|
Автор: Татяна Буруджиева, Segabg.com Очертават се изключително интересни за функционирането на политическите партии местни избори. За БСП те са от особена важност. Не толкова, защото това е поредната власт и нейното "вземане" или "изпускане" ще се отрази на положението на партията. Дори не и поради формулираната в самата БСП цел - да се докаже, че са най-силната българска партия чрез броя на кметските места. Изборите след два месеца ще докажат категорично, че БСП хем има властта, хем - не. В президентството социалистите са мнозинството от апарата. Нещо повече - президентът е бившият лидер на БСП. Това обаче е част от изграждането на независимостта на тази институция, вместо да се приема за част от обвързаността й. "Приятелският огън", за който спомена Първанов наскоро, не е само метафора. Зад нея се крият дълбоките убеждения, че откакто е станал президент, сред социалистите има не само негови привърженици. Президентската власт изигра сериозна роля за възстановяване доверието към социалистите, че могат да свършат нещо успешно, когато са на власт. Че могат да завършат мандат и да се преборят за нов. До този момент това се е случвало за тях само на местни избори. С един основен резултат - сериозно раздалечаване на съответния успешен кмет от структурите на БСП. Ако продължим да правим аналогии, то бихме могли да кажем, че колкото по-успешен е един мажоритарен мандат на социалист, толкова по-дълбоко е разцеплението и самоунищожението на съответната партийна структура. Дали тази аналогия следва да се приложи и спрямо отношението успешен президент - неуспешна БСП, не знам. Усилието и на институцията, и на партийното ръководство е в обратна посока. Но получените резултати не са еднозначни. Президентът се дистанцира от партията си, заемайки ролята на държавен глава. Дотам, че се кандидатира като независим за втория си мандат. Нещо, което правят повечето кметове на БСП, когато се упътват към втория или третия си мандат. Това създава част от проблемите на мажоритарно управляващите личности - в БСП трайно се установява една група, която винаги е готова да ги орезили и отхвърли като "ренегати". Но "приятелският огън" изразява нещо далеч по-силно и сериозно. Зад възможността да се бламира Първанов през втория си мандат вече не прозира опасност заедно с това да се навреди на БСП. Напротив, това се привижда като възможност да се разчисти теренът. Е, пътьом ще се провали един политик, но... какво да се прави. Или може би това е още една добра възможност за всички, които са му желали провала още от момента, когато стръвно го подкрепяха да се кандидатира през 2001-а с тайната мисъл, че най-после ще се провали. Може би защото при тази атака отвътре битката трябва да доведе до лично унищожение, но до съхранение на относителната цялост на партията, войната се води с префинени и доста подмолни методи. В битката между партиен елит - национално и местно ниво, и успешните личности на БСП в местната власт нещата стоят по различен начин. Там има две основни ситуации - и двете зловредни за самата партия. Първата е успешен кмет, но доста "неуправляем" за местните и дори национални структури. В настоящите избори тези кметове имат голям шанс вътрешната опозиция срещу тях да се кротне с единственото намерение да си осигури удобна победа и похвала от "Позитано". Без много труд и напъване. Втората - стар кадър, който си е повярвал дотолкова, че само и единствено той може да бъде кандидат за кмет, че всячески се опитва да рекетира изборите. В тази ситуация кандидатите на социалистите по места ще бъдат поне двама. Естественото разпиляване на гласове е малката болка. По-сериозен е ефектът върху организацията. Вместо да прави избори, тя започва нескончаеми вътрешни спорове кое решение е по-печелившото и... така само усложнява постигането на по-добър резултат. И трите типа фигури - успешният, неуспешен, но самозабравил се, и новопоявил се кандидат - са все обречени в рамките на една партия, която мрази да има ярки личности. Този вътрешен инстинкт на унищожение на силната личност най-добре се вижда в номинациите на БСП в общини, в които тя няма властта. Показателни примери са София, Видин, Велико Търново, Плевен, Шумен, Благоевград. Вместо да се работи за създаването, развитието и налагането на силните личности, които след загубата на предходните избори ще се подготвят за следващите, четири години са буквално проспани. Организациите не дотам, но симпатизантите и хората, които биха гласували за кандидатите на БСП, неизбежно са в проблематична ситуация. Тепърва те трябва да бъдат убедени, че това са и техните кандидати. Дори в Пловдив, където социалистите се развиват стабилно и резултатите могат да са много добри за тях, кандидатурата им за кмет се забави. Динамично работещи организации, ефективни екипи, силни лидери - това е все още мечтано бъдеще за голямата част от местните структури на БСП. Може би затова социалистите залагат на два коза: доказаното там, където има вече спечелил кмет, и партийното втвърдяване - там, където нямат. Това е тактика, чиято ефективност само резултатите от изборите ще докажат. По-важното е, че на тези избори няма да се постигне стратегически резултат. Надмощието на партийния апарат - чрез листите и чрез по-голямата част от кандидатурите - стратегически затваря БСП в поле, при това вече не особено просторно. Залагайки на принципа на максимална сигурност с оглед националното равнище на власт, социалистите ограничават възможностите си като кадрови потенциал. А това може да изиграе лоша шега при следващите национални избори. Два месеца преди местния вот се очертава доста ясна картина - социалистите търсят чистия партиен вот. И ще го получат. Както за листите си, така и за кандидатите за кметове. Остава въпросът - това ли трябваше да е целта на една партия, която иска да завърши успешно мандата си в управлението на страната и има амбициите да не е за последен път във властта? Може би точно в отговора на този въпрос прозира разминаването на президента и бившите му съпартийци. kafene.net
|