Само американският посланик Джон Байърли отгатна кога България ще признае независимостта на Косово. На 26 февруари той каза в Пазарджик, че това е въпрос на седмици, което означаваше да не се мотаем месец. Българското правителство, чиято принципна позиция бе да не бърза, разбра, че максималната му отсрочка е до 26 март (идната сряда).

Другата седмица обаче президентът и външният министър щели да имат ангажименти и затова се наложило този отговорен държавен акт да се изтегли със седмица. Премиерът Сергей Станишев дори изтръгна още един ден с извинението, че правителството не заседава в сряда, а в четвъртък. Толкова бяха съпротивителните сили на България срещу американски натиск.
Ако правителството бе търсило

най-неподходящия момент

за признаване на Косово, със сигурност го намери. Точно след сблъсъците в Косовска Митровица, когато най-добрата новина за нас бе, че няма пострадали български полицаи от силите на ООН (ЮНМИК), България изрази удовлетворение, че нейните условия за признаване на Косово са изпълнени. Те се резюмираха в искането Прищина да изпълни плана на Марти Ахтисаари за гарантиране правата на малцинствата.

Бунтът на сърбите можеше да бъде знак за всичко друго, но не и за радост от грижите за техните малцинствени права. Истина е, че положението се влошава и че всеки следващ момент може да бъде още по-неподходящ за признаване на независимо Косово.

Но ако правителството бе следвало досегашния си курс на изчакване, щеше да има основание да отлага дори с години. То възнамеряваше да действа в православна ос с Гърция и Румъния, за да запази, доколкото може, приятелството си със Сърбия. Бедата е, че Байърли му даде много кратък срок и възможностите му за търсене на подходящ момент се ограничиха в пределите на седмица-две.

Дипломат от Външно въздъхна вчера пред журналист от "Сега": "Държим се като бананова република. Косово ще ни признае в това ни качество, като сключим дипломатически отношения".
Както знаем обаче, официално

българската дипломация не е марионетна

Тя дори излъчи сигнали, че е била инициатор на съгласувания с Унгария и Хърватия акт за едновременно признаване на Косово. Загреб също се опита да си припише тази заслуга. Задочният спор би трябвало да подсказва, че инициаторът получава сериозни дивиденти в замяна на риска да влоши драматично отношенията си със Сърбия.

Да речем, че Белград изтегли посланика си "за консултации" неопределено дълго. Посланикът губи - няма да взема голяма заплата. Да речем, че ни спрат пътя към Европа - губят само превозвачите и пътуващите, които ще бъдат затруднени (включително и през обиколния път през Румъния).

Ако сърби нападнат посолството ни в Белград, съставът му е сведен до минимум и боя ще отнесат само куражлиите. Ако изгонят нашите бизнесмени - загубата е някакви си 500 млн. евро български инвестиции. Успокоително е твърдението на Външно, че е разиграло всички сценарии и е калкулирало всички рискове.
А сега

да видим ползите,

които никой не обяснява членоразделно. Тъй като става дума за голям държавен компромис, редно е да предположим, че правителството се е пазарило сериозно със силите, които са му извивали ръцете. С други думи, от признаването на Косово ще загубят ограничен брой българи, но ще спечели цялата държава - т.е. всички.

Какво ще спечелим от САЩ? Първият сигнал дойде от Вашингтон, където нашият посланик Елена Поптодорова съобщи завчера чрез германското радио "Дойче веле", че Съединените щати са изпратили до България предложение да започнат преговори за отмяна на визите за български граждани. Откога чакаме този момент, за да се устремим отвъд океана!

Вярно е, че ще ядосаме Евросъюза, който настоява 27-те държави да действат съгласувано по този въпрос, а не двустранно със САЩ, но Брюксел ще ни прости. Нали и други направиха така?

Вярно е също, че започването на преговори не е като завършването им, защото едното може да се случи до дни и седмици, а другото - след неограничено време, но и надеждата е приятно чувство. В близка перспектива - толкова от САЩ.

Да видим дали европейските сили, които най-много настояват за независимо Косово, ще възнаградят големия български компромис? Първо, кои са те?
Несъмнено това са историческите душмани на Югославия, които работят неуморно за нейното разпадане до елементарни частици.

На първо място са Австрия и Германия, които редовно водят хорото за международно признаване на всяка отцепила се от бившата федерация територия. Чрез съгласувания си демарш с Унгария и Хърватия нашата дипломация сякаш ни връща в орбитата на някогашната Австро-унгарска империя, която ни е била толкова близка по времето на цар Фердинанд.

Какво обаче бихме могли да спазарим с Австрия? Тя е главната пречка пред съживяването на трети и четвърти реактор на АЕЦ "Козлодуй", защото има антиядрена клауза в конституцията си.

Сега е моментът да се изтръгне компромис от Виена, особено чрез аргумента, че Косово стои без ток, именно защото не работят двата реактора. Ако австрийците искат да поддържат новата държава в жизнеспособно състояние, би трябвало да ги е грижа за снабдяването й с електричество.

Тук възниква въпрос с понижена трудност: Дали българската дипломация е имала дързостта да влезе в такъв пазарлък, или си е дала съгласието за Косово даром? Отговорът е: Австрийците не биха се пазарили за нещо, което засяга образа им пред света, особено ако американците са приключили преди тях пазарлъка с България за Косово.

Последната надежда е дипломацията ни да е измъкнала

някаква отстъпка от Германия

Какъв е проблемът на България с Германия? Тя най-много ни мъчи с претенциите си да ударим организираната престъпност и корупцията. Затова последна се съгласи да ни пусне в ЕС, първа вкара въпроса за българския бандитизъм като тема в своя парламент, а сега чрез своя гражданин Франц-Херман Брюнер, който е шеф на Службата за борба с измамите в ЕС (ОЛАФ), най-усърдно рови кой краде европейски пари и ни спира финансирането.

Така че за България е "изгодна" следната сделка: Германия ще престане да забелязва българската престъпност, а България ще си затваря очите за международното право и за собствените си принципи.

Което на практика означава - ние признаваме Косово, те не ни натискат толкова да вкараме в затвора главните си бандити. Както е известно, ние реактори заради външната си политика жертваме, но бандити - не. Дали обаче Берлин е склонен на подобни "сделки"? И тук отговорът е лесен и за късмет на всички българи той не е в угода на нашите управляващи.

автор: Светослав Терзиев, в. "Сега"
18