Не било заради парите, а заради принципа

    

Най-пресният случай за това са ревизиите във фонд "Републиканска пътна инфраструктура" на инспектората на финансовото министерство. Те трябваше да установят има ли конфликт на интереси бившият му директор Веселин Георгиев за това, че управляваното от брат му дружество "Биндер" е получило поръчки за 120 млн. лв. (като в доста търгове е било единствен кандидат), както и има ли злоупотреба с парите.

Финансовият министър, който се явява шапка на фонда, заедно с министрите на благоустройството и на транспорта се сети, че евентуално откриване на нарушения би извадило на дневен ред въпроса за собствената им отговорност. За да не се стига дотам, шефът на фонда беше пратен в оставка. Първата проверка не откри нищо, освен "малки слабости".

Ден преди втората да приключи, министър Орешарски вече знаеше, че "правилата и процедурите са спазени", а "по целесъобразност проверката не може да направи категорични изводи". Той обаче направи гаф, като обяви, че няма злоупотреба с европейски пари. Напротив, фирма "Биндер" е печелила проекти по европрограмата "Транзитни пътища 4", а това са именно европари.

През това време парите по ИСПА и по оперативните програми "Транспорт" и "Регионално развитие" са спрени, като надеждата - вероятно основателна, е Брюксел и този път да реши да не си отваря работа и да приеме кристално чистите резултати от бодро отмятаните тукашни "проверки".

За целта на Еврокомисията й е подсказано как -

че и да има злоупотреба с пари, тя не засяга еврофондовете

следователно казусът отпада.

Това ще е сигнал затварянето на очите за свързаността във властта, което и без друго мина всякакви граници, да продължи спокойно. Да не говорим, че класическият случай за заобикаляне на закона в пътния фонд щеше да остане без каквато и да било проверка, ако не беше гръмнал скандалът с подкупа на двама чиновници. Защото министърът на регионалното развитие Асен Гагаузов вече беше се произнесъл, че шефът му Веселин Георгиев няма конфликт на интереси. Обясни, че бил свикнал да вярва на хората, с които работи, и не можел заради една публикация във вестника да ги освобождава.

"В България е нормално точно които най-много работят, да бъдат и най-много атакувани. Аз имам такава претенция", произнесе се Гагаузов. Претенциите му наистина са големи, при положение че синът му участва във фирма, която печели поръчки в сектора благоустройство. Да не говорим за предлаганите от него лобистки схеми във връзка с държавната голф компания (която премиерът спря) и във връзка със строителството на магистрала "Тракия" (отваряща път на небезизвестни фирми без конкурс), които отново водят до заобикаляне на закона. Но ако някой постави този въпрос, ще му бъде отговорено:

"Къде пише какво е заобикаляне на закона?"

Затова всеки в ситуацията на Гагаузов може да си позволи да каже всичко. Тъй като нито едно правителство не си даде труда да закрепи юридически проблема с конфликта на интереси, а едва от две години по високите етажи на изпълнителната власт действа етичен кодекс, при това съвсем символично. Липсата на легална дефиниция в закон дълго ще се използва за заобикалянето на изискването за свързани лица и роднински бизнес с държавни средства, а засечените в такива действия министри и директори ще могат нахално да отговарят: "А вие какво искате, роднините ми без работа ли да седят заради мен?"

В България корупцията не е отклонение от нормата, а основен начин на функциониране на институциите, гласеше наскоро изводът на "Трансперанси интернешънъл", в чийто годишен доклад се казва, че е налице силно влошаване на качеството на действие на институциите, дължащи се на интересите на кланово-родовите структури на властта. Затова дори когато има някакви разкрития, те не стигат по-далече от шапката на клана, която съответно го оневинява.

Как иначе да си обясним факта, че един анонимен сигнал на банков служител в Лихтенщайн за сметка на шефа на германските пощи повлече гигантско разследване, което засегна стотици влиятелни хора. Докато в България един неанонимен сигнал за корупция - този на нещастния архитект, използван в акцията срещу корупцията в пътния фонд, доведе до унизителното му смачкване, при това не от обикновен мафиот, а от представител на правителството в лицето на министъра на земеделието.

Този показен урок със сигурност ще откаже и малцината, на които им минава през ума да "съдействат в борбата срещу корупцията" (поредното нищо незначещо клише). Можем да си представим какво му е било казано, след като човекът с такава скорост побърза да се извини за думите си, че в земеделското министерство корупцията е кошмарна. Даже не е имал време да се консултира с адвокат, иначе щеше да научи, че министърът не може да го даде на прокурор за клевета или обида, тъй като прокуратурата от десетина години не се занимава с тези състави, а делата по тях се водят само жалба на потърпевшия. Но какво значение има тук законът...

Прокуратурата обаче не ги вижда тези неща

Тя се е вторачила в пъпа си и не забелязва арогантното отношение на изпълнителната власт, защото не й е удобно. Затова няма резултат от проверката й за нарушения при замените в горския фонд между 2003 и 2006 г. Нито има помен от любопитство за консултантските фирми, които съветват кандидатите по САПАРД и за които цялата държава знае, че взимат як процент от името на ДПС. Обобщението защо е така се съдържа в думите на едно пресаташе: "След като по документи всичко е законно, няма основание за съмнение." Направо конгениално! Впрочем за министрите е добре да знаят, че самият Остап Бендер не обича парите. И на въпроса на Воробянинов "Тогава за какво са ви шейсет хиляди?" отговаря: "Заради принципа!" Това казва всичко.

Сподели във Facebook Сподели в svejo.net Коментари