Нападателната отбрана на Русия

Какво са замисляли Русия и НАТО, когато са провеждали големи военни учения в течение на миналата година? Авторите на публикувания в сряда доклад са оставили без внимание омиротворяващите официални обяснения и са направили извода – въз основа на това, какво и къде е било разгърнато по време на тези военни маневри – че всяка от страните се е подготвяла за нападение на противника.

Това не трябва да предизвиква излишно безпокойство: отработването на действия в случай на възникване на извънредна ситуация не означава, че такава ситуация е планирана или неизбежна. И въпреки това рискът от ескалация на напрежението в действителност съществува, пише в своя статия журналистът Марк Чемпион от "Блумбърг".

В руските военни учения, провели се през март, са взели участие 80 000 военни, задействани са 65 кораба и 220 самолета. Те са отработвали действия в отговор на възможни /според Русия/ варианти на нападения от страна на НАТО: от Северния ледовит до Тихия океан, а също така идващи от Крим, срещу уязвимия анклав Калининград и участъка на руската граница с Латвия и Естония.

Военните учения на страните от НАТО "Съюзнически щит", провели се през юни, са били по-малко мащабни – в тях са взели участие 15 000 военни. В хода на тези учения са проверени възможностите за бързо прехвърляне на войски и бойна техника на Изток за отразяването на хибридна атака срещу Балтийските страни и Полша, сходна с атаката, която беше предприета в Крим. Британският неправителствен аналитичен център The European Leadership Network (ELN), представи серия от слайдове, илюстриращи как са преминали ученията на двете страни.

Не е изключено, че и в двата случая ученията по своя характер да са били отбранителни. Но НАТО е имала всички основания да предполага, че Русия е чувствала необходимостта от отработването на действия в случай на възможен конфликт именно заради това, че тя самата е разглеждала вариант за нападение срещу Естония, което би могло да провокира ответни въоръжени действия.

При това руският президент Владимир Путин се страхува, че в Русия ще избухне народно въстание, подобно на украинското. Вероятно, той в действителност смята, че масовите безредици са оръжие, което САЩ ще използват срещу Русия и което ще предшества интервенцията на НАТО /независимо от това, колко погрешна е подобна теза/. Нападението и отбраната – това са понятия, които всеки оценява посвоему. През октомври 1962 г. Никита Хрушчов написа на Джон Кенеди писмо, което позволи да се разреши Карибската криза: "Ние изпратихме на Куба средства за отбрана, които Вие наричате средства за нападение".

Анализаторите на центъра ELN препоръчват на двете страни с цел да се намалят рисковете да създадат по-прозрачни канали за връзки и да се намали активното провеждане на военни учения. Това трябва да спомогне за решаването на проблема. "Проблемът се е състои в създаването на подбудителни фактори. Всичко което се прави, предизвиква ответна реакция", отбелязва директорът на центъра Йън Киърнс.

Като по-голяма цел авторите на доклада препоръчват на НАТО и Русия да направят опит за създаването на основа за сключването на нов договор – по образец на подписания през 1990 г. и вече не действащ Договор за обикновените оръжия в Европа /ДОВСЕ/. Новият договор ще определи какъв вид и къде могат да разполагат въоръжени сили всяка от страните, а също така би осигурил на двете страни възможност за осъществяване на контрол за това как се изпълнява договора.

Най-вероятно тази задача е неосъществима. Самият ДОВСЕ беше доста неудачен. Той беше съгласуван в края на Студената война, но влезе в сила след като прекрати своето съществуване Варшавският договор. През април договорът загуби всякакъв смисъл, защото Русия окончателно прекрати своето участие в него. Причината за несъстоятелността на този договор се състоеше в това, че страните нямаха единно мнение за това, къде след приключването на Студената война трябва да преминава разграничителната линия между НАТО и Русия. И следователно оставаше открит въпроса на какъв участък дислокацията на даден брой войски и танкове ще имат нападателен или отбранителен характер. Разположените до Русия бивши съветски републики сега образуват сива буферна зона между Русия и НАТО, което на практика изключва възможността да се постигне споразумение по въпроса за това, на какви участъци се смята за допустимо разполагането на оръжия.

Именно по тази причина опитите да се сключи споразумение за адаптирането на ДОВСЕ през 1999 г. бяха обречени на неуспех. НАТО не ратифицира този нов документ, защото желаеше Русия първо да изтегли своите войски от територии, които с нейна помощ бяха отделени от проруските сепаратисти от Молдова и Грузия – две намиращи се по съседство с Русия суверенни държави. Позицията на Русия се е състоеше в това, че тя има право да държи там свои войски, защото местните власти са я помолили с цел отбрана. НАТО възприемаше руските войски като агресивна и незаконна окупационна сила, използвана за дестабилизирането на обстановката в Молдова и Грузия. И съгласуването на тези две позиции беше абсолютно невъзможно.

Днес всеки опит да се сключи нов договор за дислокацията на войски и въоръжени сили би довел до възникването на още по-сериозни проблеми. В момента Русия е дислоцирала десетки хиляди военнослужещи в Крим, който тя присъедини, и заявява, че има право да разположи на този полуостров ядрено оръжие. Трудно можем да си представим как НАТО може да се примири с това. А в същото време в Източна Украйна има многобройна руска армия и военна техника, които участват в кръвопролитна война, макар Русия да отрича за тяхното присъствие.

Вижте всички последни новини от Actualno.com