Лайфстайл социализъм

    

Концепцията е доста неясна в България, което е разбираемо за страна, прекарала 50 години в комунизъм, а преди това други петдесетина в нещо като капитализъм, в която държавата може да прави какво си иска.

За няколкото месеца в САЩ обаче примерите за това, че частната собственост не е индулгенция за свободното й експлоатиране за сметка на другите, все повече се натрупват в карирания ми бележник.

Тази седмица искрено се удивих на правилата на пазара на недвижими имоти във Вашингтон. Преди си мислех, че това е възможно само в Берлин, защото германците тайно или явно са си социалисти - Карл Маркс все пак не е роден в Лондон.

"Наемателите на приказната сграда Кенеди - Уорън организират наемателска стачка", беше заглавието на "Вашингтон пост". Наемателите се бунтуват срещу увеличаването на наема от собственика, това си и е пар ескеланс комунизъм, беше първата ми реакция.

В договора, който се позовава на правилата на окръг Колумбия (столицата Вашингтон освен в DC се разлива и в двата съседни щата) се казва, че наемът на дългогодишните наематели не може да се повиши с повече от строго определен процент на индексация.

Собственикът обаче използва всички възможности, за да принуди наемателите или да напуснат, или да се съгласят на драстично увеличение. Това предизвиква буря от негодувание и заплахи от общинската управа за глоби на фирмата, която притежава сградата.

Примерите за такива ограничения са много и за съжаление на някои мои приятели не можем да презастроим South Beach в Маями - забранено е.

Критиката отсега ми е ясна, защото вече съм водил този спор. В България съществува определена раса икономисти, за които най-общото понятие може да бъде пазарни фундаменталисти.

Идеалът им е Сингапур, който е начело на индекса за икономическа свобода на "Фрийдъм хаус", нищо, че режимът там е малко или много авторитарен и съм много любопитен да видя как биха направили там това, което проповядват в България. За тях всяко правило/регулация е ограничение на пазара, а САЩ в този смисъл са супернеперфектна пазарна икономика.

Темата не звучи много като за Light, но според мен е точно лайфстайл пример. Правилата създават определен стил на живот. В страните, измислили пазарната икономика - САЩ и Великобритания, правилата са толкова жестоки, че Източна Европа изглежда като рая на свободното предприемачество.

Само че именно страните с тези толкова жестоки ограничения са предпочитано място за живеене, а не някое луксозно гето в София или Москва. Хубаво е да правиш пари в България или Русия, но още по-хубаво е в същото време да имаш къща на "Пал Мал" или в "Джорджтаун".

Аз лично много съм се забавлявал, когато съседът ни във Варна, англичанин, започне да се оплаква от липсата на каквито и да било правила в България. Човечецът звучи така сякаш преди купуването на имота във Виница е трябвало доста по-сериозно да проучи къде точно отива. И на възмущението му от това как българите масово нарушават правилата, но са неспособни да се организират, за да устояват правата си.

Темата е много сериозна - къде точно е границата на частната собственост и как в бивша комунистическа страна да се налагат ограничения. За мен важното е младежите, които правят забавни протести, да получат още едно потвърждение за това, че в нормалните страни това, което те искат, е нормално.

Все пак трябва да се опитам да остана в руслото на Light-а и за това завършвам съвсем с пример от Брюксел. Там една моя позната не можеше да излезе да пием бира няколко часа, защото трябваше да обсъжда на събранието на съкооператорите жизненоважния въпрос за цвета на теменужките в градината на блокчето, в което живееше. Общото становище трябваше да бъде намерено, тъй като виолетовите предизвиквали депресия, докато розовите били твърде гей. И какво ще правим сега :)

Сподели във Facebook Сподели в svejo.net Коментари