С ТТИП корпорациите се налагат над демокрацията, казва специален доклад

Механизмът за решаване на спорове "инвеститор-държава" подчинява националните власти на чуждите корпорации и води до блокиране на политики в обществен интерес и пълзяща ерозия на екологични, санитарни и др. стандарти. Това се казва в доклад на Института за модерна политика (ИМП), посветен на готвеното споразумение между ЕС и САЩ за Трансатлантическото търговско партньорство (ТТИП).

ТТИП се обсъжда на европейско ниво непрозрачно, при тотална доминация на корпоративните интереси, а в България правителството участва в дискусии главно с най-крупните корпоративни лобисти, смятат от ИМП. Българската позиция по ТТИП се свежда до безкритично възпроизвеждане на "опорните точки" на Европейската комисия и американската администрация, а не се основава на независим анализ на последиците за България. Това са основните оценки в специален аналитичен доклад на Института за модерна политика (ИМП) – "TTIP – пътят към корпоративното робство", изпратен днес до правителството, парламента и европейските институции.

Относно споровете "инвеститор-държава"

В доклада се изтъква, че привилегированият режим, който позволява чужди инвеститори да съдят държава в наднационални частни трибунали (ISDS), е безконтролен инструмент за подчиняване на националните държави на корпоративни интереси и за блокиране на политики и решения, защитаващи обществения интерес. Това е основният риск за българската нормативна и социално-икономическа среда от приемането на Трансатлантическото партньорство за търговия и инвестиции между ЕС и САЩ (ТТИП) в настоящия му вид, посочва ИМП. Факт е обаче, че и сега съществуват арбитражи, които решават икономически спорове между частни компании и държави. За България пример е проектът "Белене" - страната ни е съдена от "Атомстройекспорт" в Арбитражния съд към Международната търговска палата в Париж.

Според Института за модерна политика ТТИП далеч надхвърля тясно икономическата проблематика и експертиза. С него се засяга самото функциониране на съвременната конституционна държава, способността на правителствата да провеждат политики в обществен интерес и правата на гражданите.

Относно рисковете за България

Докладът прави преглед на практиката по прилагане на механизма за решаване на споровете инвеститор-държава в частни трибунали. Посочени са редица примери с арбитражни дела, в които корпорации съдят държави за гигантски обезщетения заради повишаване на минималната работна заплата (Египет), налагане на мораториум върху фракинга (Канада), забрана за екологично опасен златодобив (Салвадор), отказ от развитие на ядрената енергетика (Германия), замразяване на цените на тока и водата, като социална мярка срещу острата икономическа криза (Аржентина) и др.

ИМП прави подробно сравнение на юридическите предимства и недостатъци на процедурите за решаване на споровете "инвеститор-държава" от националната съдебна система и пред частните трибунали. Изводът е, че дори и в условията на неефективна съдебна система на национално ниво, гаранциите за публичност и справедлив процес са далеч по-разгърнати отколкото пред наднационалните частни трибунали, пред които се водят дела "на тъмно" и без публичност, няма ефикасни възможности за обжалване на решенията, липсват солидни гаранции срещу конфликт на интереси и корупционни практики от арбитрите. В доклада се подчертава, че по този механизъм чуждите корпорации получават едностранна привилегия, защото държавата не може да предявява искове пред частните трибунали при нарушения от тяхна страна, а по отношение на националния бизнес представлява дискриминационна мярка, защото местните компании нямат подобни права.

Съществен риск от несправедливо и дори волунтаристично правораздаване в рамките на механизма ISDS се създава от прекомерно разширителното и непоследователно тълкуване, което се прилага от трибуналите на базисни понятия от международните договори като: "инвестиции", "легитимни очаквания", "мерки", "инвеститор", "честно и справедливо третиране", "пряка и косвена експроприация" и др. Това може да доведе до пълзяща ерозия по пътя на частните трибунали на иначе гарантирани по ТТИП стандарти в областта на селското стопанство, ГМО, здравеопазването и др. По този начин корпорациите получават могъщо оръжие срещу националните власти, с което могат да атакуват и бламират всеки закон, административна мярка или местна наредба, които провеждат определени политики в обществен интерес, щом те по някакъв начин ограничават планираните печалби и стопанска активност на корпорацията. Липсата на ефикасен механизъм за уеднаквяване на практиката на трибуналите, какъвто съществува в националните правосъдни системи, допълнително задълбочава този проблем, се казва в доклада на ИМП.

