Най-безопасната професия в България

    

Няма безопасни професии в България, както пише "Таймс" тези дни. Точният превод на първото изречение е "В България почти всяка престижна работа може да те убие".

Независимо дали пишеш книги за мафията (убийството в понеделник), ръководиш фирма, занимаваща се с поддръжка на атомни електроцентрали (убийството в неделя), или си шеф на футболен клуб. В последната професия смъртността е най-висока - 15 убити за 13 години.

И все пак "Таймс" греши. Със сигурност има една престижна, популярна, видима работа, която е напълно безопасна - Министър на вътрешните работи.

Това е един особен български парадокс - принос към новата политическа история. Изведен като закон, той гласи следното: Колкото организираната престъпност и корупцията в една държава расте, толкова сигурността на вътрешния министър е по-непоклатима.

Няма сила, която да го помести, няма премиер, който да го укори, няма президент, който да не застане зад него.

Разбира се, ако сменим вътрешния министър (спокойно, само в рамките на изречението), с главния прокурор например, току-що формулираният закон не престава да действа.

Казано иначе, днес в страната има две престижни и безопасни професионални реализации. Едната е да си част от органите за борба с организирана престъпност. Другата е ако си част от самата организирана престъпност. Сигурност и покой. Спи езерото.

Единствено като лек ветрец се явява въпросът къде тогава минава тънката червена линия между двете професии, но отминава без следа.

Разбира се, всеки среден български гражданин и читател знае къде по-убийствени и мрачни неща от "Таймс" по тази тема.

Но той, първо, не вижда смисъл да ги изговаря, второ, все повече започва да се страхува и трето...

Третото май е най-тъжно - неговият, т.е. нашият праг на поносимост вече е станал висок като дувар и се губи разделителната линия между нормалност и абсурд.

Нещата са отишли толкова напред, че трябва да се говори с букварни изречения и да се задават най-елементарни въпроси.

Приятелските срещи между разследващи и разследвани са:

а) нормални или б) абсурдни?

Функционирането на зам. министър с двойно име е:

а) нормално или б) абсурдно?

Поръчково убийство в центъра на София веднъж или два пъти седмично е:

а) нормално или б) абсурдно?

Вътрешната сигурност на вътрешния министър в подобна ситуация е:

а) нормална или б) абсурдна?

Въпросите могат да бъдат много повече. Последният от тях обаче звучи така.

Собственото ми търпение, поносимост или конформизъм в тази ситуация са:

а) нормални или б) абсурдни.

Все ми се струва, че ако задаваме подобни въпроси поне веднъж седмично (честота по-малка от убийствата и скандалите в държавата), нещо може и да мръдне.

Поне ще ясно кой от коя страна на отговорите застава. Защото сега не е. Категоричността на пишещите във форумите е едно, а публичният конформизъм, когато си с име и тяло, съвсем друго.

В контекста на случващото се, последната подписка на публични (проминентни, както би казал "Таймс") лица в признателност към Симеон Саксгобурготски е част от...

а) нормалността, б) абсурда.

Изберете сами.

Впрочем, ето още една безопасна професия у нас - интелектуалец. Макар и не толкова престижна, донякъде с право.