Фронтовете на Меркел

През новата работна седмица германският канцлер Ангела Меркел ще трябва да воюва на няколко решаващи фронта. Бежанската криза, преговорите на Европейския съюз с Турция, сирийската гражданска война, участието на Бундесвера в коалицията срещу „Ислямска държава“, и, да, дори нарастващо недоволство в редиците на собствения й Съюз, с който управлява в Берлин.

Кризата и войната в Близкия Изток имат пряко въздействие върху Германия – и вероятно върху нейния канцлер. Рядко външно- и вътрешнополитическите действия на Берлин са имали толкова голям смисъл, колкото в настоящия момент. И точно поради тази причина опасността от допускане на грешки е огромна.

На пръв поглед Меркел не изглежда зле въоръжена. Събитията сякаш очертават просто поредната фаза от нейното дългогодишно управление, което съвсем оправдано й печели славата като „канцлер на кризите“: най-напред финансовата, после гръцката, прераснала в европейска дългова, и накрая – за капак - бежанската. Но все повече хора се питат: не трябва ли канцлерът да промени своя управленчески подход?

“Анахроничен политически стил“

А сега и втори поглед, който ще хвърли повече светлина върху ситуацията. През всичките тези години, прекарани на канцлерския пост в Берлин, всичко около Меркел изглеждаше спокойно и тихо, протичащо без много шум. Бурните събития бяха протоколирани с типичната немска сдържаност, изключваща драматизация. Най-важната дама в Берлин просто предоставяше априори – така да се каже – точни решения и отговори на проблемите.

Канцлерът подрежда нещата така, както на германците им се харесва. Красиво.

Но кризата с бежанците излезе извън контрола на федералното правителство, а и на самите германци, които са силно политизирани. „Политическият консенсус е анахронизъм в моменти, в които се изискват бързи, а вероятно и непопулярни мерки“, беше ловкият коментар за стила на Меркел на швейцарския вестник Die Neue Zürcher Zeitung.
Оттук и логичният въпрос: ще адаптира ли Ангела своя политически подход към новата ситуация или ще остане по-скоро умерена, изчакваща събитията да отшумят? Това е битка на няколко фронта, на които канцлерът трябва да излезе – при това тази седмица. И резултатите от нея са твърде несигурни.

• Сътрудничество с Турция. Германският канцлер се нуждае от подсигуряването на външните европейски граници, за да се справи с бежанската криза в сърцето на континента. За тази цел тя разчита на Турция. Анкара трябва да намали мигрантския поток към Европа, а в замяна ще получи финансови средства за бежанските лагери (три млрд. евро), облекчаване на визовия режим за турските граждани и нов тласък в преговорите за членство в ЕС. Това е инициатива на Меркел; нейна, а не сделка на Брюксел. Проблемът в картината обаче се нарича Реджеп Таийп Ердоган. Защото турският самодържец много добре осъзнава, че милионите бежанци в страната ще бъдат използвани като разменна монета в политиката му с Европа дълго време.

• Капризният Брюксел. Планът на Меркел ще сработи само ако другите държави от Общността се присъединят към него. Но още от самото начало е ясно, че източноевропейците се дърпат. Редиците на самоотвержените са оскъдно попълнени от Германия, Австрия и Швеция – извън тях солидарност почти няма. Австрийският канцлер Вернер Файнер настоя при това положение държавите, отказващи да изпълнят иначе регламентираните от Брюксел квоти за бежанците да бъдат санкционирани с орязване на финансите, от които и без друго Източна Европа е силно зависима. Но по този начин Меркел рискува разделение в ЕС. Германия е заплашена от изолация, а историята ни показва, че подобни моменти обикновено завършват с катастрофа за Европа.

• Борбата срещу „Ислямска държава“ В знак на солидарност към президента Франсоа Оланд и францизите Меркел натовари Бундесвера с активна роля в сирийския конфликт. Четири до шест разузнавателни самолети „Юрофайтър Торнадо“, фрегата в Средиземно море, разузнавателни данни от сателитите – мерки, които имат преди всичко символична политическа стойност. Ето защо в бой срещу „Ислямска държава“ може да бъдат въвлечени и 1,2 хил. германски войници. Целта на мисията им обаче остава неясна, особено след като политическа визия за бъдещето на Сирия все още няма.

• Общественият дебат сред германците. Бежанската политика на германския канцлер не разедини, а по-скоро пренастрои германските граждани. Но все повече анкети, проведени от различни институции, показват, че голяма част от германците не са съвсем съгласни с подхода на Меркел. Един от основните проблеми на това възприятие е, че връзката между представата за бежанците и терористите така и не беше успешно прекъсната в Германия – внушение, която се затвърди след серията нападения във френската столица Париж. Въпреки декларирана култура на добре дошли (Willkommenskultur), която тръбят в Берлин.

• Непослушните членове на Съюза. Бежанската криза разобличи и една дълго наслагвана измама: Християндемократичният съюз не е партия, изградена от дисциплинирани, послушни войници, които нямат право на глас. А „сестринския“ Християнсоциален съюз от Бавария не е безгласна пешка, която може да бъде размествана по шахматната табла. Напрежението в Съюза става все по-осезаемо и за невъоръженото просто око. В неговите редици все по-отчетливо се чуват критиките към канцлера, който управлява Германия вече повече от десетилетие.

Der Spiegel