Оценката е, че се отварят широки възможности за заобикаляне и подмяна на суверенната воля на гражданите и на излъчените от тях демократични представители (парламент, правителство, местни власти). Могат да бъдат бламирани легитимни публични политики, свързани с качеството на живот и социалното развитие. По този начин частните корпоративни интереси се поставят в надмощно положение спрямо демократичната система в нарушение на фундаментални принципи на съвременната конституционна демокрация. Корпорациите се превръщат във външен за демократичната политическа система участник в политическия процес, който едностранно разполага с недостъпен за останалите участници, включително за държавата, механизъм за въздействие върху нормативната среда, правата на гражданите и социално-икономическото развитие. Самото наличие на този механизъм играе въздържаща роля - заплахата от многомилионни обезщетения е "дамоклев меч", който е в състояние да разколебае всяка идея за провеждане на политика в обществен интерес. В своите девиативни форми, ISDS води до фактическа подмяна на демократичния ред с корпоратокрация и ерозия на националната държава. До поставяне на държавата във васално подчинение на корпоративния интерес, а гражданите – в положението на съвременни роби на безконтролен и могъщ господар, който със заплахата от извличане на гигантски финансови ресурси от съответната държава във вид на обезщетения, присъдени по реда на ISDS, може да упражнява по задкулисен и недемократичен път влияние върху политиките и правилата, по които обществата живеят.

Относно преговорите на европейско ниво

ИМП споделя оценката, че преговорите между Европейската комисия и американската администрация са непрозрачни, но сочи и друг сериозен дефицит - отчетливата доминация на корпорациите и корпоративните лобисти в сравнение с организациите и експертите, защитаващи обществен интерес при консултациите по ТТИП. Посочени са данни на Corporate Europe Observatory, според които в периода 2012–2013 г. общият брой на "заинтересовани страни", които са лобирали във връзка с TTIP възлиза на 298. От тях 269 са представители на бизнес сектора.

Относно дискусията у нас и позицията на българските власти по ТТИП

В доклада се подчертава, че обществената дискусия по ТТИП у нас е твърде ограничена и претоварена с идеологически клишета, опитващи се да рамкират дискусията по различни политически оси "глобалисти-антиглобалисти", "проамерикански-антиамерикански", "еврофили-евроскептици" или "десни-леви".

Правителството участва предимно в диалог с бизнеса и в конференции, спонсорирани от големите корпорации, които са лобисти за приемането на ТТИП. В доклада са посочени конкретни данни от регистрите на лобистите в САЩ и в Европейската комисия за милионите, които харчат тези корпорации за лобистка дейност по ТТИП.

Позицията на българското правителство по ТТИП се оценява като безкритично възпроизвеждане на "опорните точки" на Европейската комисия и американската администрация. ИМП подчертава, че българската позиция не се основава на задълбочен и независим анализ на очакваното въздействие на TTИП върху българската икономическа и законодателна среда. Няма ясно дефиниран български национален интерес, който да се отстоява от България.

Препоръки към българските власти

ИМП отправя серия от конкретни препоръки:

- Да се формулира ясен мандат на българското правителство до края на преговорите по TТИП, който да стане публично достояние и да се подложи на широко обществено обсъждане.

- Българската страна да се противопостави енергично на включването на механизъм за решаване на спорове между чужди инвеститори и държавата от наднационални трибунали (ISDS).

- Правителството и българските евродепутати да предприемат енергични действия спрямо Европейската комисия с оглед преодоляване на тежкия дисбаланс в публичните консултации по TТИП, които се провеждат преимуществено с корпорациите и техните лобисти, а се пренебрегва участието на правозащитни, екологични, потребителски и други организации, работещи в обществен интерес.

- Да се гарантира еднозначно, че в областта на нетарифните бариери, TТИП ще запази най-високите екологични, санитарни, здравни и други стандарти, съществуващи в държавите-страни по споразумението.

- След представяне на завършен проект на TTИП, да бъде организирано широко обществено обсъждане за оценка на ефектите, които би имало споразумението върху българската икономика и законодателство.

Вижте всички последни новини от Actualno.com