Бързата работа - срам за майстора

ПРАВИТЕЛСТВОТО на КОРУПЦИЯТА : ======================================== ======================== Доклад на вътрешния министър Богомил Бонев: “Министър-председателят чрез подставени лица, партийни структури и корумпирани служители на спецслужбите е придобил в съучастие или контролира почти всички основни области на икономиката, свързани с корупционни механизми на приватизацията. ========================================== ======================== 1.Обществото се умори, прие липсата на норма за норма, хората се обезвериха и започнаха да приемат апатично всичко, което се случва в политическия ни живот. Предпочете се пасивното, примиренчеството, пред активните действия. Това, бе особенно характерно по времето на управлението на СДС - Политика грабителска, нихилистична, некадърна и антибългарска. 2.Кабинета на СДС /1997-2001г./ само за четири години внедри "свои хора" /братовчеди/ на всички възлови държавни органи. Корупцията бе издигната в ранг на държавна политика. Иван Костов и най-близкото му обкръжение прикриваха и толерираха корупцията. Чрез нея, която днес е в гигантски мащаби, се попълваше актива на СДС и се укрепваше неговата социална база, което стана чрез използване на механизмите на държавната власт. 3. Скандала с 80-те хиляди долара, дарени от фирмата на руския евреин Григорий Лучански "Нордекс" на фондацията на премиерската съпруга Ел. Костова "Бъдеще за България". Тази фондация разполага с огромни средства, получавани с политически мотиви и изразходвани за политически цели. Появиха се основателни подозрения, че е налице политически чадър над Костова, тъй като вътрешният и финансовият министри, прокуратурата и "Антимафия" (шефът на НС Й. Соколов е и шеф на"Антимафия") отказваха да разследват фондацията и дарението от Лучански. Между другото, поради подозрение в непрозрачни сделки му бе забранено да влиза във Великобритания, Канада и Хонконг. Комисия на американския сенат установява през декември 1997 г. , че Клинтън е приел на два пъти Лучански за това, че е подпомогнал финансово предизборната му кампания. 4. Показно разстреляният на 23. 1. 2001 г. шеф на музикална фирма "Унисон" Емил Димитров - Макарона. Най-вероятно е бил ликвидиран заради опасността да направи скандални разкрития срещу кабинета. В медиите Б. Бонев и ген. К. Радев разкриха, че фирма "Унисон" е финансирала кампанията на СДС за парламентарните избори през април 1997 г. с над 100 000 долара. Е. Димитров е и човекът дал подкуп от 75 000 долара на висш столичен полицейски шеф - ексначалникът на Икономическа полиция на СДВР майор Михаил Димитров, който беше задържан при акция на НСБОП на 4 август 1999 г. в заведение на бул. "Ал. Стамболийски" в момент, когато получаваше куфарче с парите (интересното е, че срещу Димитров е приключило и още едно дело за престъпление по служба, обвинението по него е за 200 000 долара иззети неправомерно от китайски бизнесмени 5. Новият политически и бизнеселит се появи в резултат на преразпределителните форми на мегакорупция. Капиталовото натрупване бе реализирано посредством мащабна декапитализация. Предоставен бе достъп на "наши, вътрешни хора" до кредити, скрита и тайна приватизация, огромни вътрешни дългове и др. 6. СДС наложи модела: партия - търговско дружество - държавна администрация - икономика. Затова няма у нас пазарна икономика, тя е командна! 