Европа си остава разделена на стара и нова

    

Преди година, в навечерието на срещата на върха между ЕС и САЩ през май, влиятелната германска фондация "Бертелсман" обяви резултатите от изследване, според което вече нямало стара и нова Европа. Мнозинството от запитаните над 12 хиляди души в САЩ, Германия, Франция, Великобритания, Италия, Холандия, Австрия, Испания, Полша, Унгария и България отговорили тогава, че разделението, лансирано от бившия американски военен министър Доналд Ръмсфелд през 2003 г., вече не било валидно. Американците и европейците също така искали все по-тясно трансатлантическо сътрудничество.

В Букурещ между 2 и 4 април обаче се видя, че разликите между западните и източните страни на Стария континент са се запазили, макар вече да не става дума за подкрепата на военната операция в Ирак. Най-големите европейски държави - Германия, Франция, Испания, Италия, дори и Великобритания - блокираха желанието на Вашингтон НАТО да покани Украйна и Грузия, а Гърция спря атлантическите амбиции на Македония заради вечния спор за името на бившата югорепублика. Старите европейски пацифисти, които по прословутото определение на Робърт Кейгън били от Венера,

предпочетоха да осигурят спокойствие за бизнеса си с Русия

пред опазването на демократичните ценности. Европейският съюз буквално клекна пред Москва начело с "охранените си котки" по сполучливото определение на грузинския анализатор Александър Рондели за Франция и Германия.

Забележително е, че подобно на ситуацията около войната с Ирак преди 5 години източноевропейците отново показаха поведение, еманципирано от "по-богатите си роднини". Девет членки на НАТО от Източна Европа се опитаха в дните преди букурещкия форум да убедят Северноатлантическия пакт в необходимостта от изпращане на ясен сигнал към Киев и Тбилиси. В свое писмо, изпратено неофициално до генералния секретар Яп де Хоп Схефер, България, Словакия, Чехия, Полша, Словения, Румъния, Естония, Литва и Латвия, заявиха, че включването на двете бивши съветски републики в програмата за подготовка за членство в НАТО ще допринесе за сигурността и стабилността в Европа.

И в тази позиция едва ли трябва да се търси пряка американска намеса, тъй като източноевропейците сами знаят какво означава да чакаш в преддверието на елитния клуб. Хората, израснали по времето на студената война, продължават да свързват понятието сигурност с военния ангажимент и за немалко от тях членството в НАТО предоставя защита далеч не само от военна агресия.

В мотивите на Париж и Берлин да не допуснат Украйна и Грузия има и много цинизъм. Думите на канцлера Ангела Меркел, че в алианса нямат място страни, които са политически нестабилни и застрашени от сепаратизъм, всъщност са отстъп от същинските принципи на НАТО. Повече от ясно е, че Грузия ще бъде много по-стабилна, ако влезе в НАТО.

Аргументът за недостатъчната стабилност олеква и на фона на предишното разширяване на алианса на изток. Когато държавните и правителствените ръководители на НАТО поканиха през 2002 г. в Прага България и Румъния, едва ли всички те са били убедени в зрелостта на двете държави. Нито сега в Букурещ бяха 100% сигурни, че Албания и Хърватия са готови.

Донякъде парадоксално, но един от малцината лидери, който си позволи директно да критикува самодоволния западноевропейски егоизъм, беше полският президент Лех Качински. При всичката си външнополитическа непохватност и серията скандали, които постигна в мандата си, той припомни един интересен факт от историята на пакта. През 1955 г.

НАТО приема тогавашната ФРГ, въпреки че границите й не са признати от всички

в Европа, а вече разделеният Берлин е изправен пред непосредствена заплаха от въоръжено противопоставяне. Тогава въпреки несравнимо по-сериозния риск и по-усложнената международна ситуация алиансът взе смело решение, написа Качински в посланието си до останалите 25 страни членки.

Берлин и Париж се водят, разбира се, и от собствени стратегически основания, които не са свързани толкова със страха от Москва. За Франция противопоставянето на САЩ, демонстрирано в Букурещ, е част от по-сложна игра на президента Никола Саркози, който желае да върне страната си във военните структури на НАТО.

"В речта си пред американския Конгрес през ноември 2007 г. Саркози директно обвърза завръщането на Франция в интегрираното военно командване с единната европейска отбрана. Развитието на независима европейска политика за сигурност и отбрана е дългосрочна цел на Париж и ще стои в центъра на френското председателство на ЕС, започващо от 1 юли", обяснява анализаторът от американската фондация "Херитидж" Сали Макнамара.

Според нея воден именно от тези подбуди, Саркози обяви в Букурещ, че ще прати още 700 френски войници в Афганистан - като срещу засилени военни ангажименти в операциите на алианса Париж иска от Вашингтон подкрепа за европейската отбранителна идентичност. Пол Корниш от британския изследователски център за международни отношения "Чатъм хаус" посочва, че списъкът с желанията на Саркози изглежда е дълъг и амбициозен.

Освен съответните висши постове за французи в командването на НАТО френският президент очаква и нещо много по-съществено - промяна на настроенията към европейската система за сигурност, и то най-вече във Великобритания, която традиционно залага повече на алианса, отколкото на самостоятелните европейски усилия.

Германия също преследва собствени цели - централен въпрос за Берлин е участието в мисиите на алианса, което по правило се гласува от Бундестага, но пък среща все по-силно неодобрение сред обществото. Конкретната задача в момента е как 3500-те германски войници в Афганистан хем да останат там, хем да не бъдат разположени в опасни зони, за което настояват американците.

Какви са тогава перспективите пред атлантическата система за сигурност, щом няколко големи държави с лека ръка подкопават фундаменталните й принципи? САЩ едва ли могат сами да убедят "охранените" си евросъюзници, че е нужна малко повече солидарност. Изглежда, че на нова Европа се е паднала задачата да отстоява, докогато може, смисъла на базираната на принципи политика.

Сподели във Facebook Сподели в svejo.net Коментари