Какво се случи през изминалите 365 дни

    

2007-ма стана една от повратните години в българската история - не толкова като промени, които настъпиха в страната, а колкото като събития, които трябваше да разрешат проблеми и казуси, започнали преди години и засягащи национални и лични интереси.

В първите секунди след 00.00 часа на 1 януари 2007-ма България не празнуваше толкова идването на Новата година, колкото присъединяването на страната към ЕС. Поне така трябваше да изглежда в очите на Европа, която тържествено ни поздравяваше и приветстваше.

И наистина това беше едно тържество за българската дипломация, която още от 8 август 1988 г. (датата, в която България за първи път установява отношения със структура на ЕС - Европейската икономическа общност) се бори за правото си да стане част от "официална" Европа, част от лицето на Стария континент.

А естественият път на нещата води след правата и привилегиите задълженията и клаузите, които трябва да бъдат изпълнени и спазвани в рамките на понятието "членство в ЕС". С колко от тях страната ни успя да се справи или поне в колко от тях успя частично да навлезе показаха на хартия докладите на европейските комисари и наблюдатели.

Но не това интересуваше през годината българина, който не успя да види "напредъка" на страната за една година, а и как да го види като статистиките казваха, че ни трябват поне 100 години, за да достигнем старите страни-членки, като не отчитаме това къде ще стигнат те за единия век, в който ние ще ги догонваме.

Българинът в този момент го интересуваше какво ще се случи със сметките му за електроенергия, след като страната ни с "тежко сърце" (в-к "Ханделсблат") изключи ІІІ и IV блок на АЕЦ "Козлодуй".
Изключихме реакторите, но за сметка на това подписахме споразумението за изграждане на петролопровода Бургас - Александруполис, който ще транспортира руски нефт от Черно до Егейско море.

2007-ма стана годината на скандалните директори и държавници.
Софийската "Топлофикация" влезе в графата "най", но с минусови постижения, след като се оказа, че е успяла да постигне най-голяма загуба от всички общински фирми.

Бившият й директор Валентин Димитров междувременно стана един от редовните посетители на съда заради влог от 1,64 милиона евро в австрийска банка, неговият наследник Георги Рогачев директно от затвора каза, каквото знаеше за финансовите рокади на Топлото, а Наско Михов се превърна в поредния уволнен директор на дружеството отново след финансов скандал.

"Топлофикация" опари и един министър. Румен Овчаров след хиляди оправдания, косвени диалози с главния си обвинител Ангел Александров и стабилно другарско рамо успя да запази партийния си стол.

Но все пак министерски рокади имаше тази година по една или друга причина. Петър Димитров пое Министерството на икономиката и енергетиката, а Миглена Тачева оглави правосъдието.

Валентин Димитров беше последван от Христоско Вретенаров - също получил титлата "бивш управник". Вретенаров източвал периодично общинските пари на "Трамкар" като си партнирал с директора на "Столичен електротранспорт" Йордан Василев.

2007-ма е годината, в която Георги Първанов стана първият преизбран български президент след демократичните промени у нас, а в същото време ДС го разпозна като бившия неин служител Гоце. Такива се оказаха още десетки магистрати и депутати.

Скандално се оказа и ръководството на един от стожерите в българското образование. Едно парче земя стана повод за разпра между Министерския съвет и СУ в лицето на проф. Боян Биолчев, който по-късно беше сменен като ректор на учебното заведение от проф. Иван Илчев.

Наред с влизането ни в ЕС дойдоха и първите за страната ни Избори за европейски депутати. Гласувахме малко разбрали или малко неразбрали за какво точно даваме своя вот, кой избираме, чии интереси ще бъдат защитавани и по какъв начин в тази велика институция, наречена Европейски парламент.

Поне провелите се евроизбори бяха достатъчно показателни какво ще се случи на последващите ги Местни избори 2007. На политическия хоризонт се беше появила една нова партия, която започна да определя разпределението на местната власт.

