Надзор и наказание

    

Ако не бяха толкова заети със смелите планове на Сергей Станишев за ремонт на кабинета, медиите току-виж бяха обърнали внимание и на някои тревожни новини, идващи от българското училище. Например на клипчето в Youtube, http://www.youtube.com/watch?v=vVvstlQIQNc, в което някакви келеши, по документи ученици, брутално унижават учителката си. Погнусяващо грозна сцена, на чийто фон изцепките на Румен Петков изглеждат като изискан английски хумор.

Добре е, че разкритията за симбиозата между антимафиоти и мафиоти доведоха до обществена реакция, която не просто помете Румен Петков, но и най-вероятно ще извади след няколко месеца БСП от властта. Дали обаче, ако имаме сетива, няма да намерим подобни равнища на безобразие не само в МВР, но и в българските училища например? И службите за борба с престъпността, и училищата са държавни институции, създадени, за да вършат определена работа. Как върви борбата с престъпността вече разбрахме. А знаем ли какво се случва в училище?

Забележителното в клипчето е, че поне няколко от участниците в гаврата с учителката снимат като бесни с джиесемите си. Вместо те самите да са обект на "окото на властта", в случая педагогическа, те снимат учителя, за да може унижението му да е документирано, показвано и гледано при необходимост от развлечение. Даже качват клипа в интернет, за да се похвалят какви "изроди" са. (Както знаем, в ученическия жаргон думата "изрод" е висша похвала). Не ще и съмнение, че с други участници и в различни форми тази сценка се повтаря ежедневно в класните стаи на българското училище.

Голяма работа, ще си каже някой - хулиганчета се бъзикали с даскаличката. Шегаджии, подвикващи "Убий я!" и "Кво пишеш, ма, курво?!". Сигурно ще се намерят и "експерти", според които учителката "не е проявила педагогически подход", не е "овладяла класа" и прочие замазвания на проблема. А проблемът е, че в българското училище цари пълна анархия. Учителите нямат никакви инструменти за налагане на ред и дисциплина. Една келява забележка не могат напишат, какво остава за изключвания от училище и други такива "тоталитарни" методи. Да не говорим как бяха предадени от правителството и собствените им синдикалисти, когато се вдигнаха на стачка. На социалното дъно - там ви е мястото, казаха управляващите и за съжаление част от обществото. Щом министърът им може да ги унижава, защо да не го правят и учениците?

През 1976 г. излиза книгата на Мишел Фуко "Надзор и наказание". В нея Фуко опонира на масовото схващане, че общественото развитие от Просвещението насам дава все повече свобода на индивида. Фуко показва, че модерността всъщност се крепи върху контрола и дисциплината, върху наблюдението и подреждането. Върху надзора и наказанието. Тази нова власт, обхващаща живота на индивидите, обаче е скрита, невидима, разпиляна в множество институции и се упражнява на микрониво - от лекари, учители, възпитатели, надзиратели, полиция и т.н.

Книгата на Фуко носи доста от бунтарския дух на 60-те и типичното за френските интелектуалци подозрение към държавата. В България от началото на ХХI век опасността по-скоро е от пълната липса на "надзор и наказание". Най-лесното е да оставиш нещата на самотек. Тогава полицаите "си работят" с контрабандисти, а учители пишат шестици само и само да не бъдат псувани и замеряни с тебешири. Налагането на правила изисква усилия и средства. Изисква воля.

Но вместо да налага ред, държавата флиртува с онези, които би трябвало да дисциплинира. Министри увещават мутри да не се стрелят, Даниел Вълчев обещава на учениците, че матурите ще бъдат лесни. Корумпирани даже заявяват, че далаверите им били класифицирана информация и медиите нямали право да я огласяват. Родители съдят учителските синдикати, защото им се бил развалил рахатът по време на стачката. Цирк.

Доброто образование е недемократично и нелиберално, особено когато демокрация и либерализъм са благозвучни евфемизми за пълна разпасаност. Време е обществото да прозре, че всеки отказ от налагане на ред, независимо от благовидните оправдания, с които е придружаван, ще струва скъпо на всички ни.

Бойко Пенчев е литературовед и културолог, преподавател в СУ "Св. Климент Охридски". Редактор е в "Литературен вестник".