7. СДС дълго време отричаше, че корупцията изобщо съществува. “Иване кажи си…? Най-накрая корупцията бе призната: Божков да си спомни в края на 1999 г. вестник "Труд" питаше от 1-ва страница кой е корумпираният министър. На 17-ия млъкна. А, Ройтерс ни определя като най-корумпираната държава сред кандидатстващите за ЕС? 8. В процеса на раздържавяване подкупите при приватизацията не са видими. Големите суми на подкупите в икономиката се дават чрез подставени лица, под формата на плащане на нематериални активи в чужбина, чрез използване на офшорни фирми, чрез консултантски фирми, особено често чрез отпускане на стипендии за обучение в чужбина и т. н. Децата на "синия елит", по-голямата част учеха в западни реномирани университети - И. Костов, П. Стоянов, Н. Михайлова, Ал. Божков, Хр. Бисеров, Марио Тагарински и др. Минималната издръжка на учащ на Запад е минимум 20 000 долара годишно. За пет години това -100 000 долара. Кой издържа и откъде а пари за децата на "първите" да учат в чужбина. 9. Корупцията е тотална - случаят с АЛ. БОЖКОВ. На бившето вице премиерът е имал безгранично доверие. Той е бил негова дясната ръка. Фактът, че Костов уволнил Божков, човек за когото обществеността и медиите имаха остра отрицателна реакция, е забележителен. Медиен образ на "1001% корумпираност". Божков реално бе и вторият човек в държавата, отговарящ за структурната реформа и приватизацията. Уволнен и по късно издигнат на още по-отговорно място - поста главен преговарящ с ЕС. Абсолютна арогантност. Да се подозира, че някой от кабинета е корумпиран иди, дойди. Но да е заподозрян “главният преговарящ” , без коментар, то е недопустимо. 10.На времето вицепремиера П. Жотев разпоредил вътрешна проверка по случая "Гетова". Едит Гетова, зам. -министър на промишлеността по времето на Божков бе пряко замесена в издаването на компенсаторни записи на сума над 70 млн. немски марки. Бившата зам. -министърка издавала незаконно документите за компенсаторни записи, които са били 250 пъти по-скъпи от реалната оценка на наследствените имоти. С тези документи са разплащани впоследствие приватизационни сделки. В нечисти сделки бе обвинен още един заместник на бившия вицепремиер в промишленото министерство - Марин Маринов. От там в края на май 2000 г. си тръгна и Даниела Минева, съпруга на шефа на . . . . митниците Пламен Минев. Минева, заедно с Е. Гетова, подготвиха успешно продажбите на "Бороспорт" и "Зл. пясъци"и др. 11. Най ГОЛЯМАТА корупция, бе в масовата приватизация. След придобиване на държавните предприятия по-голямата част от приватизационните фондове (вече преобразувани като холдинги) увеличиха капитала си с пари от дъщерните си предприятия, които от своя страна се превърнаха в основни акционери. Мениджърите на фондовете и скритите зад тях политици станаха техни реални собственици. Де факто от хилядите дребни акционери нищо не зависи, за тях остават символични дивиденти. 12. На хасковския адвокат ЗАХАРИ ЖЕЛЯЗКОВ се дължи светлинната скорост в приватизацията, постигната чрез братовчедските РМД-та - белегът на уникалната за света българска приватизация. "Страшно е да се обърнеш назад и да видиш, че близо половината държава е продадена с твоя подпис", казал З. Желязков на прощалното парти в подопечната му Агенция за приватизация. Усетил накъде духа вятъра З. Желязков отпътува частно за ЮАР в края на януари т. г. с "еднопосочен" билет и с невалиден дипломатически паспорт. Бившият шеф на АП има сериозни основания да търси по-сигурен пристан, особено след като забърка доста скандални сделки, най-нашумелите, от които са сделката с виокомпания "Балкан" и т. нар. пакетна сделка за трите фармацевтични завода в Дупница, Разград и Троян.

