Новата стара болшевишка доктрина

    

БСП си вкарва автогол с опитите си да чисти имиджа на датата 9 септември 1944 година, като придаде "приемливост" на избиването на хора. Особено ако евентуален шум около цялата тази шашма накара и аполитичните да се заинтригуват от "екшъна" на историческите събития. Затова е дала команда за затъмнение, с което пък е дала и повод за интерес...

В сряда и четвъртък парламентът проведе дебати по два много различни предмета - първият за гражданската реабилитация на репресираните лица от 12.9.1944 до 10.11.1989 година, вторият - по внесения вот на недоверие към правителството на тройната коалиция. Ако се замисли човек над изречените в прав текст и завоалираните аргументи на политическите сили, различията между двете хронологически далечни теми и най-вече интерпретациите им започват да приличат на двете страни на една и съща монета.

В сряда станахме свидетели на три знаменателни факта, за които смятахме, че е невъзможно да се случат на 19-ата година от демокрацията и при статут на пълноправен член на ЕС.

Първият е, че левицата се противопостави на промяната в Закона за реабилитацията на репресираните лица с аргументи, които наивното общество смяташе за отдавна изоставени, тъй като са от арсенала на болшевишката доктрина за възмездието и "движещата сила на класовата борба" за общественото развитие. Конкретният повод да чуем това беше предложението на депутата Минчо Спасов да се коригира в закона началната дата на репресиите, свързани с деветосептемврийския преврат, от 12 септември на 9 септември 1944 година, тъй като и в първите три дни също е имало жертви на стихийната разправа. Малцина са предполагали, че в 2008 година българската левица може да падне до положението да твърди де факто, че

добрите убийци са нашите, лошите убийци са вашите!

Вторият факт е едно становище на съвета по законодателството към Народното събрание, което е трябвало да послужи за патерица на левицата да отстоява тезата си за допустимите и недопустимите убийства без съд. Въпросното становище няма нищо общо с правото, а вместо това "корифеите" са скалъпили текст, според който убийствата на 9, 10 и 11 септември били законно възмездие, тъй като били "насочени преди всичко срещу лица, известни на обществото от онова време като участници в преврата от 9 юни 1923 година, в мъченията и убийствата, които са го последвали, срещу лица, участвали в потушаването на Септемврийското въстание от 1923 година, в събитията след атентата в църквата "Света Неделя" от 1925 година и срещу лица, извършвали убийства и други зверства през периода от юни 1941 година до 9 септември 1944 година".

Оставям настрана аргументите като "преди всичко" и "известни на обществото". И питам: как съветът по законодателството разбра, че в първите три дни след деветосептемврийския преврат са избити точно тези лица, които са си го били "заслужили"? Съветът по законодателството дава ли си сметка всъщност, че с това, което е написал, обслужва в същата степен поддръжниците и на "обратната" братоубийствена формула и ги въоръжава със същите аргументи да оправдаят "убийците и главорезите" (термините в кавичките са използвани от "юристите"), избити на 9 септември: "щом като убиването на 9 септември без съд на онези, които са убивали без съд (ако приемем, че са те) след атентата в църквата "Света Неделя", е справедливо възмездие, защо да не са справедливо възмездие и убийствата непосредствено след атентата през 1925 година, нали в него загиват 150 души, включително и деца, а 500 са осакатени! Или може би онези в църквата през 1925 са "правилно убити"?

Това становище не граничи, а направо прекрачва в безумието!

Кой въобще си позволява да ме връща в най-мрачните години на конфронтацията и да трови душите и мозъците на децата ми с възраждането на болшевишката доктрина за доброто и злото? Как проф. Красимира Средкова е могла да сложи подписа си под този текст, който позори т. нар. съвет по законодателството, позори юридическия факултет на Софийския университет, позори парламента, а чрез него и цялото общество. Тя и Георги Пирински са просто длъжни да оповестят публично имената на специалистите по наказателно право, които са написали текста. За да знаят гражданите на кого плащат, за да твори такива порочни политически и идеологически подпори на тези, които нямат нищо общо с правото!

Третият факт е пълното информационно затъмнение

наложено от националните и централните медии за продължилите цели три часа парламентарни дебати по този въпрос в сряда. Вечерта в централните новини на БНТ такава информация не съществуваше. В информацията на БТА пък нямаше и дума за становището на съвета по законодателството и за поисканата от Минчо Спасов оставка на съвета. Някой, изглежда, е поискал да бъдат скрити дискредитиращите БСП препирни и го е получил. Подобно на съвета по законодателството.

Остава големият въпрос - защо БСП поема риска да се дискредитира в очите на мислещите българи, като откровено връща в обръщение болшевишката интерпретация на историята? Единственото възможно обяснение е, че иска едновременно две несъвместими неща: хем да си запази "светлата" дата 9 септември, за да не изгуби каквото е останало от несведущия в историята по понятни причини носталгичен ляв електорат, хем да се опита да я "облагороди" малко, тъй като вече не върви една уж реформирана левица да се хвали с убийства и вартоломееви нощи, каквото всъщност означава клишето "революционни и антифашистки подвизи".

Непосилна задача, особено след като и повечето архиви са вече отворени и се вижда кое как е било по отношение на защитата на отечеството, предателствата на националните интереси и въобще около тъй наречените национални герои, изпращащи инструкциите си от Москва. БСП си вкарва автогол с опитите си да чисти имиджа на датата 9 септември 1944 г., като придаде "приемливост" на избиването на хора. Особено ако евентуален шум около цялата тази шашма накара и аполитичните да се заинтригуват от "екшъна" на историческите събития. Затова е дала команда за затъмнение, с което пък е дала и повод за интерес...

Последвалите на другия ден дебати за вота на недоверие само потвърдиха тягостното впечатление, че парламентът се е превърнал в място за управленски манипулации. Каквато и да е опозицията, една спокойна за съвестта си власт щеше да отговори на изнесените конкретни случаи на корупция с взети конкретни решения, а не със смехотворни литературни похвати като опита на икономическия министър да се направи на Ботев с цитата "Не знайте вий позор ли е или слава"... Е, и да не сме знаели, вече знаем.

Сподели във Facebook Сподели в svejo.net Коментари