София и Пловдив показаха как БСП ще стане опозиция

    

Автор: Евелина Гечева, в. "Монитор"

Щом едно нещо звучи като виц и изглежда като виц, то най-вероятно наистина е виц. Той може да е толкова реалистичен, че човек да се чуди във виц ли живее или в действителността.

Факт, близък до анекдота, е следният. Ако Найден Зеленогорски не беше спечелил Плевен срещу Румен Петков през 1999, Петков щеше да си кметува, нямаше да се заеме с похода на БСП към централната власт в София, съответно нямаше да е вътрешен министър, от което можеше да последва оставане на Бойко Борисов като главен секретар на МВР. Разбира се, това е извадено от общия политически процес, защото никой не може да каже какво би се случило, ако не беше станало еди-какво си.

Погледнато сериозно, ситуацията у нас след първия тур на местните избори е сложна, особено за заетите в партийното строителство. Налага им се бързо, смело и сръчно да се прегрупират, преситуират и преориентират.

Особено наложително е това за БСП, която в София и Пловдив вече е опозиционна политическа сила. Ако реши да не е опозиционна, трябва да управлява заедно с ГЕРБ.

Нещо, което тя засега не иска да обмисля, но може и да й се наложи. В полза на общото управление на БСП с ГЕРБ се обявиха Андрей Райчев и Божидар Димитров. Същите обаче са много по-близо до идеите на президента Първанов, отколкото до вземащите решения на "Позитано" 20.

В София столетницата е в драматична ситуация. Собственият й кандидат-кмет Бриго Аспарухов оповести, че има криза в партията и че съществува напрежение между централното и столичното ръководство.

Отричането от страна на червените лидери звучеше по-скоро като оправдание.

Каквото и да кажат от "Позитано" 20, не могат да отрекат факта, че Бриго Аспарухов взе по-малко гласове от Татяна Дончева. На частичните кметски избори в София през 2005 за Дончева гласуваха 83 000 столичани, а сега за Аспарухов - близо 59 000. Ако погледнем на това число като на членска маса, ще видим, че софийската градска организация на БСП се топи.

"Партията загуби доста по-тежко, отколкото очаквахме", каза в изборната нощ Румен Овчаров. От подтекста на това признание излиза, че в БСП са очаквали все пак загуба. Това показва, че партията е способна на трезва самооценка, което е половината от пътя към решаване на кризата. Доколкото такава наистина съществува, а не е само плод на

неуместно кръстосване на шпаги

по време на избори.
Ако ГЕРБ и БСП нямат намерение да управляват заедно, столетницата минава в опозиция. Пред очите на всички ни това се случи на местните избори в София и в Пловдив.

Подобна съдба очаква и Бургас. Разликата е в това, че в София никой няма да си подаде оставката, както направиха соцлидерите на другите два града. Просто защото столицата е твърде важна - не само за БСП, а и за всяка партия. Не по-малко вероятно е социалистите да са се отказали от влияние по жълтите павета и да са решили да овладеят ключови места в провинцията, откъдето никакви предсрочни избори не могат да ги отместят.

Но столицата е знаков град. Самата Татяна Дончева предупреди своите, че столицата диктува тенденциите на страната. "Отношението към БСП в София, смея да кажа, е отношение към БСП въобще", каза тя вчера пред БНР. За голямо съжаление на Станишев, Дончева е права, като казва: "Ако ще кандидатираме някой от немай къде и ще кажем, че той е проявил голямо мъжество да се кандидатира, защото никой не искал, това също говори много". Говори, да. На първо място - че БСП наистина

не е в добра кондиция

щом никой виден партиен деец не пожела да се изправи срещу Бойко Борисов. И още - че може би по този начин сили вътре в партията работят в полза на Борисов. Нещо, което е правено и друг път по отношение на други хора, външни за БСП като партия, но близки като икономически интереси.

Сложността за столетницата днес идва и от това, че на централно ниво все още е управляваща партия. Ще бъде доста параноично да се държи като такава в национален мащаб и като опозиционна - по места. Но ще й се наложи.

