанда, Бурунди и Демократична република Конго.

Традиционно живеещи в прости колиби, препитаващи се чрез лов, събиране на плодове и производство на мед, лекуващи се с познатите им местни растения и билки, през вековете хората от общността са изградили особено силна връзка с гората, която освен с физическия, е свързана и с целия им духовен свят.

Животът на хората батва, влизащи в границите на Уганда, обаче рязко се променя през 30-те години на 20-и век, когато започва процесът на създаване на национални паркове. Пигмеите са изгонени от населяваните от тях гори Мгахинга, Бвинди и Ечуя. На хората е забранено да живеят в тях, но все още се радват на свободен достъп. Така е до 1991 г., когато Мгахинга и Бвинди са официално обявени за национални паркове, Ечуя – за резерват, а хората, традиционно населявали тези територии, не могат повече да влизат в тях.

Според държавния орган, който се грижи за дивата природа в Уганда (Uganda Wildlife Authority), решението за създаването на националните паркове е взето поради намаляването на горските площи и крехката екосистема в региона, включително заради застрашените планински горили. Това наложило изгонването на хората от общностите батва, бакига, банярванда и бафумбира, които биха навредили на почвата, ако продължат да я обработват.

Хората от общността батва са принудително изселени от трите гори без тяхното свободно и информирано съгласие. Не получават и адекватно обезщетение за изселванто си, тъй като официално никога не са притежавали традиционните си територии – според правителството те за изгонени от държавна земя.

Живот след края на вековната традиция

Разделени от държавните граници, хората от общността батва са малцинство във всяка една от държавите, в които живеят днес. Според данни от 2002 година (когато е проведено последното преброяване на батва) в Уганда те са около 6700 сред население от 24,4 милиона души. Нищожният им дял от общото население и фактът, че са смятани за примитивни заради традиционния си начин на живот, са превърнали батва в една от най-маргинализираните и дискриминирани групи в обществото. Съчетанието между драстичната промяна в начина на живот, малкия брой на общността и отношението от страна на доминиращите групи води до сериозни последици за батва, като днес те са затрашени от изчезване.

„Тъй като са страдали много, хората батва искаха да се върнат в традиционните си земи, но понеже знаят, че те са превърнати в национален парк, осъзнаха, че няма шанс да се върнат там и затова настояват за компенсация”, обобщава основното искане на батва Пенинах Занинка. Голяма част от хората все още са на практика бездомни. Селото Интеко Санориро се намира върху земя, купена за батва от благотворителна организация. Препитанието на хората е свързано със селско стопанство, работа за съседните общности и изработка на сувенири, които се продават на туристите. Хората казват, че парите, които успяват да изкарат, им позволяват да оцелеят, но изобщо не са достатъчни. Жителите на селото обаче са смятани за едни от щастливците. Недалеч от тях, в града Кисоро, група от около 100 души живеят на ръба на оцеляването върху земя, която не им принадлежи. Почерняла от изгорените автомобилни гуми, с които се топлят, тя е дом на хората, чиито основни доходи днес са кражбите, просията и събирането на пластмасови бутилки. Така въпросът за изгонването на батва от традиционните им земи излиза от границите на общността и се превръща в проблем и за други части от обществото.

След като Уганда криминализира хомосексуализма, таблоид пусна гей списък

Угандският таблоид "Ред Пепър" публикува списък, наречен "Топ 200 хомосексуалисти в страната", ден след като президентът на африканскат...

Прочети повече

Липсата на доходи, маргинализацията на общността и драстичната промяна в начина на живот намират изражение в редица социални проблеми като затруднения достъп до образование и здравеопазване. Много от хората от общността не се лекуват или защото не могат да си го позволят, или заради страха, че ще срещнат лошо отношение в здравните центрове. В документалния филм „Народ, който времето е забравило” (‘A People that Time Forgot’) Самсон Бишашире разказва: „Преди много време ние не знаехме за болести като малария; ако се разболееш – дават ти билки”. Сега, както става ясно от филма, когато се разболеят от малария, хората батва чакат да видят дали ще умрат.

Не на последно място пред изпитание е и специфичната култура на общността батва. Обвързани изцяло с живота в гората, традициите, обичаите и ритуалите трудно се предават на децата, които не са живели в Мгахинга, Бвинди и Ечуя. „Искаме да ни заведете в гората, за да видим тези къщи, за които ни говорите”, опитват се да предадат думите на децата си Айлийн и Кабиби, две от жените в селото Интеко Санориро.

Поглед от другата страна

Държавата, в лицето на органа, който се грижи за дивата природа в Уганда (UWA) и местната власт в област Кисоро (Югозападна Уганда), има своя гледна точка относно проблемите, с които се сблъскват батва.