ПРАВИТЕЛСТВО на ОКТОПОДА : СДС- извор ва корупция и приванизационни далавери 1. В мир и в спокойствие с изпраните пари живееше правителството до идването на директора на ЦРУ Дж. Тенет. Кабинетът на Костов през последните четири години с мълчаливо одобрение приемал присъствието на големия еврейски инвеститор Майкъл Чорни, който влезе в страната след убийството на Луканов. И беше експулсиран след срещата на Джордж Тенет с Костов. В лицето на председателя на парламента Й. Соколов властите покровителстваха някои големи турски инвеститори на наша територия, издирвани от турското правителство за престъпления. Подпомагаха със законотворчество, удобно за групови интереси, РМД-тата, които чрез офшорни фирми с виртуални собственици приватизираха близо 80% от българската индустрия. Не поискаха от нито един инвестиционен фонд, от нито една партия да декларират произхода на капиталите си. 2. За яки далавери може да се изпише километър текст с примери, един от друг по-фрапиращи. Да споменем някои от "успешно продадените фирми" - "Нефтохим", "Кримиковци", "Химко", "Стомана", "Девня", където е престъпление от нея да се остави 15% акции за държавата, а останалото - за чуждия купувач, да не говорим за това как бе подписана една от най-съмнителните приватизационни сделки - за продажбата на трите фармацевтични завода, в резултат на което новият собственик държи 80% от производството на български лекарства. Авиокомпания "Балкан", "сделката на века" за износ на ток в Турция и "Горна Арда" и т.н. 3. АП се страхува от разваляне на сделки защото това на практика означаваше да си получат обратно буквално източените до максимум предприятия, които от своя страна увеличаваха процента на безработицата у нас. Затова държавата продължава да плаща на новите собственици, за да не затварят фирмите. Нека си спомним как вицепремиерът П. Жотев размахваше пръст, че ще разваля сделки. А развали ли? Разбира се, че НЕ въпреки че в списъка му бяха “Големите бургаски мелници”, маслодобивното предприятие "Камбана" купено от холандския концерн "Хелиън комодитис", “Добричкият обувен завод”, “Оптико-механичният завод” в София, "Пектин" - Перник собственост на австрийската фирма "Цанкл", Заводът за картонени опаковки "Хаджи Димитър" в Своге купен от словашката фирма "Адут Адокс" и още много други. Списъкът може да бъде удължен до безкрайност, защото нарушения в договорите има при всички сделки, а те са основания за разваляне на договорите, и за връщането на пакета акции на държавата, но това не се случи? Така е щото това означава обезсилване на акциите, АП отново трябва да търси купувачи, а от обратно получените предприятия или са изнесени значителна част от машините и оборудването, или са буквално изцедени. Класически модел за това как се източват приватизираните фирми, как после предприятията обявяват несъстоятелност и се разпродава на парче това, което е останало. 4. Още в средата на 1997 г. току-що взелите властта лидери на СДС установиха приятелски контакти с актуални политически играчи в Турция. На "тайна" вечеря край Босфора премиерът Костов (а преди това Евгени Бакърджиев) се уговорили с добрия си приятел и бивш колега Йълмаз за "плодотворно сътрудничество". Кабинетът на Костов се сети, че се е прегърнал прекалено силно с турския престъпен свят, едва когато мафиота Йозкан засегна интересите на американския бизнес и ЦРУ се намеси. Точно по това време, много странно, започна да се забелязва как на общите ни граници почти всеки ден започнаха да се разкриват големи количества наркотици. Странно съвпадение или ЦРУ предупреди София (разбирай кабинетът на Костов) да затвори каналите за дрога. Което моментално означавало, че години преди това стотици тонове наркотици безпрепятствено са минавали от Турция за Европа. 