Кризата има един изход - да се задълбочава

    

Проблемът е, че във вътрешнополитическите решения има партийни правди, които са частични правди и бавно и лека - полека всичко се струпа върху главата на министър-председателя. Още в самата коалиция е заложено, че части от управлението ще бъдат контролирани, че ще бъдат относително независими, ще се водят по собствена логика, а не по смисъла на служебната йерархия - управление от премиера.

Досега са засягани с корупционни скандали преди всичко другите политически партии, коалиционни партньори на левицата. Но в много по-малка степен самата БСП. И досега тя беше в позицията да си позволява да бъде великодушна към това една корупционна практика да се превръща от тях в стандартна управленска практика. Както и да се отнася с пренебрежение към такова управление в предишни мандати.

В този случай самопожертвователността на социалистическата партия, персонифицирана в лицето на Станишев, й позволяваше да бъде в силната позиция пред своите партньори. В този случай обаче

нещата са знаково обърнати

И не могат да не се забележат в дългото мълчание на коалиционните партньори. Подсилващо се от промъкващата се информация за отказана на премиера среща от другите двама лидери от коалицията.

И дори в това, че можело да не се състои среща "на върха" на коалицията. Независимо, че Сергей Станишев е отложил посещението си в Лондон. Ако говорим по същество, комисията "Куйович" излиза с доклад, че няма наличие на данни за незаконни връзки и действия на представители на МВР. И пропуска, че няма наличие на данни или защото не са търсени, или защото не съществуват.

Политическата логика на опозицията е, че комисията беше създадена вероятно не за да стигне до такива данни. Основателното подозрение е, че и докладът за дейността на МВР няма да направи потресаващи разкрития. Наивно е да се очаква, че за десет дни ще се напише сериозен доклад по същество с анализ, който обхваща работата на институцията за двайсет години. По-скоро в думи или документ ще бъде облечена партийната логика.

Известният експерт в областта Тихомир Безлов няколко пъти подчертава, че в публикуваните данни от СРС има информация, която не забелязваме. Не става дума само за обидни квалификации към митническата администрация. Има обидни квалификации към държавните служители, най-мекото от които е в смисъл - те да духат супата, ние ще си лапкаме.

Но има и елементи по същество - с конкретни данни за конкретни случаи, които показват много по-широк диапазон на неформалната намеса на структури на силовото министерство в целия икономически, политически и обществен живот. Това е смисълът на заключението. То едва ли ще бъде направено в доклада на министър Петков. Нито пък промяната може да бъде постигната с усилията на една партия или на една част от политическия елит. По дефиниция това прилича на обясненията на Румен Петков за срещите му с "братя" Галеви.

Никой не казваше, че това не са братя, а че "братя" е като псевдоним, който се използва в мафията, както някой е Мухата, Ягодата или Слона. Това е мафиотско название. В общественото говорене вече

смесваме реалното с ъндърграунда

И вече е много трудно да се направи оценка кое е истината, кое-не. Имало е среща "по регламент". Тя била записана, но никой не е видял този продукт. Той бил унищожен по надлежния ред.

Предишният вътрешен министър Георги Петканов простичко каза: такъв регламент не съм виждал. И че не знае за него. Изводът от тези съждения е, че самият министър Петков си е написал регламента, по който е организирал това, което е искал да организира. И според който после е унищожил следите от него. И всичко това е в рамките на правилата.

Сергей Станишев е поставен в изключителното положение

да намери ключа към решението

на скандала в рамките на една коалиция, която не е проектирана да решава кризи и да поема удари. Досега не сме имали такава ситуация, за да предположим как тя ще може да се реши. А като председател на БСП той е и заложник в някакъв смисъл дали да жертва партията или да жертва формулата на тази коалиция.

И това е голямата драма на Станишев. Той никога не е бил поставян в ситуация да решава такова противоречие. Аз не съм експерт по политиката на "Позитано"20. Но всички експерти, които следят развитието на лявата партия, твърдят, и съм склонен да им вярвам, че сегашният скандал и фигурата на Румен Петков по особен начин синтезират историята на партията в прехода. И че той е архитект на завещанието на Андрей Луканов да създаваме свои привидни врагове, които са нашето най-силно оръжие.

Това добре се виждаше и през 1993-1995 година, и след това. Тази фигура за БСП е ключова и затова, че Румен Петков е човекът с най-голяма роля във финансирането на партията. Той е свързан с полутъмната за всяка партия страна на това финансиране.

