Капанът на ДС

    

Усещането, че структурите на ДС продължават да функционират, се затвърждава. Разбира се, функционират не като държавна институция, а като мрежа от обвързани и зависими хора, които последователно изпълняват задачата си. Ако някой все още не е разбрал каква е задачата им, ще я назова експлицитно -

обезсмисляне на разкриването на архивите на комунистическите тайни служби; доказване на твърдението, че обществото ни няма потребност да знае какви лица го управляват вече почти две десетилетия; насаждане на трайно отвращение от политическата система, за да не може да се акумулира енергия срещу нея и същите тези хора необезпокоявани да си разиграват коня.

Със съжаление ще кажа, че не законът за досиетата е перфектен, както твърди Евтим Костадинов, а участниците в активното мероприятие играят перфектно своите роли. Цикличността в работата на комисията по досиетата подпомага неволно провеждането на всяка следваща операция от мероприятието. Как протичат те? Създава се в медиите очакване за поредната порция разкрити сътрудници и служители на ДС и РУМНО.

На съответната дата се публикуват в интернет резултатите от проверката и започва същинската част на операцията. Главните герои са няколко журналисти, новоразкритите, а на практика отдавна известни "патриоти". Интервюираните "потърпевши" не изненадват никого с поведението си - те или се гордеят с "работата си за родината", или отричат да са имали нещо общо с комунистическия репресивен апарат.

В последната серия впрочем се появиха и трета категория "потърпевши" - знакови за дясната общност фигури. Това не би трябвало да ни изненадва. Този удар беше очакван, може би не в конкретиката на имената. Всеки от тях вероятно трудно е взел своето решение дали да замълчи, или да говори.

Победата на Секуритате

Без да съм привърженик на конспиративни теории, но откакто в Румъния Конституционният съд (КС) обяви техния закон за досиетата за противоконституционен, непрекъснато мисля и търся отговор на един въпрос. Къде е капанът на ДС в нашата сага с досиетата?

В Румъния двусмислеността на посткомунистическото законодателство позволи на КС да решава всички противоречия в политическия живот. От назначаването и освобождаването на министри през референдума за суспендиране на държавния глава до разкриването на дейността и архивите на Секуритате. Така се стигна на 31 януари до обявяването за противоконституционен на Закона за досиетата 9 години след неговото приемане. Парадоксално.

Решението на КС бе резултат от жалбата на обявения за агент "Феликс" бивш лидер на Консервативната партия Дан Войкулеску. Аргументът на конституционните съдии бе, че институция, подчинена на парламента и съставена от политически номинирани лица, която като правораздавателен орган издава присъди и ограничава човешки права, е шамар за румънската конституция.

Всъщност ключовата фраза, атакувана от КС, е "присъдата за принадлежност към политическа полиция". Де юре обаче става дума за най-обикновено удостоверение, издавано от комисията по досиетата, а не за присъда. Колкото до понятието "политическа полиция", в румънския закон за досиетата има ясно формулиран текст - чл. 5, който изяснява какво се включва в това понятие и по кои белези се отсъжда, че дадено лице е сътрудничило на политическата полиция. Фактът, че няколко месеца преди решението за закриване на комисията по досиетата в този й вид КС отхвърли две сходни жалби на обявени за сътрудници на Секуритате, е скандален. Защото законодателни промени не са осъществени в това време и липсват разумни доводи за обръщането на КС на 180°.

Затова и съвсем логично намирисва на политическа поръчка в годината на избори, която КС изпълни превъзходно.

Активното мероприятие в България

Анализирайки случващото се в Румъния, човек трудно се въздържа от аналогии. В България КС също изигра своята роля за възпиране на отварянето на архивите на ДС. Помним неговото решение да не бъдат обявявани онези, за които са налице само картончета. Не е невъзможно КС отново да влезе в играта и в бъдеще. Всъщност сякаш имаше и такъв план чрез съдебни дела, водени срещу решенията на Комисията по досиетата, да бъде дискредитиран законът.