5. Знае се че в България пристигнали братята Джейлан, известни турски инвеститори. В Турция ги знаят като "тайната каса", зареждаща личните сметки на известни политици. Не крият и връзките си с мафията. У нас ги посрещат тържествено. Историята е известна - през ноември 1998 г. Костов и Месут Йълмаз обявиха спогодбата "ток срещу строителство". На 26 октомври 1999 г. Костов и Бюлент Еджевит направиха символичната първа копка на "Горна Арда" пред 10 000 зрители - толкова помпозна гледка, пред която карнавалът в Рио де Жанейро прилича на селска вечеринка. До средата на 2000 г. нито "Джейлан" беше осигурил финансиране, нито строителството тръгна, нито концесионният договор за каскадата бе подписан. През октомври турската държава конфискува банкана на "Джейлан" заради неплатежоспособност. Днес, когато "Джейлан" фалира и холдинга е замесен в грандиозен скандал, един факт трябва отново дебело да се подчертае: "Горна Арда" е гафът на века, това е най-шумният международен провал на правителството на корупцията и още едно болезнено доказателство, за некадърните сини политици. 6. В световната практика е невъзможно министър - председателите на две страни "да вземат решение" да се изграждат такива огромни обекти без търг, проекти, публично поканване на конкуренцията, абсурдно пък е да се назначи изпълнител, а България наруши собствения си Закон за обществените поръчки и допусна без търг чужда фирма до мегасделки. Без да има проекти и спецификации за количеството на предстоящите строителни работи за трите язовира, трите централи и съответните инфраструктурни връзки, беше дадена "зелена светлина" за едно предателство на националните интереси: строителството да се извърши от"Джейлан", без търг и конкуренция. Решението на Иван Шиляшки от края на 1999 г. бе категорично: "Джейлан" е основен изпълнител на каскадата, официално определено с договор. Това е безпрецедентен случай в международната инвестиционна практика, дори в най-слаборазвитите страни. "Горна Арда" ще получи приза за най-срамната сделка на хилядолетието. 7. Моделът на плевенската рафинерия "Плама" се мултиплицира и за най-големите български предприятия. Характерните черти на този модел са: никому неизвестни купувачи наричани "стратегически инвеститори", източване на предприятието за 2 г. , успоредно с намаляване на персонала, последващо затваряне. Сценарият се разиграва с активното съдействие на управляващите. "Плама" спешно бе продадена на никому неизвестния "Евроенерджи холдинг". Държавата отхвърли реалната оферта на френската "Елфинко" и американската "Глобал ойл". Две години по-късно "Плама" бе обявена в несъстоятелност, а "Евроенерджи" прехвърли собствеността на регистрирания в Кипър "Плама консорциум", които включва швейцарската финансова група "Андре" и норвежката "Норуижън ойл". При този избор елиминиран бе световния лидер в бранша френската "Елф Акитен". Рафинерията дължи 251 млн. нови лева към банки, 60 млн. лв. е дългът към бюджета и 10 млн. лв. за заплати на работниците. 8. Бившето вече Министерство на търговията и туризма (МТТ) на 24 ноември 1999 г. подписва договор, с който на офшорната фирма "Инсайт Оувърсиз" Лимитед се прехвърлят 100% от акциите на "Пивоимпекс" ЕАД (заводът в Ямбол за производство на малц е най-големия в Югоизточна Европа). Новият собственик се задължава да изплати старите дългове от 16 млн. марки и да инвестира 23 млн. марки в довършителни работи. Година по-късно в завода не е вложен нито лев. Абсурдите в тази сделка: При сключването на договора представителите на офшорката са представили ксерокопие от "генерално пълномощно", въпреки че изрично се изисква оригинал, като липсват задължителната нотариална заверка и нотариално заверен превод на документа. Пълномощното не е подписано от директора на офшорната компания Саймън Коулдридж, а от неизвестно лице, забележете дори без име, адрес и националност. Налице са и две "Временно удостоверение №1". Едното с дата, второто е без дата. С различни подписи на бившия министър Валентин Василев. С различни печати на МТТ върху двата документа. Единият печат с герб на Р. България, а другият - без. Във вносната бележка от 3 ноември 1999 г. за плащане по сделката сумата е. . . . 