Властта - в постоянен конфликт на интереси

    

В същото време министър-председателят потвърдил желанието си да бъде изработен и внесен през май в Народното събрание законопроект за разкриване и предотвратяване на конфликта на интереси.

В отговор на потушения скандал с несъответствията между подадените от висши служители и членове на политическите кабинети декларации за имущество Станишев утвърдил образците на три вида декларации, които ще трябва да попълват лицата, задължени по закон да правят публично достояние имуществото си.

Едната декларация ще бъде за несъвместимости, другата за обявяване на интереси, а третата за възможността от възникване на конфликт на интереси.

Амбицията за регулиране на конфликта на интереси би могла да се възприеме като естествена част от усилията на страната ни да се изплъзне от все по-тежко налагащото се сред оценките на Европейската комисия разбиране, че България

не успява да се противопостави

достатъчно решително на политическата корупция. Но тук има проблем и той не може да бъде заобиколен с поредното приемане на мерки, които няма да успеят да измерят отклонението от принципите на прозрачност и почтеност.

Развитието на скандала в МВР, както и критичното значение на противодействието срещу политическата корупцията, налага да припомним един съществен пасаж от правителствената стратегия, приета през януари 2006 година, в частта й за превенцията и противодействието на корупцията по високите етажи на властта:

"Предприетите досега действия бяха насочени главно към ограничаване на корупция по ниските етажи на държавната власт, засягаща най-широк кръг граждани, и в по-малка степен - към противодействие на корупцията по високите етажи на властта, чието разкриване и доказване е трудно и изисква специфични средства.

Общественият интерес за разкриване на корупцията е по-голям от интереса за запазване на личните данни на лицата, заподозрени в корупция, особено когато тези лица са публични личности. Разкриването на случаи на корупция при никакви условия не може да бъде разглеждано като заплаха за сигурността на Република България и няма да бъде класифицирано като държавна или служебна тайна."

Текстът не се нуждае от допълнителен коментар. Позицията на кабинета Станишев от началото на 2006 година очевидно се е променила. Но още по-важното е, че

няма съществен напредък

в разбирането за същността на конфликта на интереси и механизмите на функциониране на политическата корупция. А това означава, че за пореден път написаното ще остане някъде, а казаното ще продължи да подменя неговия смисъл.

Корупцията е мрежа от паралелни отношения и нелегитимни сделки с дефицитни ресурси.

Тя не може да бъде сведена само до подкуп, нито еднозначно може да се редуцира до конфликт на интереси. Всъщност конфликтът на интереси е ситуация на избор, при който онзи, който участва в процеса на вземане на решение, все още има възможност да избегне злоупотребата със служебно положение или с власт. Стесняването на представата за корупция до конфликта на интереси изглежда достатъчно удобно и неангажиращо.

Още повече в условията на българската публична сфера, в която е напълно очевидно, че поне засега ефективен контрол върху ситуацията на конфликт на интереси не може да бъде установен. Но именно през тази тема истинският проблем, който се намира в основата на скандалите от последните месеци, става още по-видим.

Служителите в държавната и териториалната администрация масово подават декларации, в които заявяват, че не са настъпили промени в материалното им положение. Не е и не може да бъде работа на ДАНС да проверява достоверността на тези декларации. В същото време според действащото в момента законодателство при установяване на конфликт на интереси следва незабавно дисциплинарно уволнение.

Проблемът е в това, че част от уволнените по този член служители биват възстановени от съда. Очевидно максималната санкция не върши работа сама по себе си. Защото превантивна роля има не размерът на наказанието, а вероятността извършителят да бъде заловен.

Затова дори и там, където се подписват декларации за липса на конфликт на интереси, се оказва много трудно да се установи тяхната достоверност. Просто защото конфликтът наистина възниква в определена ситуация. А последните години показаха, че тя може да бъде и симулирана.

Най-добре познатият пласт от конфликти на интереси е свързан с т.нар.