САЩ: Уганда да не криминализира хомосексуалността

Президентът на САЩ Барак Обама изрази в неделя загриженост във връзка с очакваното обнародване на нов спорен закон, който е насочен с...

Прочети повече

В официалната позиция на UWA, предоставена от Кристофър Масаба, се казва, че през 1991 след изгонването им от националния парк, хората от общността са били справедливо компенсирани, като се има предвид тяхната собственост. За разлика от други общности те не са имали нищо „ценно” като къщи или ферми, а само колиби. По тази причина те са получили минимална копенсация, която не им позволява да си купят нова земя и това довело до незаконното им настаняане върху чужда земя.

Амис Масарека, представител на местната власт в Кисоро, отбелязва, че държавата се грижи за батва чрез различни програми, свързани със селското стопанство и началното образование. Също така той категорично опровергава твърдението, че хората от общността батва нямат достъп до гората, като заявява, че те имат право да посещават парка в съботните и неделните дни и да събират необходимите им растения и билки.

На въпроса каква е политиката на местаната власт във връзка с хората, живеещи в гета в Кисоро, Масарека заяви, че UWA разполага с пари, с които за хората ще бъдат купени земя и жилищни постройки. Той обясни, че е създаден комитет, който работи по темата, но не се ангажира със срок, в който хората от групата в Кисоро ще получат нова земя.

Batwa Trail – a win-win situation?

През май 2011 официално е открита т. нар. Пътека батва (Batwa Trail) – 8-килметров път в парка Мгахинга, който запознава туристите с традиционния начин на живот на пигмеите от батва – такъв, какъвто е бил преди 30-те години на миналия век.

Безсмисленото местене на стрелките

В нощта срещу неделя отново преместихме стрелките на часовника. Правим го всяка пролет, от десетилетия насам. При това смяната на врем...

Прочети повече

От държавния орган, който се грижи за дивата природа, посочват, че сред основните причини за започването на проекта, чийто инициатор на който са самите батва, са запазването на културното наследство на общността, възможността хората да бъдат близо до традиционните си земи и възнагражението, което получават за работата си по проекта. 80-те долара, които всеки турист плаща, за да тръгне по стъпките на пигмеите се разделят по равно – между UWA и хората от батва.

На пръв поглед изглеждащ съвършено, в съвместния проект между малцинство и държава има някои особености, които пречат на пълната хармония между двете страни. От държавната организация твърдят, че именно чрез създаването на Пътеката батва се запазва културната идентичност на хората от общността. В проекта обаче участват общо 34 души батва (10 водачи и 24 танцьори и музиканти) от около 6700 в страната, които в края на осмия километър си тръгват заедно с туристите.

През май 2013 г. чрез създадената от общността Обединена организация за развитие на батва в Уганда (ООРБУ) в конституционния съд е внесена петиция, изискваща връщането на традиционно населяваните от батва земи. Оттогава ООРБУ е отстранена като официален партньор по проекта, тъй като „в споразумението се казва, че ако една от страните се почувства обидена, може да се стигне до временно отстраняване от споразумението до разрешаване на спора”. Въпреки че от UWA твърдят, че ситуацията не променя отношенията между организацията и батва, отстраняването на ООРБУ като партньор създава допълнително чувство на несигурност в и без това крехките отношения.

Утрешният ден

Колко струва Крим?

Присъединяването на полуостров Крим към Руската федерация ще излезе на Москва прескъпо - горе-долу колкото цяла Олимпиада, изчисляват ...

Прочети повече

Бъдещето все още остава несигурно за пигмейската общност батва в Югозападна Уганда. Докато нейните представители чакат решението на Конституционния съд с надеждата да възвърнат традиционните си земи и начин на живот, държавата смята, че 8-километровата батва пътека е начинът, по който вековната култура на общността може да се предава през поколенията.

23 години след като са окончателно изгонени от земите, населявани от предците им от векове, батва срещат и вероятно ще продължават да срещат сериозни трудности да се впишат в обществото, от което принудително са станали част.

Говорейки за причините, поради които батва са изгонени от националните паркове, и за нуждата от защита на флората и фауната в региона, Амис Масарека от местаната власт в област Кисоро заяви, че „да позволят някои видове да изчезнат, не би било честно спрямо следващото поколение”. В същото време хората от батва, които са част от тази крехка екосистема „от незапомнени времена”, са се превърнали в един от изчезващите видове.

Автор и фотограф: Велина Барова

*Текстът е написан в рамките на проекта Minority Realities In The News 2013-2016 със съдействието на британската неправителствена организация 'Minority Rights Group' и българската "Джендър проект в България".