571, 33 лв. , внесени на каса по банковата сметка на МТТ. Това е върхът - най-големият завод за малц в Юг. Европа е продаден за 500 нови лева – ПОЗОР! Защо министерствата на икономиката и финансите, не преразгледаха договора с офшорката и не потърсят нов инвеститор – Божков да каже! 9. Не е тайна, че купувачите имат офшорна регистрация защото в определен момент купената фирма може да се източи в неизвестна и "необлагаема" посока. Офшорни фирми имат и собствениците на трите фармацевтични завода, касовите акционери в "Асарел Медет" и мн. др. 10. Божков да каже, защо на "успешно продадените големи фирми" държавният бюджет продължаваше да налива левове в тях, след като вече са частни, т. е. купени. Гигантът "Кремиковци", бе купен от "Дару металс" за 1 долар и получиха от фонда "Структурна реформа" 183 млн. лв. за покриване на стари дългове. Собствениците на "Дару" Валентин Захариев и Божко Бонев имат офшорни фирми, регистрирани . . . ……. с разрешението на Министерството на финансите и благословията на финансовия министър Муравей Радев. Към тези фирми изтича заработеното в металургичния комбинат. 11. Купувачът на девненският торов завод "Агрополихим" "Асид & Фъртилайзърс" плати 1 долар, но държавни фондове му отпусната 63 млн. лв., за да се разплати с "Булгаргаз". Собственикът отново е с офшорна регистрация. "Асид" постоянно настоявал за облекчени цени на природния газ, което е чисто субсидиране. И какво е положението със завода днес- Божков да каже. 12. Офшорен е и собственикът на "Химко". Новият елемент тук е конфликта между акционерите. "IBE trans" не запълни капацитета на врачанския завод, и работи на загуба с 30% натоварване. Експериментът с пернишката "Стомана" е аналогичен. Германският "стратегически инвеститор" "Метал трейдърс" не прояви кой знае какъв интерес. Предпочете се български партньор - "Еврометал", който получи предприятието по договор за управление с клаузи за изкупуване. Министерството на икономиката разпродаде "Стомана" на парче. "Еврометал" получи обаче своя бонус. "Видахим" в ликвидация, но когато можеше да се продава, и реално да се спаси, АП не допусна добрата оферта на "Химимпорт" с аргумента, че очаквали италианската "Марангони". И той бе разпродаден на парче.

АК ”Балкан” –мегадалаверата на века : Най-скандалната приватизационна сделка бе с авиокомпания "Балкан". За продажбата на АК "Балкан" бе предпочетен никому неизвестният израелец Гад Зееви, който дори в собствената си държава не се ползва с добро име (с това се обяснява факта, че през декември 1992 г. Централната израелска банка отказала да му даде разрешение за покупката на контролния пакет от Обединена банка Мизрахи, въпреки че неговата оферта е била най-добра), а от Кения (Кения!) дори е бил изгонен (заради фалита на банка в Кения, която през 80-те години е отпускала кредити на фирми на Зееви). Офертата на Руския авиационен консорциум бе отхвърлена (въпреки че тя е надхвърляла 100 стр. плюс подробно разработен бизнес и инвестиционен план), за да се даде зелена светлина на евреина. Зееви спечели с оферта от цели 3! страници. Бизнеспланът на израелския "инвеститор" и досега не е внесен в АП. Израелската фирма "Зееви" в лицето на нейния бос - Гад Зееви, поставила предварително условие да регистрира фирмата купувач в офшорен Амстердам. След това плати за АК "Балкан" цели 150 000 долара, а само една година по-късно поиска 1, 5 млн. долара държавна гаранция за смесеното си дружество с израелската "Бедек авиейшън груп", а като десерт поиска и . . . . 