Коалицията, формирана от западните страни за борба с терористичната организация „Ислямска държава” (ИД) е породена от лицемерие. Това твърди в свой анализ израелското издание Globes.
От април 2003 г., когато американците свалиха Саддам Хюсеин, регионът е залят от насилие. Стотици коли се взривяват, десетки са обезглавени, стотици хиляди невинни хора са убити. Нито един западен лидер не помисли да се намеси и защити милионите нещастни хора в Сирия, Ирак и разпадащата се Либия. Никой изначално не обърна внимание, че бандите на ИД нападат села, убиват мъже, насилват жени.
Кога се размърдаха? Само когато британец от египетски произход уби един след друг двама американски журналисти, а бойците на ИД завзеха обекти на нефтената промишленост в Ирак и Сирия. Едва тогава Барак Обама внезапно проумя каква заплаха представляват терористите от ИД за западните страни. Та нали в нейните редици се сражават стотици, ако не и хиляди граждани на европейски държави. Те могат да се върнат у дома и да се заемат със същото, което са правили в Близкия изток, пише Globes.
Също така изведнъж стана ясно, че ИД е завладяла нефтопреработвателни заводи в Ирак. Започна едно лицемерно осъждане на убийствата, а западните лидери фалшиво се обезпокоиха за съдбата на мирните арабски жители на близкоизточните държави.
След думите в ход бяха пуснати военните самолети. По постъпващата от места информация, бомбардировките, започнали от войските на коалицията, забавиха придвижването на терористите и отслабиха контрола на ИД над завладените територии.
Йордания стана една от четирите арабски държави, участващи в антитерористичната коалиция, наред със Саудитска Арабия, Бахрейн и ОАЕ. САЩ оглавиха коалицията, към тях се присъединиха западните стани, чиито граждани се сражават на страната на ИД, в това число Франция, Германия, Австралия и Великобритания.
Западът, и ние в това число, радостно приветстваме армията на спасението, дошла да избави човечеството от абсолютното зло.
Но приветствието се оказа избирателно. Сирийският режим в продължение на четири години пролива кръв в борбата със същата тази заплаха – жестоките сунитски екстремисти. Не стига, че никой не бърза за му стисне ръката или да откликне на призивите за помощ, но вместо това Западът, през всичките тези години, призоваваше за свалянето на сирийския президент. Днес мнозина вече са разбрали, че падането на Башар Асад би ускорило появата на ИД. Мнозина, но не всички.
Защо крал Абдула II предизвика толкова симпатии на Запад, а сирийския му съсед –не? Защото за разлика от Асад той стоеше колкото се може по-далеч от Техеран. В този свят невинаги може да избираме съседите си. Понякога тях ни ги натрапват. Башар Асад наследи съюз с Иран от баща си и от времето на Студената война, когато Сирия бе съветска колония.
Циничната близкоизточна политика е прекалено сложна от елементарното разделяне на черно и бяло. Далеч не винаги приятелят на вашия враг е ваш враг. На израелците не им е лесно да признаят, че режимът в Дамаск в продължение на десетилетия сдържаше изблика на чудовищен садизъм свидетели, на който станахме по време на запалването на нещастния йордански летец. Тези, които призоваваха за свалянето на Асад, всъщност призоваваха Сирия да се превърне във втори Ирак или Либия. От израелска гледна точка ликвидацията на Асад води до появата на терористична заплаха за населените места в северната част на страната.
Напоследък много бе казано за това зло, което сътворяват бойците на ИД. Как са посмели за изгорят жив човек, молещ за пощада. Някои откриха причините за подобни действия в „ислямския ген”. И никой не си спомни, че преди седем месеца евреите запалиха жив 16-годишен палестинец (бел. ред. - Мохамед Абу Кхадир). Действително, еврейските екстремисти са действали самостоятелно, а ИД е добре организирана йерархична система, но жестокостта е една и съща.
