Почти без шансове за купата на УЕФА

    

След изиграването на първите срещи от последния кръг преди груповите фази на УЕФА, спокойно можем да заключим, че Евроодисея 2005 беше по-скоро тавана на българския клубен футбол, отколкото едно ново начало, както при румънските отбори примерно.

Докато за последните три години северните ни съседи спечелиха правото на втори представител в Шампионската лига, ние се върнахме там, откъдето започнахме и след срамни мачове с Тампере и кански мъки с Омония групите на УЕФА изглеждат почти толкова „не за нас", колкото и тези на ШЛ.

Локомотив (Сф) и Литекс на практика отпаднаха още след първите срещи, а на ЦСКА предстои да се пробва да отсрами първенството ни в домакински двубой с Тулуза, прогнозата за който букмейкърите определят като „тройна".

Противно на предварителните очаквания, с най-малки шансове за краен успех се оказа, че е столичният Локомотив. Вместо да затворят играта срещу предпочитащия да се защитава Рен, железничарите тръгнаха наивно да решават всичко още в София.

Бретонските средняци разчитат на контраатаки в 90% от мачовете си от местната Лига 1 и напълно логично се възползваха с лекота от празнините в защитния вал на „червено-черните". Резултатът 1:3 може и да не отразява релно показаното от двата отбора на стадион „Българска армия", но със сигурност обезмисля реванша във Франция.

За Гигов, Тонев и Грозданов остава да помислят за бъдещето на поизчерпания си тим, вместо да недоволстват от категоричната загуба, която е колкото несправедлива, толкова и резонна с оглед на факта, че Рен победи Локомотив със същото хладнокръвие, с което западните отбори взимат своето на българска земя при почти всяка своя визита у нас.

Опитът от Евроодисея 2005 потвърждава, че равностойната игра не е достатъчна, за да се отстрани съперник от „Големите 5". Ако искат участие в групите на УЕФА, българските отбори трябва да надскочат моментните си възможности, подобно на ЦСКА, Левски и Литекс преди две години, когато елиминираха съответно Леверкузен, Оксер и Генк, без да са по-добри от тях.

Предвид статута на пълен анонимник, с който родната федерация се ползва в УЕФА през последните двайсетина години, за отстраняването на по-богат съперник е нужно и т.нар. „реферско благоволение". В рамките на очакваното беше поне един от трите ни предствители в първия кръг на турнирите да бъде „посечен" от съдийската бригада. За голямо съжаление на ловчанлии, именно на Литекс се падна горчивата „чест" да се оттегли от турнира като симпатичен губещ.

След като през първото полувреме на мача с Хамбургер се видя трагичното състояние на немския отбор, мочетата на Ферарио Спасов заиграха с тавана на моментните си възможности, притискайки именитите гости до унизителното положение да благодарят на рефера за неотсъдените две кристално чисти дузпи за нарушения срещу Роберт Попов и бразилеца Том.

Неравностойната съдийска свирка разконцентрира младите футболисти на Литекс, от което Ван дер Ваарт и компания се възползваха почти на секундата, изкъпвайки с леден душ българските си домакини така, както през последните години направиха Галатасарай, Бешикташ, Панайтинайкос, АЕК, Нюкясъл, Стяуа, Фейенорд, пак Хамбургер преди 2 сезона и т.н.

Връщайки се в миналото обаче, можем да направим и един съвсем нелош паралел с мачовете на Литекс срещу Панайтинайкос от преди няколко сезона. Тогава ловчанлии загубиха като домакини с 0:1, но на уж протоколния реванш в Гърция бяха на прага да поднесат сензация, печелейки с 1:0 редовното време (Панайтинайкос победи с 2:1 след продължения).

Предвид изиграния грамотно тактически двубой с Хамбургер през миналата седмица, неотсъдените дузпи през второто полувреме, както и разочароващото представяне на германците, гарнирано със случайно отбелязоно на пръв поглед попадение, можем стигнем и до заключението, че шансовете на Литекс не са се изпарили напълно, особено ако младата звезда Ивелин Попов намери себе си в Германия.

Все пак да не забравяме, че на днешна дата мисията на ловчанлии изглежда още по-невъзможна, отколкото в дните след жребия, най-малкото поради очакващия ги сблъсък с нечовешката за гостуващите отбори атмосфера на "Нордбанк Арена". Германските футболисти са изключително агресивни пред вярната си публика, което при всички положения поставя Литекс в аутсайдерската позиция да даде всичко от себе си да не отиде „на разлика" преди да мисли за нещо повече от почетна загуба.

За нещо повече от достойно отпадане преди реваншите засега може да се говори единствено в ЦСКА. Възпитаниците на Стойчо Младенов се добраха до стратегическото 0:0 в Тулуза, но в никакъв случай не показаха качествено израстване спрямо срещите от предварителния кръг на УЕФА.

През първото полувреме на „Стад Мунисипал", подобно на реванша с кипърския Омония, „червените" предложиха лишена от особени градивни достойнства, но сърцата продукция. Добро впечатление прави, че ЦСКА е единственият български отбор, в който халфове и нападатели изпълняват отговорно задълженията си в дефанзивен план. Зоните се насищат правилно, а играчите не спират да се борят за всяка топка.

Незнайно защо обаче, през втората част „армейците" загубиха пламъка в отиграванията си. На терена превес взеха до болка познатото грозно опълчение, симулации и бавене на времето, донесли ценното, но и коварно нулево равенство.

Днес шансовете преди реванша в София изглеждат равни. От една страна Тулуза са изключително опасни в гостуванията си. От другата страна в първата среща французите не успяха да притеснят нито веднъж Ивайло Петров, въпреки натиска си. Това означава, че при пълна концентрация и себераздаване, „червените" може и да успеят да се качат на крилете на френетичната си публика и да елиминират Тулуза.

След неделната атрактивна победа над прекия конкурент в България - Локомотив (София), в Борисовата градина са налични достатъчно условия, за да могат групите на УЕФА да станат реалност за поне един български отбор. Дано футболистите на Стойчо Младенов се възползват от открилата се възможност и отсрамят българския клубен футбол, пък нататък - каквото сабя покаже.