Истината за гръцкия дълг - каква е версията на "Сириза"

Много се изговори за референдума, но в много малко източници беше засегната темата с нарушенията при натрупването на гръцкия дълг. Само преди по-малко от половин месец обаче излезе крайно интересен доклад относно това дали дългът на Гърция е всъщност на гърците - или е просто натрупан дълг от банковата система.

Еврогрупата: Във вторник чакаме ново предложение от Гърция

Министрите от еврогрупата заявиха, че очакват нови предложения за реформи от правителството в Атина по време на срещата си във вторни...

Прочети повече

След идването си на власт през април 2015 г. правителството на „Сириза“ инициира създаването на комисия, която има за цел да разследва акумулирането на дълг от гръцката държава и неговата "законност". Преди около 2 седмици комисията, наречена Комисия за истината за дълга, обяви предварителните си разкрития. Според представените изводи „всички доказателства показват, че Гърция не само няма възможност да плати дълга си, но и не трябва да го плаща, защото дългът вследствие на споразумението с Тройката е директно нарушение на фундаменталните човешки права на жителите на Гърция“. Комисията стига до заключението, че Гърция не трябва да плаща дълга си, защото е „незаконен, нелегитимен и омразен и защото кредиторите искат нарочно да съсипят финансовата независимост на Гърция“.

В петък миналата седмица (3 юли) Европейският фонд за финансова стабилност (EFSF) отчете невъзможността на Гърция да плати на Международния валутен фонд (МВФ) като „случай на фалит“ в рамките на споразумението за EFSF. От фонда обаче решиха да не искат отпуснатите на Атина кредити в размер на почти 145 млрд. евро, но заявиха, че ще наблюдават ситуацията.

Според доклада на гръцката парламентарна комисия, публикуван в сайта zerohedge.com, гръцките власти заедно с някои други европейски правителства са били в заговор срещу преструктурирането на публичния дълг през 2010 г., за да защитят финансовите институции. Корпоративните медии са скрили истината, изобразявайки ситуация, според която спасителната помощ ще бъде от полза на Гърция, а населението заслужава последиците от неправилните си решения, се казва в доклада.

Само малка част от общо 240 млрд. евро, отпуснати на Гърция в рамките на спасителната програма за страната през 2010 и 2012 г. е отишла при правителството, за да се намали негативния ефект от финансовата криза от 2008 г. и финансират реформи, написа британският „Гардиън“ в края на юни. Тройката кредитори в лицето на Международния валутен фонд (МВФ), Европейската комисия (ЕК) и Европейската централна банка (ЕЦБ) се намеси през 2010 година, след като Гърция не можеше повече да изплаща задълженията си по кредити в размер на 310 млрд. евро, взети от редица големи европейски банки. Две години по-късно „Тройката“ представи втора спасителна програма, която се фокусираше върху отписването на дълг в размер на 100 млрд. евро към частни кредитори.

Доказателствата, представени в Комисията могат да бъдат използвани в потенциално съдебно дело от страна на гръцкото правителство, в което да се търси съдебен път за справяне с огромния дълг, пише "Би Би Си".

Кънев: Да се възползваме от кризата в Гърция

Резултатът от референдума в Гърция е лош за България, но създава икономически възможности, от които трябва да се възползваме, смята лид...

Прочети повече

"Докладът на Комисията за истината за дълга не е бил използван в политическият дебат преди референдума, нито има информация, че е използван за потенциално дело за отписването на дълга", заяви пред Actualno.com Мария-Кристина Доулами, гръцки журналист и експерт комуникации. Въобще не се съобщава, че подобно дело може да бъде заведено от правителството, добави тя.

На въпрос дали комисията е доказала това, което трябва да докаже Доулами отговори: "Повече или по-малко това е точно така. Със сигурност това подкрепи аргументите на правителството срещу строгите икономии."

По същество

Според доклада на Комисията дългът на Гърция от 80-те години на миналия век насам расте не заради увеличени държавни разходи, а заради особено високи плащания по лихвите към кредитори, прекомерни и необосновани военни разходи, загуба на данъчни приходи заради незаконно изтичане на капитали, държавна рекапитализация на частни банки и международни дисбаланси, дължащи се на проблемите, произтичащи от самата структура на Еврозоната.

Съгласно изводите на комисията приемането на еврото е довело до значително увеличение на частния дълг в Гърция, на който са били изложени големи европейски частни банки, както и гръцки кредитни институции. Нарастваща банкова криза е допринесла за гръцката дългова криза. Правителството на Георгиос Папандреу е спомогнало за представянето на елементите на банковата криза като държавна дългова криза през 2009 г. чрез подчертаване и увеличаване на публичния дефицит и дълг, се казва в доклада.

Цакалотос замества Варуфакис като финансов министър на Гърция

Гръцкият координатор в преговорите за спасителна помощ с международните кредитори Евклидис Цакалотос е основният кандидат на правителст...

Прочети повече

Там се посочва още, че през 2010 г. първото споразумение за спасителната помощ е имало за цел да спаси гръцките и другите европейски частни банки, както и да им позволи да намалят екзпозициите си към гръцки държавни облигации.

Друго заключение на комисията гласи, че механизмите, които се изграждат съгласно споразуменията за спасителните програми за Гърция, всъщност създават нови дългове – към Европейския фонд за финансова стабилност EFSM.  Тези дългове задълбочават гръцката криза и вместо Гърция да печели от международната помощ, всъщност се засилва процеса на приватизация на безценица на държавни активи. В глава 6 на доклада на комисията пък се казва и, че има директен ефект от спасителните програми върху човешките права в Гърция. А в глава 7 се посочва, че Еврозоната, ЕК, ЕЦБ и МВФ са задължили Гърция да следва политики, които са лишили страната от голяма част от суверенитета ѝ.  За пример се дава англосаксонската правна система, която противоречи на гръцката конституция. Отделно дългът към МВФ се счита за нелегитимен, защото наложените по искане на Фонда политики нарушават задължения по отношение на човешките права. А за дългът към ЕЦБ се казва, че програмата на Европейската централна банка всъщност помага на големи банки – чужди и гръцки, да се отърват от гръцки облигации и да променят пазара. Има и заключение за дълговете към частни банки и хедж фондове – преди намесата на Тройката те не са правили необходимите проверки и одити, а и някои гръцки банки са рекапитализирани „незаконно” от гръцките данъкоплатци.