Защо никой не се бори с корупцията

    

Да вземем дебатите около вота на недоверие заради корупцията по високите етажи на властта. Какво разбрахме от тях? Че не се знае кой е по-корумпиран - тези сега, онези преди тях или пък тия, дето идват. Че никой не е корумпиран, докато не го осъдят, а пък тях съд не ги лови. Че никой горестоящ няма да бъде низвергнат, тъй като, ако много го притиснат, току се разприказва, а тогава, всички или почти всички ще се омаскарят. И не само и даже толкова омаскарят - това се понася, ами ще им пресекнат доходите, а това е вече недопустимо. А също и че трябва да слушаме главния прокурор как убедено ни говори сладки приказки срещу корупцията, но не и да го питаме какво конкретно е направил срещу нея.

И Европа ни гледа с недоумение, а пък ние й се подхилваме - я се вижте сами, преди да ни съдите.

Или да погледнем към шоунадата около отварянето на досиетата. Разбра се, че ченге - това звучи гордо, след като те разкрият обаче. Или че не било вярно и толкоз - или нямало документи, или били фалшиви. Не съм забелязал някой да е загубил нещо от това, че са му извадили досието - нито разузнавачи, нито агенти, нито долни доносници. Дори Иван Костов отиде при Коритаров!? Какъв е смисълът от цялата тая дандания? Никакъв - няма вина, няма покаяние, няма и обществено осъждане. Всички сме си пак заедно - както преди, така и сега. И даже е по-добре да си близко до такива хора, отколкото да ги съдиш или, не дай Боже, гневиш - хем няма да има кой да ни помогне, когато сгафим, хем можем да го отнесем и без да сме виновни.

Ами погледнете съсловния чадър над корумпирания доктор от "Пирогов". Гилдията си пази корупцията и се сърди на всеки, който изпищи от нея. "Пирогов" бил "институция" и проклети да са тия, дето хвърлят камък по нея. Ами други болници не са ли и те "институции" или не е ли даже още най-голяма "институция" фелдшерът в село Долно Горно или Горно Долно, където той е и доболнична, и болнична, и спешна и каквато и да помощ на стотината баби и дядовци, доживяващи края си там?

Какво толкова, че взел някой си доктор 100, 200 или даже 500 лв., за да си свърши работата, когато някои завличат милиони и никой нищо не им прави. Не е кражба да отмъкнеш една чужда кокошка, кражба е само ако откраднеш цял птицекомбинат. Пък и как да не си искат докторите, като им е толкова унизително заплащането, за което пък са виновни министерството и здравната каса, но не и лекарският съюз. Не беше и толкова важно, когато друг доктор от същата тази "институция" осигури, не безкористно, разбира се, фалшиво алиби на престъпник. Мили Боже, и това са хората с най-благородната професия, декламирали Хипократовата клетва, когато са им връчвали дипломите!

Може да се продължи до отмаляване - как реагирахме на филма за децата в Могилино, как реагираме на учителския рекет с частните уроци, как и досега педофил представлява народа в парламента, как университети продават дипломи и т.н., и т.н.

Ние сме една морално разпусната общност

от хора която не се и опитва да разбере колко е важно за всички ни да ценим почтеността, независимо че това може да ни коства нещо. За нас чест и достойнство са житейски екстри, които могат да си позволят само богатите. За нас добър живот означава материално осигурен живот и всичко, което ни води към него, е оправдано. За нас корупцията не е зло, с което си струва да се борим, а среда, в която, ако сме умни (разбирай хитри!), ще си намерим изгодното място. Затова роптаем срещу нея само когато тя пряко ни засегне или пък когато трябва да отместим някои от място, което сме си харесали.

Затова май никога няма да се преборим с корупцията. Защото, ако ми е позволена една гадна перифраза - ние сме в корупцията и тя е в нас.

* Авторът е преподавател в СУ "Св. Климент Охридски"

Сподели във Facebook Сподели в svejo.net Коментари