Затова и проблемът в момента за БСП, а и за всяка друга голяма партия, би бил огромен. Малките партии могат да се оправят и с по-скромни бюджети. Но големите партии действително и въпиющо се нуждаят от големи средства, за да могат да останат големи.

И всички слухове покрай финансирането на социалистическата партия от аферата "Акрам" през петролгейт и купоните на Саддам подсказват, че има някаква такава връзка. Очевидно е освен това, че министър Петков е приел собственото си оцеляване като лична кауза.

В неговия манталитет има предразположение към пряк, индивидуален сблъсък. Той не се ограничава, когато трябва да обижда своите противници - навън и вътре в партията. И с език, който е необичаен. Въпреки своята интелигентност той е силно невъздържан човек.

Затова е трудно да се предвиди каква точно би била реакцията му, ако се наложи да поеме цялата отговорност около скандала върху себе си. Независимо, че се говори, че към партията си той винаги е бил толерантен. Но ако бъде отстранен, той вероятно ще направи опит не само да се върне в политиката. А както се казва, да си разчисти сметките с всички, с които е в открит конфликт. Но във всеки случай това е конфликт, който

не може да бъде решен от един министър- председател

от тройната коалиция, от един вътрешен министър. Проблемът е много по-дълбок.

Оттук нататък по логиката, по която коалиционните партньори са участвали в управлението, може да се очаква, че възползвайки се от отслабеното положение на социалистическата партия и на министър-председателя, НДСВ и ДПС ще се опитат да потърсят необходимата дистанция. В очите на общественото мнение дискредитацията на БСП е нещо, което ще засегне и тях.

Но като имаме предвид, че след година сме в предизборна кампания, този МВР-гейт ще продължи да бъде марково събитие. Те ще поддържат някаква дистанция, което още повече ще усложни отношенията.Коалицията оттук нататък няма как да функционира така гладко, както и досега. Освен това рационалната причина или послание, с която беше създадена тя, беше влизането на България в Европейския съюз.

И тук влизаме в ситуация, която не е никак благоприятна - скандалите около средствата по ИСПА, около ФАР, фонд "Земеделие", сегашната Разплащателна агенция. Добре е било, разбира се, да станем член на Евросъюза. Но в тази ситуация вредите от нашето членство се оказват по-големи, отколкото ползите.

Отсъствието на реална готовност да влезем в тази доста сложна политическа и административна общност ни носи сегашните пасиви. Да, това беше цивилизационно-историческа задача за нас. Но прекрачвайки границата на общността, за да се определим като европейци, може да се окаже, че не сме.

В този смисъл много от нещата, които сега ни се случват, облечени в определен тип партийна логика, и когато присъединяването ни става по формулата 8:5:3, което доминира управлението, естествено настъпва конфликт между европейската практика и тази логика. Т.е. не е лошо, че сме приети в ЕС, но

не може на втори план да се оставят европейските изисквания

а на първи да е партийно-коалиционната логика и сметка. Неминуемо от това произтича конфликт.

Ако скандалът продължава да се разраства, един от възможните сценарии е, след като социалистическата партия няма да остане цялата "в бяло", тя да се постарае никой да не е в бяло покрай нея. По тази причина, това което може да се очаква, е сегашният изход от кризата да засегне надеждите, че дори и някой от извънпарламентарните сили, като ГЕРБ, е в състояние да овладее ситуацията. Т.е. да се докаже, че "и от нас има по-лоши".

Защото принципът"всички са маскари" беше добронамерено въведен от Жорж Ганчев в политиката. А днес всичко е много по-сериозно и яростно.

Приблизително това е стратегията, която ще вкара Румен Петков в доклада за дейността на МВР. Засега всички се стремят да оставят настрана ГЕРБ, тъй като самият Бойко Борисов може потенциално да бъде партньор и на лявото, и на дясното, крайният вариант в сценария е да се стигне до изнасяне и показване публично на различни детайли, които биха направили всички други играчи на политическия терен по-лоши от БСП.

Това е възможно най-лошият изход от кризата. Защото просто я задълбочава. Но това е и най-вероятният. В целия български преход към демокрация и пазарно стопанство никой не застана по-трайно зад национална визия за това как да изглежда България.

И затова тя се оказва една държава, в която законите са относителни, собствеността е достъпна за всички, които я пожелаят, в случай че имат ресурси, спекулата е основен източник на забогатяване и връзката между благосъстоянието и положените усилия е много относителна.

За държавността това е унищожително.

Сподели във Facebook Сподели в svejo.net Коментари