Дневният ред на статуквото

    

Да управляваш означава да структурираш дневен ред. Качеството и перспективите на едно управление зависят от това доколко то е в състояние да дефинира и постига значими цели. Всичко друго е оцеляване във властта в очакване на поредната криза.

В България политическият дебат продължава да се структурира спрямо дневния ред на медиите. А той продължава да се определя от сложния баланс на интереси и зависимости, които остават извън общественото внимание и гражданския контрол. Резултатът от всичко това е усещането за бълбукане в застояла вода...

Най-тиражните всекидневници лансират определени теми в понеделник. Прегледите на печата в електронните медии мултиплицират влиянието им сред многократно по-широка аудитория. Темите от понеделник нямат нищо общо с темите, което са били предмет на дискусия в ефира в събота и неделя. Средната продължителност на техния "публичен живот" е два дни.

Във вторник електронните медии пък тиражират новините от пресконференциите на парламентарните партии, които понякога попадат на първите страници в сряда. Началото на парламентарната работна седмица постепенно изкривява перспективата към новините от вторник и сряда, така че в четвъртък вече имаме почти изцяло нови сюжети и заглъхващи коментари по онова, което масово е обсъждано в понеделник.

Печатните медии все по-рядко се опитват да обобщят събитията през седмицата в петък. В някаква степен подобно усилие правят съботно-неделните коментарни предавания на електронните медии. След това всичко започва отначало...

Почти няма тема, която успява да се изплъзне от примката на медийния дневен ред. Дори трагедии като пожара във влака София - Кардам успяха да се задържат малко повече "над водата" само заради своите политически измерения и последици. Въпросите, около които се структурират обществените нагласи и очаквания, нямат почти никакъв шанс да "пробият" мъглата на псевдополитическите дискусии.

Българският дневен ред драматично се разминава с приоритетите на европейския. Това е само едно от измеренията, чрез които може да се определи реалната дистанция, която определя доминиращото ни усещане за периферия. Почти нищо от това, което разделя или мобилизира европейските граждани, не намира място в огледалния калейдоскоп на българския медийно-политически дневен ред. А европейските теми продължават да присъстват у нас като част от външната политика.

Политическият дневен ред тук се формира post factum в зависимост от това дали вече предприетите от управляващите действия са предизвикали реакция от заинтересувани групи, които разполагат с възможности да изразят публично мнението си. И то едва когато разберат, че нещо ощетява интересите им. Затова се реагира активно не при подготовката на законопроекти, а когато някой разбере, че отдавна влязъл в сила закон вече е променил шансовете за реализация на интересите му.

Политиката на свършения факт трайно се наложи като стил на управление още при предишното мнозинство. По този начин до голяма степен бяха компрометирани възможностите за формиране на активна гражданска позиция. Затова социологическите изследвания продължават да установяват високи равнища на подкрепа за присъединяването ни към ЕС и критично ниски равнища на информираност по отношение на истинските ангажименти и възможности, свързани с членството.

Днешните управляващи "творчески доразвиха" този стил. Дневният ред на статуквото вече почти изцяло се формира по този начин. Основното му оправдание се свежда до митичната "незаинтересуваност" на българските граждани. Все по-често единственият шанс някаква тема да попадне в дневния ред на статуквото е през скандала. Затова и съществена част от публичната комуникация и реклама се планира по този начин.

Скандалът позволява бързо проектиране на една тема върху амалгамата от взаимно обезсмислящи се обвинения и коментари. Резултатът е нарастваща агресивност на публичното говорене и задълбочаваща се апатия и недоверие сред публиката. Това работи като достатъчно силна бариера пред мобилизирането на енергия за евентуална промяна.

Промяната предполага ясен и последователно отстояван политически дневен ред. Нейните шансове се определят не от сондажите на изборните нагласи, а от политическата компетентност, която би могла да синхронизира обществените очаквания, националните интереси, регионалните и местни ресурси и перспективите за тяхното развитие. Всекидневният и публичен дневен ред трябва да постигнат поне минимална степен на съизмеримост. Едва тогава политическата алтернатива на статуквото ще придобие своя ясен облик.

* Авторът е социолог