Човечността умря още през 2013 г., но вие не забелязахте

Помислете.

Военното летище в Идлиб падна в ръцете на джихадисти

Джихадистите от Ан Нусра (клона на Ал Кайда в Сирия) са превзели военното летище Абу Зухур в провинция Идлиб, потвърди Дамаск. Бунтовн...

Прочети повече

Ако сега пишете за човечност в социалните мрежи, вие или сте откъснат от реалността или безхаберен лицемер, преследващ мимолетни желания.

Понятието „човечност“ умря. Това се случи сутринта на 21 август 2013 година в Гута, едно от предградията на Дамаск. Но вие предполагате, че тази дума съществува и сега. Това пише журналистът Ардан Зентюрк за турското издание "Star gazete".

Краят на човечността бе сложен от Обама и Путин

Отправна точка станаха събитията на 21 август 2013 година, когато войските на Башар Асад използваха химическо оръжие и убиха 1,7 хиляди невинни жени и деца.

Това беше клане, напълно очаквано от диктатора – баасист. Подобно клане извърши Саддам в Ирак. А „началото на края“ за всички нас стана това, което се случи след масовото убийство в Гута, на линията Москва- Вашингтон. Светът предполагаше: след като Асад престъпи „червената линия“ - Америка като „единствената свръхдържава“ непременно ще даде адекватен отговор. Но Обама постъпи иначе. Той прие дипломатическото предложение на Путин и прескачайки труповете на невинните деца, започна маневрата с „изчистването на Сирия от химическото оръжие.“

Столтенберг взе отношение за информацията за руски военни в Сирия

Генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг изрази безпокойството си от съобщенията за засилено руско военно присъствие в Сирия, пред...

Прочети повече

За лежащите в редица стотици бездиханни детски тела бе забравено, дипломацията „отърваването на Асад от химическото оръжие“ бе пусната в ход (което се смяташе за много по-важно за безопасността на Израел). Асад остана и както казват, предаде химическото оръжие, а сега прекрасно се оправя и с хлорен газ...

Преди две години написах следното: „От случващите се събития ние пропускаме същността на проблема. Ако целият въпрос е това да се изземе химическото оръжие от ръцете на режима БААС, струваше ли това гибелта на 100 000 души? (Сега броят на загиналите е 300 000). Единственият „упокояващ“ света извод, след тази кървава баня е, че „БААС е без химическо оръжие“, но ако войната в тази страна продължи, то бъдещата ситуация в света 6ще продължи да се развива в застрашителна посока.

Формулата, предложена от Русия и одобрена от САЩ, не означава нищо друго освен измиване на ръцете с режима на БААС и продължението на масовите убийства с прилагането на други оръжия. В същото време светът остава с режима, който продължава да съществува при подкрепата на Русия и Китай – две големи държави с „недемократични“ режими – и постепенно попада под контрола на друга „недемократична“ държава – Иран.“ (Star, 13 септември 2013 г. „Световната система се руши!..“)

Ако искате да намерите истинските убийци на Айлан, то ще отбележа: това са Владимир Пути и Барак Обама. Смъртната присъда на Айлан (и на още хиляди деца) беше подписана в момента, когато скриха престъплението на Асад. Разбира се, те имат привърженици: Иран, Китай, Израел, Европа, която днес е безпомощна сред потоците бежанци... И баасистите, разбира се.

Подлост и предателство

РБК: България не е пуснала във въздушното си пространство руски самолети за Сирия

България е отказала да пусне през въздушното си пространство два руски самолета с хуманитарна помощ за Сирия. По-рано САЩ поискаха от...

Прочети повече

Двете години, след като с човечността беше приключено, се превърнаха за нас в епоха на измени и предателства.

Видяхме как някой се здрависваше с диктатора, употребил химическо оръжие, пееше му хвалебствени оди в медиите. Сблъскахме се и с онези, които си затваряха очите за иранския план за окупация на Сирия и обвиняваше страната в „просунитска“ политика. Запознахме се с цяла система, насочена за формиране на мнението, че Турция подкрепя „Ислямска държава“.

Срещнахме и е психично болни, които смятаха преврата в Египет за „легитимен“, искащи същото в своята страна и твърдящи, че в този случай на ръководството на страната ще му провърви не по начина, както на, „дадения под съд“ Морси.

Лично аз повече не мога да търпя всичко това, завършва статията си Ардан Зентюрк.