ГЕРБ успя да докаже с голямото си процентното превъзходство, че тройната коалиция вече се разклаща стабилно и че дясното пространство (претърпяло вече лидерски рокади, преразпределения и разцепвания) губи все повече позициите си от преди десетина години.

И тези избори не минаха без скандали - купуваха се гласове, пристигаха автобуси от съседни страни, гласуваше се с прозрачни бюлетини, чакаше се до малките часове, за да бъдат предадени протоколите от изборния ден, алогичната подредба на партийните пресконференции разсърди победителите, въпреки че всички бяха такива по собствените им думи.

Резултатите бяха радушно приети от едни, а други не можаха да преглътнат загубата и напуснаха "жълтите" редици, за да създадат собствена партия и да оставят НДСВ в намален състав. Заговори се усилено за предсрочни парламентарни избори.

През това време таксиметрови шофьори, медиците на "Пирогов", земеделци, горски и транспортни работници, миньори, еколози, пенсионери, учители излязоха по улиците, за да поискат това, което им се полага.

Едни настояваха да бъде оценен реално трудът им, други за това, че не искат на улицата срещу тях да се стоварва софийският боклук (Суходол, Цалапица, Горни Богоров...), трети искаха просто да защитят това, което е дарила природата на България.

А тя (природата) ни мореше с рекордни температури, които възпламениха различни точки на страната, след това ни заля с поройни дъждове, като остави хора без дом, алтернатива и оптимизъм.

Може би, за да ни накара да се замислим какво се случва с нея и да докаже, че когато в един организъм има нещо нередно, то тази аномалия се проявява под една или друга форма, необичайна за регулярното съществуване.

Други не чакаха природата да се намеси, а взеха хода на събитията в собствени ръце. Мартин Влайков - Къдравия, Йорданка Запрянова (майка на Константин Дишлиев), Димитър Янков (председател на общинския съвет в Несебър), Александър Тасев (президент на ФК Локомотив Пловдив), Манол Велев (съпруг на Весела Лечева), митническият служител Ивайло Иванов, Мартин Първанов - Лудия станаха жертви на явно разчистване на сметки.

Прокуратурата пък не успя да се разправи с Маргините, като спря делото срещу тях и другите обвиняеми поради здравословни причини. А и как да се справи, след като един след друг служителите й се занимаваха с взимането на подкупи (прокурорът Ангел Дончев беше отстранен последен от длъжност, след като реши да вземе подкуп от 20 000 евро).

2007-ма ни показа, че все още не сме се научили на етническа интеграция. Роми вилняха в "Красна поляна", а след това Боян Расате реши да прави национална гвардия, която да се справи с малцинствената група и нейното недоволство.

Успяхме да се докоснем до едни от най-горещите точки на света, макар и косвено. Страната ни беше посетена от президентите на Палестинската автономия Махмуд Абас, САЩ Джордж Буш и Франция Никола Саркози.

Изминалата година реши и един дипломатически проблем, засегнал човешки животи, променил завинаги лични съдби. Свърши ходенето по мъките на Кристияна, Нася, Валентина, Валя, Снежана, д-р Георгиев и Ашраф, станали известни на световната и родна общественост като "българските медици в Либия".

Колкото и негативно да изглежда случилото се в последните 365 дни, има хора, които ни радваха с таланта си. Албена и Максим, Иван Стоицов, Йордан Йовчев, отборът ни по волейбол, Николай Гергов, Петър Стойчев, Румяна Нейкова, Станка Златева, Явор Янакиев ни караха да се гордеем, че сме българи със спортните си успехи.

Елица и Стунджи показаха на Европа, че родната традиция може да звучи по един неповторим съвременен начин. Редица български филми, получили световно признание, доказаха, че киното ни все още тлее и не е напълно загаснало.

Остава да чакаме страната ни с външна помощ или вътрешна организация да се опита да поеме пътя, който заслужаваме да вървим.