непотизъм или шуробаджанащина

И според българското законодателство за държавните служители е недопустимо да назначават или да работят с близки свои роднини в рамките на една и съща администрация. Но това продължава да бъде все така масова практика при членовете на политическите кабинети.

Буквално при всеки случай, в който става въпрос за конфликт на интереси, се появява някой, който отново започва да обяснява, че не получава никакви средства от фирмата, която е оставил на съпругата или на майка си.

Вторият, сравнително по-нов пласт от интереси, които са несъвместими с изпълнението на публична длъжност, е свързан с т.нар.

клиентелизъм

В него основно значение имат отношенията между свързани лица. Българският закон регламентира стриктно и този тип нелегитимно отношение. Но и тук, както при непотизма, имаме десетки примери буквално във всеки скандал за драстичното нарушение на законовите разпоредби.

Сама по себе си ситуацията на конфликт на интереси все още не е корупция. Конфликтът между частния и публичния интерес прераства в злоупотреба с влияние или служебно положение само ако участващият във вземането на решение не обяви несъвместимостта на позицията и интересите си.

Прикриването на конфликта на интереси се превръща в корупционно престъпление. И точно тук възниква нова форма на „инсталиран" конфликт на интереси, който все по-често се превръща в един от инструментите на политическата корупция.

Към момента на назначаването си съответният служител не се е намирал в конфликт на интереси, но той е поставен там, където след определен период от време ще се окаже „необходим".

В известен смисъл, именно за това ставаше дума при скандала с Фонд "Републиканска пътна инфраструктура". Но по-важният въпрос е - съществува ли разумен начин да бъде регулиран конфликтът на интереси така, че да не се налага приемането на все по-тежки и неприложими наказателни мерки?

Част от отговора на този въпрос се съдържа в самото разбиране за конфликт.

Традиционното разбиране, към което продължават да се придържат и българските управляващи, определя конфликта на интереси като нещо изключително, рядко и специфично. Конфликтът сам по себе си се възприема като

разрушителна стихия

която нарушава равновесието на системата. В този модел на политическа култура за предпочитане е конфликтите да бъдат потискани, прикривани или най-малкото - отлагани до момента, в който една от страните може да разчита на сигурен успех. Затова толкова настойчиво твърдим, че не сме конфликтни хора или че отношенията между различните етнически, религиозни или културни общности у нас са просто дружески и изпълнени с вродена толерантност...

Всъщност всекидневието на българската публична администрация е изпълнено с огромно количество конфликти, в които буквално всеки ден се налага да бъде правен избор между частния, корпоративния или публичния интерес.

Ако управляващото мнозинство продължи да настоява, че увеличаването на санкцията само по себе си ще елиминира конфликтната среда, в която функционира българската администрация, значи за пореден път ни предстои да видим как се приема закон, който никой няма намерение да спазва.

Ако се опитаме да променим перспективата и приемем, че конфликтът на интереси е всекидневие за българската администрация, може би най-после ще приемем, че системният проблем, който блокира реформите и възпроизвежда пространството за политическа корупция, се намира в отношенията между политическия кабинет и администрацията.

Колкото по-пряко въздействие имат членовете на политическия кабинет върху експертите и служителите, толкова по-малко ефективна и компетентна става администрацията.

Именно затова има пряка връзка между многократно повтаряната оценка за липсата на административен капацитет у нас и неприемливо високото равнище на политическа корупция. А търговията с влияние или злоупотребата с власт става възможна там, където принципната граница между администрация и политически кабинет е нарушена.

И все пак, ако приемем, че в съвременното общество социалните роли, които всеки от нас приема или му се налага да играе, стават все повече и все по-често влизат в конфликт помежду си, може и да се научим да ги управляваме ефективно, вместо да ги потискаме.

Това е по-сигурният начин да решим проблемите си, защото социалните норми са много по-устойчиви, ако са постигнати като резултат от успешно решен конфликт, отколкото когато са наложени „отгоре" чрез поредния законодателен акт.

Сподели във Facebook Сподели в svejo.net Коментари