За Бургас - допитването, за Нови хан - народът

    

Като отчаян фен на пряката демокрация няма какво да напиша друго освен похвално слово за това, че беше осъществен референдум за бъдещето на петролопровода Бургас-Александруполис.

За похвала е фактът, че въобще се стигна до местен референдум, имаше нормална кампания, а самият ден за гласуване протече напълно според правилата на играта.

27% от бургазлии си направиха труда и отидоха да гласуват. За сведение на някои братя по перо това не е "пълен провал", не е и "Бургаско фиаско за Александруполис", това е съвсем нормален резултат от подобен род допитване до населението. Но мнозина просто объркаха алгоритъма, по който се тълкува такова събитие - те насложиха резултатите от гласуването върху Закона за допитване до населението и набързо отчетоха, че цялото упражнение е било ненужно.

Никой не коментира действащия закон, който е един от най-безсмислените текстове, гласувани от НС в новата история на страната. Той е толкова блудкав и недействащ, колкото и законът за забрана на комунизма.

За съжаление в цялата дандания около въпросния референдум се чуха 2 глупави позиции - на тези, които не искат да мине тръбата покрай Бургас, и на тези, които не искат да има референдум по този въпрос.

Големият проблем на допитването бе, че то не бе инициирано от гражданите на Бургас, а от политически партии - в случая ГЕРБ и Атака. Затова и се случи това, което се случва, когато български политици правят избори - активизират се някакви политически ядра, ходят да гласуват някакви хора, а в същото време масата пасивно гледа сеира и бяга от съпричастност с проблема, колкото и актуален да е той.

На всичкото отгоре отсрещната страна - тези, които са "за" изграждането на тръбата, също бяха политици, ерго - също бяха тотално неадекватни. Вземете например министър Гагаузов. Този иначе толкова кротък човек се включи в агитацията с обяснение, достойно за рубриката "Златна им уста" - че при пренос на стотици хиляди тонове е съвсем нормално и въобще не е страшно да се разлеят десетина тона. Умопомрачителен довод.

Този човек, този министър, този червен демократ даже каза в национален ефир, че някой трябва да даде община Бургас на Сметната палата за това, че си е позволила да похарчи 60 хил. лв. грешни пари за никому ненужен референдум.

Извинете, но как да вярвам на добрите намерения на уважавания президент Георги Първанов - за прекрояване на политическия модел и навлизане на пряката демокрация, след като хора от неговата бивша партия говорят по този начин за референдумите? Според мен такива изказвания са нов приятелски огън срещу държавния глава.

В разправията за референдума в Бургас имаше само два чисти гласа - този на еколозите, които повтаряха до припадък мантрата: "Да спрем тази мръсна тръба, за да не отрови прекрасното ни море", и гласът на тези, които обясняваха, че държавата, без да си мърда пръста, ще изкара милиони евро от някаква тръба.

Сигурно всички се надяваме, че в края на краищата това ще се случи - ще има някакъв поносим баланс между екологията и финансовия интерес. В края на краищата - ако в акваторията на Шабла някой открие много нефт, ще експлоатираме ли находището, или ще предпочетем да пазим морската фауна, в частност черноморската акула? Ще експлоатираме много и ще пазим - доколкото можем, това е ясно.

Всичко друго е политическа страст. На ГЕРБ и Атака - които от спортна злоба решиха да поклатят това правителство и на този фронт, на министрите около БСП, които под лозунга за "националния интерес" се впуснаха в политическа борба, забравяйки да обяснят какъв би могъл да бъде интересът на тези хора, които живеят край буйовете на това море.

Какви пари от постъпленията от тръбата ще останат в Бургас? Ще влязат ли няколко милиона годишно в екологичен фонд, който ще гарантира, че морето ще бъде синьо, а градът - зелен? Отговорите на тези въпроси така и не се чуха по време на дебата по референдума и затова хората така и не гласуваха масово.

А в същия ден имаше и друг местен референдум - в Нови хан. Хората там бяха питани да съществува или да бъде закрито местното радиоактивно депо. Резултатът - 65% избирателна активност, 1204 бяха "против", 6 души поискаха депото да се запази. Толкоз. Защо Нови хан гласува масово е ясно отдалеч.

Защото проблемът с радиоактивните отпадъци не бе политизиран. Той бе иницииран от избирателите и подкрепен от тях. Тъй като онзи закон - за допитването до населението, е еднакво калпав и на територията на Бургас, и в Нови хан, сега общинският съвет трябва да реши дали да се съобрази с референдума, пък после държавата трябва да реши какво точно да си прави с боклуците.

А всички заедно трябва да разчитаме, че Гагаузов или някой друг от компетентните министри няма да попита защо общината в Елин Пелин е похарчила цели 5 хил. лв., за да се проведе това допитване, при положение, че всичко в тази държава зависи от държавата, а не от някакви напористи хора, които се изживяват като гражданско общество.