Може би най-точната оценка за ситуацията след вота в София е, че столицата вече не се дели на сини и червени, а на такива, които харесват Борисов, и такива, които не го искат за кмет. Тази констатация скоро може да добие национално звучене.

След откритото признание на Борисов, че кметския пост в столицата няма да е последният за него, в столетницата трябва да се ослушат, огледат и като видят влака, който вече идва, да не пресичат пред него. Доган вече намекна, че ще търси пътища за диалог с ГЕРБ. Борисов отвърна на дипломатичната покана с думите, че единственият адекватен политик в изборната нощ е бил Ахмед Доган.

Станишев обаче остава твърд в анти-Бойковата си позиция. Дали пък няма да се сбъднат прогнозите, че ако сегашният премиер не е достатъчно гъвкав, тройната коалиция може да си намери друг

в рамките на същия мандат

само и само да няма предсрочни избори?
Те бяха раздухвани единствено с пропагандна цел. При последния вот на недоверие към кабинета се видя, че той е стабилен и няма как да падне.

Самият Борисов обяви, че няма да прибегне и до уличен натиск. Интересно, как ли тогава възнамерява да вземе властта?

Мозъчният тръст на ГЕРБ със сигурност планира преструктуриране на парламентарното пространство. Това е начинът да се подготви влизането на партията във властта по законов и демократичен път, ако няма предсрочни избори. Защото редовните парламентарни са чак през 2009, а както каза Доган, за две години много неща могат да се случат.

Ако ГЕРБ иска да използва възходящия си тренд, ще направи някакви стъпки, за да получи парламентарно представителство. Една такава стъпка е сформирането на нова парламентарна група. От СДС не отричат, че подобни разговори се водят.

Човекът на Борисов в Народното събрание Лъчезар Иванов още през август обяви, че след местните избори ще се мисли за начина, по който ГЕРБ да добие парламентарно влияние. Подобни намерения герберите имаха и около евровота. След него обаче нещата очевидно са се променили.
Създадената като

депутатски фундамент на Борисов

партия Европейски демократичен път можеше и да послужи за основа на бъдеща коалиция, в която да влязат СДС и БНС. Със сигурност от такава конфигурация можем да изключим само ДСБ. Сега изглежда много по-вероятно базата да не е ЕДП, а СДС плюс независими, плюс БНС. Стар трик е нова група да се прави на базата на нова коалиция, но съставена от съществуващи в парламента партии - справка: 37-ото НС.

Че подобни ходове предстоят, се потвърждава и от факта, че в много общини СДС, ВМРО, ГЕРБ, БНС и Гергьовден имаха общи кандидати. ВМРО беше заедно с ГЕРБ на евровота. Но не само тази партия ще се опита да яхне ГЕРБ като ракета-носител към властта. Тук крайното решение ще вземе ръководството на ГЕРБ, което трябва да прецени дали ще са му от познати на обществото лица - всяко със своите плюсове и минуси. Ако става дума за разширяване на периметър, подобен ход може да свърши работа.

Че нещо се мъти в парламентарното пространство се видя и от последното заседание на парламентарната група на НДСВ вчера. Щом само 28 депутати участваха в избора на новия шеф на групата, какво замислят останалите 24?

"Който изпитва дискомфорт да защитава идеите на НДСВ, може да намери покрив в друга политическа сила. В сегашното Народно събрание има достатъчно алтернативи", каза Станимир Илчев. В превод това може да означава: "Който е с нас - добре, който не - прав му път".

Независимите депутати в парламента са твърде противоречиви в оценките си за ГЕРБ. Но все пак и те са фактор, защото неколцина от тях биха могли да се прикрепят към победителя във временното класиране. За някои това може да е единственият шанс да останат във властта. Последният аргумент ще бъде водещ за всички, които се присламчиха към ГЕРБ. И това не е акт, а процес, който със сигурност ще продължи, защото властта е по-сладка от опозиционното битие. Както и от небитието.