50 годишна разсрочка на дълговете на компанията. Тази приватизационна сделка стана образец за нарушен приватизационен договор. Продажбата на "Балкан" просто вони на яка корупция но няма разследващи. Странно бе поведението на председателят на Стопанска камара Божидар Данев, че не можем да се лишим от "такъв сериозен инвеститор като "Зееви", или на директора на АП тогава Левон Хампарцумян който в началото на януари 2001 г. пояснил – “ приватизационната политика към Зееви била "насърчителна"? Само за една година "Зееви" доведоха "Балкан" до колапс. Всъщност след покупката "Зееви" разпродаваг имуществото, имотите, закриване на линии и съкращаване на персонал. Всички получени пари и приходи се превеждат по сметки в ИНГ банк. Кой отстоявал интересите на държавата (собственик на 25% от акциите на компанията) след като неин представител в ръководния орган на авиокомпанията липсвал? Това е уникален феномен: държавата е собственик на пакет акции, а нямал представител в съвета на директорите на "Балкан". Шокираща подробност е, че според директива 2407 на Евросъюза всяка АК може да бъде носител на националния флаг единствено, когато 50% плюс една от акциите й са със същия национален произход, в случая - български. т. е. АП е нямала право да продава 75% от "Балкан", защото по този начин лишава АК от правата й по общо 89 двустранни транспортни спогодби! Всичко това няма как да не е било известно още при сключване на сделката. Да, ама НЕ и Божков нека каже що е станало така? Освен това "Зееви" прехвърлили 50% от дела си от "Балкан" в компанията "Зет Би Ай" АД, след което новата фирма стана и съдружник в "Зет Би Ай Ей" ЕООД. На тези две фирми било прехвърлено дяловото участие в авиокомпанията, за да запази тя статут на национален превозвач. Нека да припомним, че към датата на подписване на договора за приватизационна продажба ресорен министър бе Вилхелм Краус. Отговарящ за сделката е бил и Ал. Божков (който и днес твърди, че това било възможно най-добрата сделка за националния превозвач), както и други министри, положили подписи под Приложение №10, чието съдържание е известно само на тези, които са го подписали. Договорът също дълго време беше скрит. Така е защото продажбата е била извършена в разрез с Устройствения правилник на АП, т. е. към 16 февруари е бил определен ексклузивен купувач в доклад на специална комисия. Този доклад обаче не е бил подписан с кворум. От 11 души 6 не са го подписали. Иглика Станчева - представителят на АП - например подписва, а после по магически начин попада в АК "Балкан" (т. е. в "Зееви") като съветник на главния изпълнителен директор А. Грейли провеждаща структурна реформа в АК, без изобщо да е специалист в авиационния бизнес! На 15 юли 1999 г. се подписва първият анекс към договора. С него отпадало задължението на купувача с приходите от продажби на имоти първостепенно да се погасяват дългове към държавата и държавни учреждения. На 21 юли 1999 г. е подписан още един анекс, който също променя договора в полза на евреина. На следващ етап са опростени изцяло дълговете към ДФРР за над 15 млн. долара, защото собственикът на "Балкан" настоявал държавата да го освободи от обслужването на старите задължения на АК. Недопустимо е, че още при сключването на приватизационния договор държавата веднъж опростила 14 млн. лв. дълг, а в края на ноември 2000 г. между "Зееви груп" и Министерството на транспорта и на финансите било договорено разсрочване за 10 г. дълга към Гражданска въздухоплавателна администрация, който е в размер на 29 млн. лв. "Зееви" разпродава имотите и представителствата в чужбина, като оставило само тези в Рим, Париж, Тунис, Мадрид и Истанбул. Разпродало и СИТА-акции за 17 млн. долара. Но с получените пари не платила натрупаните задължения и не инвестирала в "Балкан". На практика България кредитира чуждестранен инвеститор, купувач на единствената й национална авиокомпания. По-късно лъснал факта, че дружеството не е внесло годишната си застрахователна вноска в "Булстрад" и на 14 февруари 2001 г. "Балкан" преустановява всички полети. Операцията завърши. На 12 март 2001 г. състав на СГС обявил АК "Балкан" в неплатежоспособност, като в съдебното решение за дата на неплатежоспособността е посочена. . . . 