"Си работим с него максимално"

    

В България има тежко срастване между власт и организирана престъпност.

Това го разбраха вече и децата, единствено президентът Първанов "не бил информиран", а премиерът Станишев продължава бодро да каканиже за "оздравителен процес" и "системите", които най-накрая били заработили.

Ако "системите" в България работеха, половин дузина министри и зам.-министри вероятно щяха да са вече в ареста.

Ако "системите" работеха, нямаше 85% от твърдия алкохол да е с неплатен акциз.

Ако "системите" работеха, ГДБОП щеше да се бори с контрабандния внос и неплащането на данъци, а не с торент-тракерите.

Явно работи една-единствена голяма система - която осигурява

комфорта на сенчестия бизнес и политическите му покровители

А ако някой освети част от тази система, премиерът Станишев обявява това за "разграждане на държавността". Навярно защото пречи на точно тази държава, която олигархията си е съградила.

Тъкмо когато гражданите очакваха някакво разрешение на скандалите, разтресли България през изминалата седмица, държавата изпадна в безтегловност. Даже Румен Петков вече не си събира запалките и химикалките от бюрото. Прокуратурата била започнала проверка, която се очаква да приключи в най-скоро време. Може би някъде към 2018 г.

Докато чакаме, дали пък да не се заемем с езиковото срастване между МВР и сенчестия бизнес?

Записът от разговорите на зам.-директора на ГДБОП Иван Иванов вече провокира Александър Андреев и Иван Бедров да разсъждават върху езиковата мутризация на държавния служител.

Жаргонът, на който антимафиотът обяснява кога "ще има жега" и кога "нещата са коригирани" наистина е впечатляващ. Не мисля обаче, че езикът, на който се разговарят Иван Иванов и неговите събеседници, е беден и ограничен.

Напротив, той явно добре им служи, за да се разбират и дори да уточняват тънки детайли ("Аха, нарочно да го? - Именно") и нюанси ("Там ми е по-точно и по-такова"). Такъв гъвкав, елиптичен изказ за съжаление няма да срещнем даже сред добрите съвременни български писатели.

Едва ли са толкова страшни сами по себе си и изрази като "да лапа дървото". Институтите за благородни девици ги закриха с Великата октомврийска революция.

В разговорите на антимафиота Иванов обаче изпъкват някои други неща, доста по-интересни, поне за мен, от ненормативната лексика.

Разговарящите се разбират чудесно въпреки недомлъвките и местоименията, които на непосветените не говорят нищо. Те обитават един свят, в който има най-вече "хора" и "неща", като хората и нещата винаги са "наши" или "твои".

Топъл, задушевен свят, в който субектите нямат пост, професия, дори име, а са просто "човекът" или "хората". Целият спектър от заобикаляния и нарушавания на законите е обобщен в две думи: работим и работа. В този езиков свят

престъплението се нарича работа

От друга страна, в разговорите не присъстват думи като държава, закон, няма имена на институции, няма описания на процедурни (в най-широкия смисъл на думата) действия.

Тези неща явно ги няма и в реалността, която разговарящите обитават. Това е един дълбоко приватизиран свят, в който господстват притежателните и възвратните местоимения: "ония нашите", "твоя човек", "те СИ оправят нещата", "СИ работим с него максимално".

Впрочем много интересно е това "си", което постоянно се вмъква в далавераджийския език.

В граматиките пише: "Възвратното лично местоимение означава, че подлогът (глаголното лице) извършва действието върху себе си или за себе си."

Такъв е светът на нашите герои - в тях се говори единствено за нещата, които те правят "върху себе си или за себе си" - например "ще си лапкаме".

Обърнете внимание, че във всички тези случаи "си"-то има емотивна, а не граматична функция - то може да изпадне, без това да наруши смисъла на изречението.

Явно обаче е много важно да се подчертае, че става дума за едни вътрешни, "наши си" неща. Или си от от "своите", или "лапаш дървото".

Погледнато по-широко, държавата не е нищо друго освен обективация на социалните връзки. Т.е. държавата и нейните служители не би трябвало да въвеждат разграничения между "наши" и "ваши", да слагат възвратно-притежателни "си"-та...

Върху това се крепи редът на модерността. Точно обратното прави клетият анти-мафиот и пишман ловец Иван Иванов.

(Трогателен е въпросът му ще има ли към скъпата ловна пушка и оптика, след което по-опитният авджия, босът от Винпром "Пещера", търпеливо обяснява, че оптика имат само карабините с набраздена цев, стрелящи с куршуми. Явно за антимафиота е било страшно важно да се покаже в "дружинката" с не каква да е пушка, а "Бенели", специална серия, за да стреля с нея по пъдпъдъци, по възможност с оптически прицел.)

Корупцията всъщност възпроизвежда социалната структура

на патриархалния, затворен, фамилиарен свят. Светът, в който важни са само "нашите хора" и "нашата работа", а абстракции като "общество" и "държава" напълно отсъстват.

Резултатът е модерна като централизация на властта и събиране на данъците държава, в която обаче преразпределението на публичното благо става по патриархален начин - между "свои".

Дали обаче далавераджийският език го говорят само средноешелонни полицаи и митничари? Едва ли. Ако се пусне разпечатка на разговорите, които министрите и депутатите водят, кой знае какво ще излезе.

"Си работим с него максимално." Ясно е защо е толкова трудно да бъде махнат Румен Петков. Защото най-добре знае кой с кого "си работи".

* Бойко Пенчев е литературовед и културолог, преподавател в СУ "Св. Климент Охридски". Редактор е в "Литературен вестник"

Сподели във Facebook Сподели в svejo.net Коментари