НДК - Някъде Далече от Културата

    

Автор: Десислава Димова, actualno.com

Ясен, слънчев ден. Разхождам се на площада пред НДК. Това е едно от местата, на които бихме завели всеки един чужденец - забележителност, която с гордост наричаме Национален дворец на културата.

Но дали дворец, а още по-малко културен?!?

Озовавайки се там, ние ставаме свидетели на гледка, която е далече от културната. Попадаме на място, лъхащо на кебапчета, кестени и "още нещо".

Оглеждаме се по-обстойно и виждаме забележителни архитектурни постройки - кафенета, тип каравани, естетично покрити с найлон и естествено озвучени от ритмите на родната ни чалга.

Със същия успех бих отишла в парника на баба и даже би ми било по-приятно!

Оглеждайки се още малко, попадаме на друга архитектурна забележителност, продукт на несполучливото народно творчество - паметникът "1 300 години българска държава", който хората иронично сравняват с мъжки полов орган.

Но дори и някога да е приличал на нещо, сега тотално се е разпаднал. Всъщност е направен жалък опит в тази посока. Сега паметникът е обграден с рисунки, наподобяващи графити, но все едно направени от първолак.

Поне така няма опасност къс от конструкцията да падне върху нечия глава.

В очакване на Културата.

От края на 2005 г. сме в очакване да се сбъдне Културата.
Тогава кметът Бойко Борисов съобщава, че австрийски фонд е проявил интерес да ремонтира градинката пред НДК като подмени плочките, оправи фонтаните и зелените площи. Инвестицията била оценена на 250-300 хил. евро.

Фургоните за кафе и бира ще бъдат махнати от градинката, а на тяхно място ще има нови, по-привлекателни заведения. Бирфестове пред двореца вече няма да има, след като градинката бъде оправена.

Австрийците щели да издигнат и паметник на Моцарт, с което да получат популярност, а споменатият по-горе паметник пък или ще бъде опакован, или спешно ще се търси проект за неговото осъвременяване.

След всички тези обещания нито опаковаха паметника, нито го осъвремениха. Не си получихме и обещаният монумент на Моцарт, а бирфестовете още се вихрят с пълна сила.

Дали австрийците наистина са направили инвестиция и ако е така, къде са отишли парите, това никой не знае (или поне аз).

Културизацията.

Направиха реалност едно от обещанията. След 14-годишен сух режим в средата на 2006 г. фонтаните пред НДК отново заработиха.

Но не австрийската инвестиция допринесе за това, а "Софийска вода" пое за своя сметка разходите по реконструкцията на скъпото съоръжение, за да направи пространството около НДК едно по-приятно място за разходка и отдих на жителите на столицата.

Водните ефекти на фонтана пред НДК включват композициите "Българското знаме", "Европейското знаме", както и ансамблите "Гейзер колони", "Водно цвете", "Водна амфора", "Гейзер огън".

В подлеза на НДК пък можем да се наслаждаваме на водната композиция "Св. Владимир", включваща ансамблите "Струйни водни колони", както и "Водно цвете", "Таралеж", "Житен клас", "Маргаритка", "Ветрило", "Запалена факла", "Водна стрела".

Отново в средата на 2006 г. се случва Културата. Откриват монумента "Сегмент от Берлинската стена" до НДК. По предложение на фондация "Наследство" Столична община отправя официална молба до общината на Берлин за предоставяне на сегмента.

Всякаш всичко друго около НДК е наред, та трябваше да докарат и Берлинската стена. Но това е разбираемо като се има предвид стремежът към европеизация, който измъчва главите на нашите управници.

Все пак този акт се признава и ние благодарим на Столична община.

Още Културизация.

И след като върнахме лентата в далечната 2005-2006 г., трябва да споменем и един акт на загриженост, който се прояви сега, през 2007 г., от страна на Столичния общински съвет.

Той задължава кмета Бойко Борисов да изгради велосипедни алеи, за да се подобрят условията за велосипедистите. Според общинарите кметнската администрация трябва за предвижда алеи за велосипедисти при проектирането на нови улици, както и тези трасета да се създават при ремонт на вече построени пътни артерии.

Ето как един от общинските съветници - Борислав Бориславов от СДС, който е внесал предложението, коментира състоянието на алеите за велосипеди около НДК: "Бях пуснал питане до Бойко Борисов за тази маркировка, защото лентите бяха буквално за отбиване на номера. Бяха нарисувани по тротоара и минаваха през стълбовете на билбордове. Това беше колкото комично, толкова и абсурдно. Би ги спазвал само някой Супермен, който може да преминава през твърди предмети или самоубиец".

Аз ще допълня само, че велосипедистът не е нужно да бъде Супермен, но е добре да притежава техническите умения на скиор, тъй като придвижването по алеята прилича на слалом по ски-писта. Само че слаломът се усложнява от факта, че в ролята на побитите колчета се явяват пешеходците, коите са всичко друго, но не и побити.

НДК - "За мишките и хората".

Имаше една телевизионна рубрика "За мишките и хората". В нашата история тя е много добре приложима. Площадът пред НДК може да се нарече за мишките и хората. По всяко време на денонощието там се разхождат огромни плъхове, всякаш са част от забележителностите, които можеш да видиш там.

Време е някой да обърне внимание и на този проблем, защото не е от месец или два. Той съществува вече години наред и може би трябва плъховете да ни изядат, за да се сети някой, че те не са част от характерните обитатели на парковете и да се заеме с тяхното изтребване.

Остава ни да чакаме търпеливо някой ден да се случи Културата.
Дано скоро заглавието на тази гледна точка да може да се смени и то да получи точния си смисъл: НДК - Национален Дворец на Културата.