Случаят "Куйович" като фактическо Ватерлоо

    

Много пъти различни гафове на МВР са завихряли по медиите гневни реакции, но като скандала "Куйович" скоро не е имало. Забележителното е, че колкото по-дълбоки проблеми разбулва всяка буря в системата на МВР, толкова по-безпардонно става ръководството й. И толкова по-усърдно правителството и парламентарното мнозинство, особено БСП и ДПС, се хващат за салфетките под формата на всевъзможни комисии, за да бършат лицето на ключовото за властта ведомство.

Затова и сюжетът Куйович ще става все по-смущаващ за здравата логика, независимо дали ще затихва или избуява. Фактите сами говорят. Сърбинът се е размотавал из България отдавна, през 2004 е разкрит като съдържател на лаборатория за амфетамин и синтетична дрога, но вместо изпратен на съд, е изгонен от страната със забрана да влиза 10 години. Това представляват на практика заповедите на полицията! (И за гражданите няма никакво значение коя точно част на т.нар. правоохранителна система е виновна.)

Публичната част на скандала започва на 28 ноември, когато главният секретар на МВР ген. Илия Илиев подава оставка с обяснението, че бил "подведен" да подпише разработка, която не била съвсем в рамките на закона. На специална пресконференция вътрешният министър определи Илиев като "безспорен професионалист", а постъпката му - като изключително достойна. Едва по-късно се разбра каква била работата. Илиев дал картбланш за разработката на разградския зам.-началник на полицията Тодор Димов, целяща залавяне на Куйович с огромно количество хероин на границата (казват - 4 тона), но за целта трябвало да му се издаде фалшив документ за самоличност.

Планът се готвел от юни м.г. През септември обаче директорът на националната полиция Валентин Петров изненадващо и в почивен ден пристигнал в Разград, иззел материалите и ги занесъл на министъра. Следва оставката на Илиев и заемането на поста му от Валентин Петров. А на 30 декември Куйович беше арестуван в Пловдив, след като ден по-рано на КПП Капитан Андреево хванаха трима души, превозващи 60 кг хероин.

Междувременно приключилата вътрешна проверка в разградската РДВР се увенчава с гръмотевична пресконференция на министъра, на която той обяви отстраняването на Димов за превишаване на правомощия - издал фалшива лична карта на Куйович. (Смях - значи ако я беше издал по-висш началник, щеше да е правомерно.)

Но, забележете: нито тогава, нито по-късно никой - нито министърът, нито Валентин Петров, нито разградският началник на Димов, нито прокуратурата, го обвиняват в опит за прикриване на Куйович чрез фалшивия документ! А само в това, че не се движел в строгите рамки на закона, не можело така през просото, то и тайните разработки трябвало да бъдат стриктно законосъобразни. (Пак смях - те ако с такава загриженост за закона си бяха събирали доказателствата от специалните средства и агентурата по всичките си разработки през тези 18 години, да са ги добутали до някоя и друга присъда.)

Да, обаче сресаната за публиката история беше наново разрошена от разградския полицай Димов. Той, вместо да се кротне, излезе със серия интервюта и публично обвини Валентин Петров в специфичен интерес към наркоканалите и в частност към Куйович и дори в протежирането им. Върхът на МВР се видя в чудо и поиска бърза помощ от две посоки - прокурорска и политическа.

Прокуратурата тутакси се отзова като гримьор

вместо да разрови скандала, както се полага на задължената да надзирава законността институция. БСП пък светкавично обяви, че ще поиска съставяне на парламентарна анкетна комисия, а говорителят Ангел Найденов обясни целта й: да се охлади напрежението в МВР. Тоест и оттам кризисен пиар по молба на министъра, който искал "всичко, ама всичко да се изясни". Вярват ли си, че някой още им вярва?

Колко дълбоки са пораженията лъсна от поведенческата еволюция на главните герои. Министърът, след като дълго мълча (за разлика от Димов), изведнъж се появи пред публика (в "Панорама") странно омекнал към прегрешилия разградски подчинен. Нещо повече - той се извъртя на 180 градуса с уверението, че продължавал да се отнася "с доверие" към разградския полицай като към "човек и професионалист". И към подалия оставка ген. Илиев - също. Страшната военна прокуратура пък, която привика Димов на разпит, за да изчисти петното от ген. Валентин Петров, изобщо не подведе под наказателна отговорност разприказвалия се разградчанин.

Какво става, питат се хората, търсещи логика в публичните думи и действия на играчите. Загадката се крие във връзката на разказаното дотук с другия паралелен сюжет за амфетамина, който се развива по същото време.

Защото Куйович е свързващият елемент на двата сюжета - за хероина и амфетамина

Накратко. На 26 ноември на влизане в София откъм Пловдив са спрени за проверка два автомобила и в единия са открити 80 кг амфетамин. На другия ден ГДБОП обяви, че е хванала организатора на канала - лице с инициали С.С., което е и "един от лидерите на престъпна група, занимаваща се с производство на синтетични наркотици". Доказателствата били железни. Два дни по-късно С.С. от престъпник се превръща в свидетел - не били събрани достатъчно доказателства за него. В ГДБОП потъват в конфузно мълчание.

Ген. Илиев подава оставка, но тя е обяснена с фалшивата лична карта от Разград. Ген. Петров заема поста. А С.С. се оказва син на генерала от резерва от МВР Ангел Стойчев, човек от прословутия кръг "Монтерей". Дъщерята на генерала пък се оказва близка на Куйович, той обитавал неин апартамент в "Лозенец". Само че лавината от разправии в разградска посока около фалшивата лична карта доведе до похлупване на скандала за амфетамина и на монтерейската връзка.

Вторият скандал, изглежда, е по-страшният и е логично да бъде похлупен. Той притеснително подрежда в стройна система приказките за връзките на бивши генерали от полицията и милицията с престъпни босове, а фактът, че МВР се опитва да прикрие амфетаминовия канал, показва, че висши фигури от системата вероятно са замесени в мрежата. А ген. Валентин Петров, току-що назначен за главен секретар, вместо да замълчи, чакайки чудото да отмине за три дни, започна да обяснява как

онези хора там, в онзи ресторант, просто се събирали

на по едно питие и да си поприказват. Да вземе ген. Петров, тъй и тъй се е разприказвал, да ни обясни дали намира за естествено членове на фамилията на другия генерал да си имат фирми с изгонения от България Куйович - по данни на в. "Труд" от 10 януари.

Скандалът дискредитира системата до степен, че каквото и да каже вече министърът, парламентът, прокуратурата, просто няма значение. Значение донякъде все още има дали С.С. все пак ще бъде подведен под наказателна отговорност, или и прокуратурата ще се разкрие като част от общия непукизъм на властта

Но какво всъщност става с Куйович, ще попита някой? Ами засега го разкарват из съдилищата като свидетел (!), понеже се оказа, че са му издавали фалшиви лични карти къде ли не из РПУ-тата на страната - миналата седмица беше воден в Казанлък. Подсилена охрана, окови, полицаи, калашници даже. Камери. Цирк!

Какво развитие да очакваме ли? Ами същото, което се случва вече 18 години след всяка полицейска шумотевица или скандал. Ще постои дълго в ареста. Като Маргините... И ще мълчи. Може и да се разболее. И никак не е сигурно, че ще бъде осъден. По-вероятно е той да осъди след време България.