Доказателство за това са и "оня списък", в изнасянето на който бяха замесени партиен лидер и външен министър, и "ювелирната операция" в столичния квартал "Белите брези", при която полицаи убиха барети в съмнителна акция срещу престъпния бос Иво Карамански, и докладът на контраразузнаването за корупцията в държавата, заради който през 1999 г. бяха отстранени няколко министри, и снимките на министри и депутати на яхта в Монако в компанията на лица, обявени от МВР за контрабандисти.

Сегашната ситуация е по-различна. Просто защото и МВР, и правителството някак не успяват да отиграят сипещите се от всички страни скандални разкрития.

Напротив - с всеки изминал ден те все повече затъват в хаотични контраобвинения, неясни намеци и откровени закани.

Това ги компрометира още повече в очите на обществото и дава възможност скандалът да бъде използван за всякакви лични цели - и икономически, и политически.

Кои са въпросите, на които никой не желае да отговори? Те са двайсетина и са по четири направления.

1. Справката и дискът с подслушвани телефонни разговори

Единственият безспорен факт досега е, че в ареста се оказа зам.-директорът на ГДБОП Иван Иванов, чието име се споменава в справката в уличаващ контекст - човекът си иска лаптоп и пушка.

Това се случи 2 дни след като депутатът от ДСБ и бивш шеф на НСС Атанас Атанасов предаде писанието на прокуратурата, а тя я прати в Държавната агенция "Национална сигурност" (ДАНС).

Атанасов твърди, че е получил уличаващите материали по пощата, но едва ли има човек, който да вярва на тая версия.

Самата справка е доста странно творение. Тя е абсолютно нелогично съставена - например всички подслушвани разговори и обяснения целенасочено водят само в една посока, а не се анализират в цялата им сложност и връзки.

Едни фирми и лица се описват подробно с БУЛСТАТ или ЕГН, дори когато са някак изкуствено вмъкнати в писанието, без връзка със записаните разговори.

Други пък са отбелязани схематично, макар че всичко показва, че могат да се окажат много по-интересни за спецслужбите.

В края на справката пък са направени кардинални изводи и директни обвинения срещу почти цялото ръководство на МВР и държавата, които не са подкрепени и с една запетайка в текста преди това.

В случая най-интересно е кой и защо е написал справката по този начин? Каква част от информацията в нея почива на факти и каква част е плод на фантазията? Кой е получателят на справката и какви действия е предприел (или не е предприел) по нея? Доколко тя може да бъде използвана като доказателство в съда?

2. Специалните разузнавателни средства (СРС)

Вече 10 дни прокуратурата не може да установи законно ли са използвани специалните разузнавателни средства, описани в справката и евентуално записани на диска.

От ареста на Иванов става ясно, че обвинението ги приема за автентични, макар че задържаният отказа да се подложи на гласова експертиза.

Откъде е тази увереност, ако все още не е ясно имало ли е разработка и разрешение от съда за СРС-та?

По сегашния НПК и закон за СРС информация от подслушване може да се използва като доказателство пред съд само ако има разрешение за конкретен телефон и конкретно лице.

За прихванати покрай него лица - не може. Затова и въпросът законно ли е подслушването е ключов.

Ако отговорът е да, всичко е ясно и трябва да очакваме присъда. Ако отговорът е не, обвинението няма да издържи в съд и възникват нови въпроси - кой и защо е подслушвал зам.-шеф на ГДБОП без законно разрешение?

И защитени ли са от такава практика други хора - премиер, президент, депутати, обикновени граждани...? Какви компромати се събират от подобно нерегламентирано подслушване!

Интересно е и поведението на Румен Петков по въпроса. Той не оспорва използването на СРС-тата, но твърди, че не знае да е имало разработка срещу Иван Иванов.

Преди няколко дни обяви, че като се разбере кой е разрешил това подслушване, ще падне голям смях.

После се отметна и каза, че изобщо не знае кой е разрешил СРС-тата. Което е най-малкото странно, защото по закон вътрешният министър е човекът, който контролира използването на всички СРС-та.

И той трябва във всеки момент да гарантира, че няма закононарушения, да знае или да може за отрицателно време да провери кой какво е правил, имало ли е разрешение на съда, унищожени ли са материалите, които не са станали доказателство в процес.

Той е отговорен и ако в публичното пространство изтече класифицирана информация.

Затова точно Румен Петков трябва да даде отговор на въпроса кой и как е изнесъл записите от МВР, а не да прехвърля топката на прокуратурата и ДАНС.

3. Самопризнанията на Румен Петков

В понеделник вътрешният министър сам си призна, че е говорил и се е срещал с разработвани и оперативно интересни лица.

Първото обяснение за действията му бе абсурдно наивно - Петков не можел да откаже разговор на тези лица, защото те можели да се запитат защо той не им вдига телефона?!

Логичният въпрос, който възниква у всеки, притежаващ мобилен телефон, е как министърът знае кой му звъни, ако наистина въпросните лица случайно са се сдобили с неговия номер? На колко непознати номера вдига министърът на вътрешните работи?

Или може би номерата са съвсем познати, макар и собствениците им да са разработвани от МВР? И защо МВР шефът да не може да откаже разговор?!

Още по-странна е версията, лансирана вчера, че министърът се е срещал с разработвани лица по предложение и в присъствието на оперативен работник. И за това имало надлежна документация в МВР.

Да приемем, че това е вярно (с риск да станем обект на язвителни закачки във форума на "Сега"). Така описаната ситуация е направо потресаваща за МВР.

Какви са тези оперативни работници, които използват вътрешния министър за обикновен сътрудник?

Толкова ли са го закъсали спецслужбите? Каква информация очакват да получат те от срещата на Румен Петков с разработваните лица?

Съмнителните личности само пред него ли се изповядват? Защото едва министърът се е изявявал като агент под прикритие?

И не разконспирира ли Румен Петков с признанието си оперативните работници, организирали рандевутата му с подозрителните персони?

Защото би било съмнително наивно и те да се явяват на срещите в качеството си на оперативни работници от спецслужбите.

Честно казано, подобни сценки дори в романите за Джеймс Бонд няма.

4. Ролята на ДАНС

Тя също е ключова. Вчера стана ясно, че изненадващите самопризнания на Румен Петков всъщност са нещо като кризисен ПР, тъй като още миналия петък шефът на ДАНС Петко Сертов е изпратил до парламентарната комисия по вътрешна сигурност писмо, в което се признава, че в агенцията има данни за негови разговори и срещи с разработвани от МВР лица.

Интересно е откъде ДАНС, която бе създадена преди по-малко от три месеца, има информация за тези срещи на вътрешния министър?

По кое време са се състояли те? Защо не е дадена информацията на прокуратурата? Или може би МВР шефът е разработван и разработката още не е приключила? И само за Румен Петков ли има такива данни, или и за други видни държавници?

На всички тези въпроси отговори трябва да дадат прокуратурата, МВР, ДАНС, премиерът и парламентът.

Този път прикриването зад закона за класифицираната информация няма да свърши работа, защото компрометиращите данни просто заливат обществото.

Трябват недвусмислени действия и обяснения.

В противен случай ще се докаже, че държавната власт е просто обслужващ персонал на всякакви бандити и ченгета. Нещо, което няма да се хареса нито на българите, нито на ЕС.

автор: Петър Петров, в. "Сега"
4