Национален фестивал на ужасите

    

Помните ли 15-годишния Ивайло Христов-Пифчо от софийския кв. "Редута"? За него пошумяхме миналото лято. Почти всяка вечер си лягал гладен и въпреки възрастта си нямал дори 1.50. Пифчо живеел с баба си, която била парализирана. Всъщност той рядко се прибирал, защото скитал.

Често сам, понякога с брат си, който имал психически отклонения. Баща им изчезнал някъде през 96-а, а после и майка им потънала с някакъв в "Надежда"... Трупът на Пифчо беше намерен на 29 юли в изоставен бункер. Скоро след това беше открит и убиецът - пет години по-голям от жертвата. Мотивът - 700 лв. и торба с амфетамин.

В интернет форумите разказите за Ивайло бяха по-логични и истински от тези в полицейските сводки, в които нямаше нито дума за търсенето на отговорност. Фатално поразена от аналоговото си мислене, държавата в лицето на полицията подробно разказа за "разпознаването, затруднило криминалистите" и за "условията в бомбоубежището".

Приятели на Ивайло потърсиха скривалище в анонимността на интернет и я използваха като бомбоубежище в обществото на двойните стандарти. Там казаха всичко за вината и виновните.

Отсяването

В сряда 15-годишната Лиляна от дома за деца, лишени от родителски грижи, в Трън беше застреляна с ловна пушка от 67-годишния рецидивист Асен Илиев. Други две деца бяха ранени - 15-годишната Клара и 12-годишният Емил. Преди това ретроспективната хронология на убийственото безобразие, наречено "държавна политика за защита на детето", преброи още трагедии:

На 9 март 11-годишната Емилия от дом "Петко Славейков" в столицата падна от третия етаж, опитвайки се да избяга, за да отиде при вуйчо си. Същия ден 14-годишно момче пак от този дом беше откарано в "Пирогов" с тежки наранявания с камък. Възпитателите така и не разбрали, че го няма.

Съвсем по Оруел директорът на дома Надя Джунова обяви, че "възпитателите полагат достатъчно грижи за децата и не може да има наказания за тези, които си изпълняват задълженията". Оказа се, че в Агенцията за закрила на детето вече имало сигнали, че деца от дома просят. Джунова катализира абсурдността на задочния диалог с думите: "Лично аз не съм виждала просещи деца по улиците."

В предпоследния ден на февруари стотина жители на русенския кв. "Кулата" излязоха да протестират срещу идеята на кмета децата с увреждания от печално известния дом в с. Могилино да бъдат преместени в техния квартал - гледката щяла да ги травмира и да изплаши здравите им деца. Така те осветиха манежа за друго гузно представление. На 28 февруари президентът Първанов предпочете именно Русе, за да даде тон на дискусията "За децата на България - открито и ангажирано".

Подхващайки без увъртане цинизма на протеста в "Кулата", министърът на здравеопазването Радослав Гайдарски каза, че "има смисъл само перспективните деца да бъдат изведени от домовете и да се интегрират в обществото". Председателят на Педиатричната асоциация доц. Евгени Генев предложи децата да бъдат диференцирани на "надеждни" и "ненадеждни" според здравословното им състояние. Добре, че не предложи и идеи какво да правим с "ненадеждните".

Врагът

Държавата, чиито първи мъже си позволяват подобна ницшеанска реторика, е човеконенавистническа. Такова говорене не заслужава анализ, защото е "открито и ангажирано". Открито заради примитивните самозащитни рефлекси на авторите си. И ангажирано единствено пак с тях. Първанов стигна и до констатацията, че филмът на Би Би Си "Забравените деца на България" бил "щрих от антибългарска кампания". После допълни, че бил направен без любов към страната ни, повтарял неща, които всъщност си ги знаем...

Ефектът на доминото не закъсня и Сергей Станишев потрети: "Филмът на Би Би Си е крайно тенденциозен и изкривява цялостната картина в страната, в това число и по грижите за децата без родители и с увреждания." Само ден по-късно социалнационалистическият тезис беше свален на партийно ниво от секретаря на изпълнителното бюро на БСП Антон Кутев. Той заяви, че е убеден в съществуването на "целенасочено движение срещу България". Според него определени сили в ЕС поставяли страната ни в ситуацията на изкупителна жертва.

Предизвикана от неконтролируемия разпад на собствения си смисъл, държавата влезе в задочен диалог с враг, който спешно си измисли. Така вместо очакваното рационално поведение щабовете, свикани за кризисен пиар, възпламениха виртуална гражданска война. Главното оръжие в битката е подклажданата квартална решимост за самоочистване от "безперспективните".

Победата й трябва да позволи още живот за статуквото. В "Националния фестивал на ужасите" от последните месеци държавата и лицата й оцеляват вместо гражданите - реален абсурд, който има една цел - да обезсмисли всяка воля за търсене на справедливост и отговорност.

Виновните

Според чл. 36 от Закона за закрила на детето текущият контрол по ефективността на предприетите мерките след настаняването на деца в специализирани заведения се осъществява от съответния директор на "Социално подпомагане". По силата на чл. 37, ал. 1 предоставянето на полицейска закрила на дете е поверена на МВР. Законът дефинира ясно всеки от случаите, в които полицейската закрила е наложителна:

- когато детето е обект на престъпления или има непосредствена опасност за живота или здравето му, както и когато има опасност то да се окаже въвлечено в престъпление
- когато е изгубено или е в безпомощно състояние
- когато е останало без надзор.

Нали е ясно, че за смъртта на Пифчо и на Лиляна, за състоянието на децата от Могилино, за онова, което сполетя Емил, Клара и Емилия, има виновни. С физиономии и имена. Те са описани надлежно в закона.

Първите позиции са Ширин Местан в качеството й на председател на Държавната агенция за закрила на детето "и администрацията, която я подпомага". С измененията от 2006 г. солидарна отговорност за изпълнението на закона носят също министритe на труда, на вътрешните работи, на образованието, на правосъдието, на културата, на здравеопазването, кметовете на общини...

Трагедиите от последните месеци скоро ще избледнеят, за да направят място на други. Така, както избледняха спомените за онези 9 деца, които преди години измряха от студ едно по едно в друг дом край някакво село в дълбоката провинция... Препирните между кметовете и държавата стигат ли 10.80 лв. на ден за децата със специални нужди ще се точат все така дребнаво поне до следващите избори. Гражданската будност ще продължава да гони кошмара от Могилино в перифериите на квартала и на съвестта си.

Решението, изглежда, е едно - пълната победа на т. нар. целенасочени движения срещу България.

Сподели във Facebook Сподели в svejo.net Коментари