Настъпва краят на НАТО

Алианса преживя края на Студената война, като беше още по-голяма заплаха, отколкото самата Студена война. Оказа се, че изчезна главната причина за съществуването на НАТО - Съветският съюз. Започна търсенето на нови формули, нещо от рода на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа, може би по-работоспособна и с по-военен характер.

Турция няма да интегрира ПРО в системата на НАТО

Турция не планира да интегрира комплексите за противоракетна отбрана (ПРО) в системата за колективна отбрана на НАТО. Това заявява мин...

Прочети повече

След това Русия тръгна да проверява западната система за безопасност. Тя сключваше антизападни съюзи в разрез с официалните заявления за партньорство, въоръжаваше се, въпреки подписаните споразумения, правеше своите близки и далечни съседи зависими от енергоресурсите си.

Запада гледаше на това с изцъклени очи и мърмореше нещо, правейки се, че всичко е наред. Първата сериозна проверка на западната решимост стана нападението срещу, неформално имащата американски гаранции и на път към НАТО, Грузия. На никой не му пукаше за съдбата на чеченците, Политковская или Литвиненко, но Грузия беше нещо друго.

Единственият, който се опита да предприеме нещо, беше Лех Качински, чието присъствие в Тбилиси спря руските танкове. Запада се направи, че не вижда нищо. А после се появиха естествените последици от това положение на нещата: нападението над Украйна. По този начин, проявявайки решимост, Русия без особени усилия изигра по-силния, но страхлив и парализиран от поп-политиката Запад.

Накрая стигаме до Минските договорености. Тяхното съдържание няма особено значение. Единствените, които мислят за тях, са германците и французите. Единствените, които се опитват да ги спазват, са украинците, но и те в крайна сметка ще оставят тези опити, защитавайки войниците си. Те се огънаха под обединения натиск на Русия, Германия и Франция, дадоха източните си региони, надявайки се, че някой ще оцени стремежът им за „компромис”. Никой няма да го оцени. Германия, извършвайки отделни тактически движения, защитава стратегическото си партньорство с Русия.

Меркел изхожда от предположението, че „лудият” Путин не е вечен и не следва да изгаря мостовете. Няма никакви предпоставки, че йерархията на приоритети на Германия ще се промени. Русия винаги ще бъде на първо място. На германците им се струва, че заедно с Москва ще управляват Евразия.

Столтенберг: НАТО не се стреми към конфронтация с Русия

Минските договорености са стъпка в правилната посока. Надявам се, че те ще доведат до дългосрочното разрешаване на конфликта в Украйна...

Прочети повече

Съвсем по друг начин възприемат нещата САЩ, на които не им се налага да се подмазват на Русия за газови доставки.

В края на краищата НАТО няма да издържи подобно „раздвоение на личността”. Алианса може би няма да рухне сега, но доколко този съюз е лишен от воля за живот, се вижда на фона на руската решителност.

Затова не е учудващо, че американската агенция Stratfor възкресява идеята за Междуморието – съюз на държави между Русия, Германия, Балтийско и Черно море. Аз бих разширил неговата територия от Анкара до Стокхолм, пише Цезари Криштопа.

Съществуването на руския империализъм осъзнават от Турция до Швеция. Разбира се, както показва, примера на Унгария, няма да е лесно, но никой не е обещавал, че ще бъде лесно. Предполагам, че това е единственият път днес, който ще позволи на суверените държави да устоят между два не много дружелюбни към тях колоса.

Крайъгълният камък може да стане Полша, но за това ѝ е необходимо правителство, което вижда по-далеч от загребващите си пръсти.

В София скандираха: " НАТО вън"

"НАТО вън", скандираха събралите се на четвъртия протест в София, който обявиха, че е срещу войната, опита за война и опита България да...

Прочети повече