25 ноември 1998 г. - цели 7 месеца преди уникалната сделка да се осъществи. Единствено Гад Зееви, печели който иск пред арбитражния съд в Париж, изложил как кабинетът на Костов го е подвел по "злонамерен, измамнически и мошенически" начин само и само да пласира авиокомпанията. Всички знаели и мълчали - Костов, шефът на АП, финансовият министър М. Радев и транспортния министър А. Славински цели 4 месеца, като са знаели, че АК "Балкан" ще спре да оперира, уведомени лично от Гад Зееви с писмо на 1 ноември 2000 г. , че след 120 дни ще заведе в Париж иск срещу българската държава за 230 млн. долара и т.н. АП, премиерът, финансовият и транспортният министър получават по още едно писмо на 23 ноември за предстоящия фалит на АК, подписано от Яаков Нийман (адвокатска кантора "Herzog, Fox & Neeman", Тел Авив), доскоро министър на финансите на Израел и бивш член на борда на Световната банка. Тъпото оправдание на шефката на пресдирекцията в Министерския съвет Албена Ивайлова е, че "Премиерът И. Костов не е виждал писмото от Гад Зееви, в което той предупреждава още на 1 ноември м. г. главата на българското правителство, че АК "Балкан" е пред фалит". Между 18 октомври 2000 г. и 1 февруари 2001 г. правителството би могло да свика общо събрание на "Балкан" и да предоговори целият приватизационен договор. България стана единствената европейска държава с изключение на Монако и Лихтенщайн без национален авиопревозвач. 14. Божков мтого обича да казва: "Общественият сектор е неефикасен, той не работи добре". А, какво направи приватизацията - бързо нарастване броя на милионерите, влошаване на социалните условия и т.н . През 2000 г. са продадени предприятия за приблизително 827, 700 млн. лв. , а резултатите от скоростната приватизация са практически равни на нула. През 1990 г. България имаше 100% държавна собственост и 11 млрд. долара външен дълг. В 2001 г. държавната собственост е останала около 20-25% и външният ни дълг е пак същият. Т. е. , продадена е около 80% от собствеността на държавата, а парите ги няма. Унгария, която раздържави по-голямата част от активите си, с тях изплати 2/3 от външния си дълг. При нас приватизацията е катастрофална за страната. Резултатът е, че тази 70-80% частна собственост не произвежда необходимия за страната БВП. Тя произвежда мизерните 70-80 лв. средна пенсия, 100 долара средна работна заплата и в крайна сметка най-ниския жизнен стандарт в Европа. Приватизираните дружества са декапитализирани и неконкурентноспособни, а най-циничното в цялата история е, че с приватизацията Костов сне от себе си отговорността за заетостта и я прехвърли върху новите частни собственици. Те назначават, те уволняват, държавата не се меси в техните дела.

ОЛИМП-триумф на ОКТОПОДА : "Най-голямото постижение на управлението на СДС е приватизацията, това е фактът на всички факти, ядрото, пирамидата, на която се крепи всичко" белязан с най-големите приватизационни измами. Как стана така, кръгът "Олимп" е свързан със Славчо Христов. Необяснимо е как само с бизнессредства икономическата група на Христов достигна за няколко години разрастване в огромен мащаб. Безспорният и непрекъснат възход на "Олимп" хвърля съмнения за протекция от най-високо място - премиера и неговия най-близък кръг. = Есента на 1996 г. * В ресторант "Олимп" се събират за първи път официално елитът на СДС във връзка с финансирането на президентската кампания на Петър Стоянов. На срещата ("тайна" вечеря организирана от Марио Тагарински) с представители на едрия бизнес присъстват Красимир Стойчев, шефът на СИК Красимир Маринов (Големия Маргин), Евгения Калканджиева и др. Събитието легитимира ресторанта и неговия собственик като част от атрибутите на новата власт. = 1998 г. * Фирмата на Славчо Христов "Балканстрой инженеринг" печели първите си търгове на летище "София". Смята се, че за нея е лобирал лично министърът на транспорта Вилхелм Краус, тъй като по същото време в "Балканстрой инженеринг" служител на фирмата беше неговият брат Борис Краус. Впоследствие Сл. Христов напуска "Балканстрой инженеринг" и създава няколко собствени строителни фирми, в една от които ("Софстрой комплект"ООД) е съдружник със сина на министъра - Антон Краус. * Сл. Христов регистрира обща фирма "Бул-ойл трейдинг" ООД с Георги Христов, зет на премиера Иван Костов. = Април 2000 г. * Решаващ момент за успешния възход на кръга "Олимп". На общо събрание на БРИБанк Сл. Христов е избран за председател на надзорния съвет на банката. Официално той е акционер само чрез дружеството "Медикус - КСЛ трейдинг", което купи 1. 