Лоши дни за фанфарното членство в ЕС

    

"Има ясни индикации, че надеждното управление на фондовете вече не е гарантирано." С този аргумент шефът на генералната дирекция на Европейската комисия по разширяването Майкъл Лий съобщава с писмо на нашия финансов министър, че се прекратяват плащанията за около 50 милиона евро от ЕС по програмата ФАР за проектите, които минават през двете контролни агенции на министерството на финансите и на регионалното развитие.

"Очаквам да ми предоставите доказателства, от които да се уверя, че системата се е подобрила по начин, позволяващ операциите да продължат", пише още в писмото. Цитираните извадки са издържани в утвърдения висок евробюрократски стил, който по правило трябва да се чете контекстово. Затова направо изненадва пряката констатация, че

"вече" не било гарантирано надеждното управление на фондовете

Което потвърждава ноторно известната истина за българската политическа класа: че когато в ръцете й паднат пари, свършено е с "гаранциите". А точно това стана с присъединяването към ЕС - дотогава контролът се извършваше от Брюксел, след 1 януари 2007 е в български ръце.

Втората извадка от писмото е синтезирала комичната помпозност на строгостта, зад чиято салонна изящност се крие съмнителната състоятелност на (неизречената при това) закана. То няма и как да бъде изречена - след като в Брюксел са взели някога политическото решение да извлекат на буксир България до ЕС, сега ще приемат и всичко, което им се поднася.

"Очаквам да ми предоставите доказателства" - това иначе ясно само по себе си предупреждение, отправено към българските управляващи, от година вече означава или обичаен отговор от София с "набелязани мерки", за чиято състоятелност или прилагане обикновено не се говори, но задължително се отчитат като "постигнат напредък".

Ако нещо е дотам излязло от приличие, че дори и бюрократите се колебаят как точно да реагират, обикновено съответният министър спешно посещава Еврокомисията, за да "убеди" представителите й лично.

Както постъпи тези дни финансовият министър Орешарски (въпреки че имаше и друга официална причина за визитата му). И както направи преди месец и вътрешният му колега по повод критиките в междинния доклад на ЕК за правосъдието и вътрешния ред - при това с гарнитура в лицето на главния прокурор и новоизбрания председател на Върховния касационен съд.

Успешна стратегия - тогава някой от комисията заяви, че има пълно доверие в българския главен прокурор. Да се чуди целокупната публика и тук, и в Европа защо при това положение се разиграва спектакълът с т.нар. строг мониторинг на ЕС.

Размяната на критики от Брюксел и набелязване на мерки от София е вече

инерция, от която не следва практически нищо

И то въпреки констатираните в писмото на Майкъл Лий "закъсняла реакция (по повод разкрития на нередности в разпределянето на фондовете - бел. ред.) и неадекватното предоставяне на информация за измами (дори измами констатира ЕК!), свързани с ФАР".

Властта се обяснява, отрича, влачи вода от десет кладенеца, за да покрие хората си по корупционните вериги, които пълнят не само комисионерски джобове, но и партийни каси (батковщината в пътния фонд и покриването й от министрите Орешарски и Гагаузов какво е?!); убеждава гражданите, че парите при "подозренията за нередности" били български, а не на ЕС (сякаш това променя кражбата, измамата, корупцията в нещо напълно невинно); нагло елиминира общественото мнение, да не говорим за опозицията при всеки конкретен факт за очевидна корупция - било в икономиката, било в борбата с престъпността и правосъдието (случаят "Куйович"); проверява сама себе си и сама се оневинява...

А Еврокомисията деликатно се прави, че вярва

"Не можем да показваме недоверие към българските власти. Все пак те ще ни представят информация, която ние няма как да получим по друг начин", признал си източник от ЕК, който пожелал анонимност, явно давайки си сметка колко нелицеприятно е признанието му. Това "все пак", което е отронил, казва всичко обаче. Прав е - Брюксел "все пак" получава информация от София. Някаква.

Нищо, че не съдържа и ред за чадърите, поставени над наркотрафиканти и производители на дрога (Куйович) по най-високите нива в правоохранението и правосъдието (съдебният фарс на военната прокуратура и на Пловдивския военен съд за фалшивата лична карта на Куйович, който лека-полека се изражда направо в прикриване на престъпна дейност от съдебната власт и в престъпление срещу правосъдието, но това ще бъде друга тема).

Тази порочна процедура на привидности, в каквато са се превърнали отношенията между властта в София и еврокомисарите, не само че не допринася за европеизацията на държавата, а обратното: поощрява произвола в употребата на властта с липсата на механизми за санкция. Много важно, че замразяването на парите щяло да продължи по-дълго, па и да не бъде въобще размразено, тройната коалиция ще се оправи с тези грамадни бюджетни излишъци, това дори устройва обръчите й, които се облагодетелстват най-вече от непрозрачните търгове и поръчки.

Нещо повече, така властта ще има оправданието да ги направи инвеститори на спрените проекти. Щом Брюксел не казва нищо за скандала "Куйович", значи властта ще прави каквото си иска, тоест няма да допусне да се разкрие кой е държал чадъра над наркотрафиканта и за целта на скриването ще се създаде дори парламентарна комисия.

С "уж-наблюденията" и "уж-заканите" си

Еврокомисията е вкарана в ролята най-вече на алиби и дори поощрител на неевропейските практики на властта. Това май се очертава като извода, който хората в България си правят от нежната игра между Брюксел и София, разменящи си засукани реплики като в слаба пиеса. А когато напълно проумеят, че в крайна сметка сами ще трябва да си решават проблемите си, едва ли ще искат да ги занимават повече с фанфарни трактовки на членството в ЕС.

Сподели във Facebook Сподели в svejo.net Коментари