Крайната цел бе да се сезира Конституционният съд, който да окастри закона. Засега този опит е неуспешен. Но със сигурност отново стои на дневен ред желанието на хора като президента Георги Първанов и вицепремиера Ивайло Калфин да упражняват натиск за ревизия на закона. След като отсъства юридическа клопка в закона, ще се правят усилия за промяна на закона въз основа на псевдозастрашената национална сигурност. Аргументът, че разузнавачи на дипломатическа служба не трябва да бъдат осветени, е само предлог за по-сериозното ограничаване на правомощията на комисията.

Една хипотеза

Според мен най-вероятно ще се разиграе следният сценарий. След някои журналистически разследвания ще стане ясно, че не само не се оповестяват всички сътрудници на ДС, за които съществуват документи за принадлежност, но и че има наистина фиктивни вербовки. Ще бъде жертван един или друг оперативен работник, за да се демонстрира, че системата на ДС всъщност не е толкова добре организирана и контролирана, след като са били възможни подобни недостойни за истинския офицер от ДС деяния. Целта е демитологизирането на комунистическия репресивен апарат. А резултатът ще е тоталното размиване на истината, окончателното скриване на границите между действителните мръсници и жертвите.

Ще се внуши успешно съмнението, че не може да се докаже кой е бил действителен агент и кой - фиктивен, защото много документи са унищожени.

Именно затова и бяха унищожени избирателно десетки хиляди лични и работни дела в началото на 90-те години. Изобщо не става въпрос за опит да се скрият особено "ценните" сътрудници, а просто за заличаване на доказателствен материал, въз основа на който би могла да се осъди цялата система на репресивния апарат.

Защото няма какво да се лъжем - служителите и сътрудниците на всички управления и отдели на ДС са изпълнявали и функциите на политическа полиция, включително и дебнейки се помежду си. Унищожените документи имат и още една функция. Ще се затрудни осъждането на вербовчиците за превишаване на служебните им права или за нанесени морални щети поради липса на доказателства. И накрая всички ще бъдат изкарани жертви на системата.

Къде е истината?

В подкрепа на тезата ми има някои индиректни факти. Още при обсъждането на предишния закон по досиетата в парламентарната комисия по национална сигурност Николай Добрев, Богомил Бонев, Владимир Джаферов, Георги Дилков, Людмил Маринчевски нееднократно подхвърлят, че има доста хора, които не знаят, че са вписани в регистрите на ДС като сътрудници! А през януари 2001 г. при обсъждането на предложените изменения на закона Ангел Найденов казва следното:

"Широко се дискутират двете данни, които бяха изнесени от шефа на архива на МВР - 40% унищожен от оперативния архив и 75%, ако не се лъжа, от оперативните разработки. Още в дискусията по първоначалния вариант през 1997 г. бяха представени данни също от експерти, в които се говори за 14-16% така наречен оперативен брак, плюс още няколко процента така наречени фиктивни разработки. Това е извън темата за картотекираните, в които има само отбелязано име..." (Да поясня - под оперативен брак се разбират сътрудниците, вербувани по правилата, които обаче по някаква причина не са осъществявали дейност.)

Тези "признания", излизащи от неслучайни уста, насочват недвусмислено към предположението, че рано или късно въпросните "данни" ще влязат в успешна употреба за неглижирането на архивите на ДС и РУМНО. За съжаление вода в същата мелница неволно налива и ожесточеният спор, воден от Методи Андреев и Евгений Димитров, във връзка с разминаването между публикуваните от тяхната комисия списъци и списъците на настоящата комисия по досиетата. Така вместо дългоочакваната истина целенасочено се наслагват и мултиплицират лъжи. Което ми припомня колко прав е Лешек Колаковски, като казва, че "лъжата е безсмъртният дух на комунизма."

Сподели във Facebook Сподели в svejo.net Коментари