5% от увеличения капитал на банката. Неофициално се знае, че офшорни компании, свързани със Сл. Христов, контролират повече от 40% от акциите на банката. * Първата голяма приватизационна сделка на Христов - покупката на "Златни пясъци". Формално купувач на 63. 8% от капитала на курорта е РМД "Златни", което е финансирано от банката. РМД-то се ангажира да плати 80. 8 млн. долара, разсрочено за пет години. = Май 2000 г. * Банката на Сл. Христов финансира две РМД, кандидатстващи за пет ВЕЦ, обединени в каскадите "Пиринска Бистрица" и "Санданска Бистрица". Общата предложена сума от РМД-тата е 65 млн. долара. За щастие сделката пропадна. = Юни 2000 г. * Големият удар беше покупката на фалиралата Стопанска банка. Сделката е станала с политически протекции, защото шефката на "Банков надзор" в БНБ Емилия Миланова като. . . . кума на премиера не могла да откаже на премиерския приятел Славчо. Кръгът "Олимп" успява да осъществи несбъднатата мечта на Мултигруп. Контролираната от Сл. Христов БРИБанк се ангажира да плати 80. 1 млн. лв. на кредиторите на "Стопанска" (през септември 2000 г. ). БРИБанк се преименува на Стопанска и инвестиционна банка (СИБанк), а Георги Прохаски, съветник на бившия вицепремиер Александър Божков, става изпълнителен директор на мястото на напусналия президентски съветник Красимир Ангарски. Така империята "Олимп" сложи ръка на ВПК в Б ългария. Стопанска банка бе сред основните кредитори на предприятията от ВПК. А бившата БРИБанк бе и агент по приватизацията на "Арсенал", "Бета", " Пима", и "Трема". Близки до СИБанк РМД-та и с пари на финансовата институция купиха и най-апетитните парчета от българските летни и зимни курорти. = Октомври 2000 г. * "Бороспорт" - дружеството, което стопанисва любимия на СДС-актива зимен курорт, е приватизирано от РМД "Самоков Боровец 21" за цена от 4. 9 млн. долара, платени в брой. = Януари 2001 г. * " Турист инвест" - Цюрих, купува 60% от "Пампорово" АД срещу 11 млн. долара в брой. * “Националният осигурителен институт” решава да даде обслужването на половината от парите за пенсиите на Стопанска и инвестиционна банка , която ще оперира с около един милиард лева на година. Парчетата, които Христов и приближеният му кръг усвояват едно по едно, се подреждат в чудна верига, в империя. Така СИБанк се превръща в държава в държавата СИБанк е близка до премиера и управляващите. Следователно БНБ няма да посмее да я пипне. Към трезора текат парите на много държавни фирми и институции. Около нея се структурират отрасли, сектори и предприятия с предсказуемо добро бъдеще. С държавна подкрепа една българска банка се превръща в ключов фактор за икономиката на страната. За по-малко от три години тя успя да сложи ръка на военно - промишления комплекс, на основни предприятия в индустрията и транспорта, да навлезе мощно в туризма. И съдебната система след БТК, НЕК, НОИ, МВР, митниците, тотото, "Лукойл Нефтохим" и почти целият държавен бюджет се обслужват вече от частната банка, оглавявана от Славчо Христов. След най-големите морски и планински курорти, цигарени фабрики, военни заводи, строителни и застрахователни дружества това е поредното завоевание в империята на бившия съдържател на кафенета, бивш ресторантьор и бивш оператор на телевизионното предаване "Бързи, смели, сръчни". За отрасналия в Малашевци момък това е върхът на върховете. От цървул – мултимилионер!