Войната на Ердоган срещу кюрдите

Не е необичайно за политическите лидери в беда да използват тактики за отвличане на вниманието, за да обърнат късмета си. Холивуд натрупа много пари от тази тема чрез популярния през 1997 година филм „Да разлаем кучетата“. В него се разказва как точно преди изборите политически спин-доктор отвлича вниманието на избирателите от секс скандал с президента, като ангажира филмов продуцент да създаде фалшива война с Албания.

Съществуват подозрения, че опасна версия на този сценарий се разиграва в действителността в Турция. Там президентът Реджеп Тайип Ердоган отчаяно се бори да остане на власт, след като неговата ислямистка Партия на справедливостта и развитието загуби управляващото си мнозинство в решаващите избори през юни. Изправен пред нови избори, насрочени за 01 ноември, миналия месец Ердоган разпали война с кюрдските сепаратисти от Кюрдската работническа партия (ПКК) в очевиден опит да събере подкрепата за правителството и по този начин да спаси амбициите си за продължаване на авторитарното управление и за значително разширяване на правомощията.

През последните години Ердоган направи крачка в полза на признаването на правата на кюрдското малцинство в Турция. Тази крачка беше насочена към крехък мир със сепаратистите, които вече три десетилетия водят война срещу турското правителство . Около 40 000 души са убити до момента, като повечето са загинали от оръжията на силите за сигурност. Цялата тази дипломация изглежда като древна история сега, когато турски военни самолети възобновиха въздушните удари над базите на кюрдските сепаратисти в Северен Ирак. Претекстът за възобновените сражения беше убийството на двама турски полицейски служители. Но дори и ако нападателите са били кюрди, както твърди правителството, Ердоган можеше да намери начини, различни от всеобщата война, за да отговори.

Ердоган разчиташе много на кюрдите да му помогнат да постигне парламентарно супер-мнозинство на изборите през юни, което би му позволило да промени Конституцията и да създаде по-мощно президентство. Кюрдите съставляват 18% от населението. Въпреки че бяха маргинализирани в продължение на години, в миналото те гласуваха за партията му. Но през юни много от кюрдите показаха лоялност към прокюрдската Народна демократична партия. Въпреки сериозните усилия на Ердоган да я дискредитира по време на кампанията, партията спечели достатъчно гласове, за да го лиши от управляващо мнозинство.

С подновяването на военните действия турският президент направи агресивен призив към националистите, които се противопоставят на исканията на кюрдите за самоопределяне. Той е притеснен от нарастващата сила на сепаратистите, чието военно разклонения в Сирия се превърна в близък и ефективен съюзник на САЩ в борбата срещу „Ислямска държава“ (ИД). В по-общ план Ердоган се страхува, че кюрдите, етническа група с население в Иран, Ирак, Сирия и Турция, ще настояват още по-яростно за създаване на суверенната държава, за която отдавна копнеят. Те са окуражени от победите на сирийските си събратя срещу ИД и от създаването на относително стабилна кюрдската провинция в Ирак.

Миналия месец Ердоган позволи на американците да използват военновъздушната база Инджирлик и две други бази, за да извършват мисии срещу „Ислямска държава“ – дълго отлаган ангажимент, който би трябвало да е формален за съюзник на НАТО, но за уреждането на който трябваше да се мине през цяла година на трудни преговори заради съпротивата на Турция. Ердоган също така се съгласи да се присъедини към американската коалиция в борбата срещу ИД.

Ясно е обаче, че основният му приоритет е войната с кюрдските сепаратисти. САЩ трябва да използват влиянието си в региона, за да спрат боевете и да лишат Ердоган от извинение да продължава военните действия, които правят трудната борба срещу „Ислямска държава“ още по-тежка.

The New York Times