Мисли за немислимото: Грози ли ни ядрено предателство?

Предателството бе извършено отново, когато пакистанския атомен физик А. К. Хан, работещ в холандско атомно предприятие, предаде тайните на бомбата на Пакистан. Казват, че сега пакистанският ядрен арсенал е уязвим от нападения от джихадистите.

Евреите в Европа са застрашени

В сряда, 15 април в Телавивския университет бе представен отчет за нивото на антисемитизма в света през 2014 година, изготвен от Център...

Прочети повече

От времето на Труман повечето американски президенти полагаха огромни усилия за това да се спре разпространението на ядрено оръжие. Карибската криза от 1963 година, станала най-опасния момент в ядрената епоха (засега), бе предизвикана от опитите на Русия за разположи в Куба ракети с ядрени глави. През тази седмица американският президент Барак Обама съвсем пренебрежително се изказа за ядрената криза: „Не съм заинтересован във воденето на битки, започнали още преди раждането ми… Студената война приключи отдавна.“

Създава се впечатление, че историята е започнала с неговото раждане. Путин, обаче, не е забравил Студената война - и Украйна с Крим го разбраха на собствения си гръб. Историята се помни от всички, с изключение на Лидера на Свободния Свят.

Изводът: Бил Клинтън капитулира пред севернокорейското ядрено оръжие, а Барак Обама – пред иранското. Това са убийствени факти, достойни за строго осъждане. Ако един от тези боеприпаси бъде взривен в пристъп на гняв, може да сме сигурни, че историците ще разкажат за тези факти на възмутения свят.

Вместо да спре реално ядрената заплаха, Клинтън и Обама изиграха пиеса, наречена: „Мирът на нашето време“, правейки го в сговор с корумпираните, затворили очи и уши, медии. Те играят тази пиеса, за да убедят избирателите, че правят нещо. И за Бил, и за Барак личното его стана по-важно от задачата да се спре разпространяването на оръжието за масово унищожение.

Историкът Виктор Дейвис Хансън изказа предположение, че представата на Обама за света прилича на романтична юношеска фантазия: „Президентът има юношески, романтичен поглед на откровено революционните общества и антизападните позьори – и илюзорна вяра в способността си да се договори с тях и да ги привлече на своя страна.“

Никакви деца, моля! Ние сме европейци!

Европейските страни отдавна се занимават всестранно със сексуалното образование. Сега, обаче, те го правят не за да предотвратят нежела...

Прочети повече

Но това е меко казано.

Професор Хансън трябва да помни, че двамата главни инициатори на европейския романтизъм са Жан-Жак Русо и Рихард Вагнер. Русо измисля онзи левичарски налудничав свят, в който и сега тайничко вярват нашите либерални приятели, и е станал вдъхновител на първия кървав взрив на революционния терор във Франция, след който следват наполеоновите войни.

А това, че преди Рихард Вагнер, със своите расови теории, ненавист към евреите и почитането на скандинавските богове, става пряк предтеча на Адолф Хитлер, който също е бил „романтик“… Всички тези хора са били дълбоко заблудени и са изпитвали някакъв свръхестествен стремеж за идеален свят на благородни варвари и расова чистота. Романтизмът като културно движение не е романтика и любов. Романтизмът е масова лудост на Европа, довела до възникването на леви радикали и нацисти.

Всички тези нацистки и съветски образи на герои и тяхната прослава идват от европейския романтизъм.

Изводът за всеки политик, имащ огромна власт е такъв: Луд ли е или не? Руският психолог Владимир Бехтерев поставя на Сталин диагнозата „параноя“, след което е отровен незабавно. Хитлер е страдал от нарцисизъм и с времето търпи поражение заради безграничната си вяра в пророческите си способности. Династия Ким в Северна Корея непрекъснато убива и уморява от глад стотици хиляди, за да съхрани властта си. Невменяемите лидери не са рядкост…

Алексис Ципрас - "полезният идиот" на Путин?

Посещението на гръцкия премиер в Русия предизвика подозрения у европейските партньори на фона на нелеките преговори за финансовото оцел...

Прочети повече

Затова се връщам към първия си въпрос: стоим ли на прага на ядрено предателство? Помните ли, в ядреното предателство няма нищо ново. Доколкото ни е известно то се е случвало два пъти след Хирошима и Нагасаки, а може би и по-често… Тези, които са откраднали и предали на Сталин тайните на Манхатънския проект, също са били романтици в добрите си намерения.

Сега лидерът ни се отнася много безотоговорно към своето задължение да защитава света от невъобразимата опасност. След като Карибската криза се е случила през 1963 година, значи това е древна история. Обама безкрайно вярва на вътрешния си глас, много повече отколкото на най-високопоставените военни и политически ръководители.

Когато Обама реши нещо, никой не може да промени гледната му точка. Няма съмнение, че мнозина либерали го смятат за много „романтичен“. А всички останали мислят, че е неадекватен.