Един ясен симбиоз

!~Заглавието не е печатна грешка, а цитат от речта на българския министър-председател пред Народното събрание - по повод вота на недоверие за сливането на неговото правителство с организираната престъпност. Разбира се, простено му е на Сергей Дмитриевич това конфузно невежество, тъй като обитава родината си и потребява езика й сравнително отскоро. Простено му е обаче само невежеството, не и симбиозът.

Този път той се състоя буквално пред очите ни - от ясен по-ясен и от истиски по-истински: един направо грандиозен с мащабите на наглостта си симбиоз между власт и престъпност.  Бидейки такъв, този български симбиоз е известен по цял свят с друго едно наименование: мафия. Чрез осветяването му българите видяха наяве две иначе отдавна известни им неща: че обитават територия, а не държава - и че управляващите гледат на тях като на непоправими дебили, които могат да бъдат лъгани винаги, когато е необходимо.  

Грях е да се забравя това. МВР-скандалът гръмна и отшумя по балкански тертип - с невъобразима шумотевица и без смислени изводи и дела. Е, най-накрая Румен Петков си подаде оставката, въпреки клетвите в неговата невинност и непоклатимост - и сега всички се силят да разиграват скеча на победилото добро, след чиято победа всичко ще тръгне по мед и масло.

За бедния български гражданин обаче, омерзен и ошашавен от цирковете, които т. н. политически елит от години разиграва пред очите му, е важно поне в тази одиозна суматоха да разбере какво се случи, как се случи и защо се случи. Което налага да припомним целия порядъчно омъглен скандал - и да потърсим неговите валенции към други сфери на фасадната демокрация, неговите интерскандални  сводове и транс-скандални измерения; неговата функция като символ на абортиралия преход.

А това значи да го вмъкнем в координатната система на политическото ставане в българското днес - с неговите хаотични жестикулации и с неговата глобална ценностна подмяна. Значи и да не допуснем скандалът да се оттече в малки скандални вадички и да се прелее в делнични скандалчета, да го осмислим post scriptum като свършен и необратим факт - сиреч да напишем неговите ликвидационни бележки, преди да го предадем на забравата или /опази ми надеждата, Боже!/ на паметта. 

Несъмнено това е най-грандиозния скандал от 1989-та насам. Вътрешните министри по традиция са специалисти в тази област - но дори и покойния Любомир Начев, сгащен от медиите във фриволна дамска компания в деня, в който гангстери бяха застреляли трима негови подчинени, не може да съперничи с настоящия абсурд. Не само защото тогава имаше само скандална ситуация, а сега има скандален сюжет - широко разгънат и пределно драматичен. По-скоро защото одисеята Румен Петкова имаше пределно разголващи функции и се превърна в своеобразен политически стриптийз: маските паднаха, показаха се срамотиите на властта.

След този спектакъл трудно някой ще повярва, че все още съществува гранична бразда между МВР и мафията. Най-потресаващи обаче бяха не самите корупционни прецеденти, а  фриволността и интимната задушевност на тяхното ставане. Оказа се, че не само е възможно антимафиот №2 да "си папка" от една чиния с тези, дето трябва да разследва, и да продава офицерската си чест за една ловна пушка - но и е до такава степен сраснал с мутренския език и мироглед, че просто няма как да бъде отличен от негласното братство на мутрите - и следователно приставката "анти" е напълно лишена от съдържание.

Оказа се, че е възможно виден сръбски наркобарон да броди по света и у нас с фалшив български паспорт, издаден от самите служби за сигурност. И като капак на всичко се оказа, че самият вътрешен министър е способен да приседне на една маса с "оперативно интересните" братя Галеви в качеството на посредник за оправяне на кавгата й с друга една оперативно интересна групировка /тази на Златко Баретата - също по линия на наркотиците/. В скоби казано, някога тези посреднически функции се изпълняваха от покойния Фатик.

Пита се каква е разликата между него и Румен Петков? Отговорът е печален: никаква. 

Скандалният сюжет не бе разгърнат в намеци и вестникарски хипотези - този път ваденето на мръсните ризи се състоя на възможно най-осветената сцена: в парламентарната комисия по вътрешна сигурност. Това също е един от факторите, придаващи на този скандал уникално звучене. Вероятно Румен Петков и подчинените му са се забърквали и в доста по-мърляви начинания от извадените наяве. Такава е задграничната му среща с Маджо например, за която се промъкна информация в печата - най-малкото защото новият кръстник, както го определяше застреляният Георги Стоев, стои едно стъпало по-високо от братя Галеви в йерархията на престъпния свят.

Но разликата е категориална: тогава нямаше доказателства и беше лесно да се каже - няма такова нещо. Сега министърът бе принуден да превключи на черен PR, като сам признае публично за срещата си край басейна "Спартак", знаейки много добре, че междувременно ДАНС го е положила на дръвника, подавайки информация на парламентарната комисия.  Това самопризнание придаде на скандала онзи, специфично български привкус с който за пореден път учудихме света. При все че принадлежат към най-срамните прецеденти на корупция, случаи като този с Иван Иванов са се случвали и другаде - като този с Румен Петков обаче не са.

Няма прецедент, при който самия министър да се прави на оперативен работник, да се среща с "оперативно интересни лица" и да смята, че всичко това е в реда на нещата. Няма друг случай, при който за един министър да се разбере, че е участвал в нерегламентирана среща с лица, разработвани от неговото ведомство - и той да остане повече от половин час на поста си. Твърдя, че това е прецедент за целия цивилизован свят /тук изключвам тежки случаи като Нигерия и Русия, които практически не принадлежат към него/. Барозу дойде на крака, за да ни каже именно това - с възможно най-острия за европейската дипломация език.

По сроден начин реагира и посланикът на САЩ, същото беше и заключението на световните медии, които проявиха към България внимание, нечувано от атентата срещу папата насам. Беше казано и съвсем директно какво се прави в такива случаи: провинилия се министър не чака премиерът да му поиска оставката, а си я подава сам. Това обаче се случи с необяснимо и непростимо закъснение - и тук навлизаме в сърцевината на скандала - в онази негова същност, която го прави повече от единичен факт и го превръща в символ на печалното политическо дередже на страната ни.

Най-скандалният факт не е в това, че Румен Петков близо месец не подаде оставка, а в това, че Сергей Станишев не му я поиска. Мръсните ризи, извадени от раклата на МВР, бяха и сами по себе си достатъчно скандални - но още по-скандална бе реакцията спрямо тяхното изваждане. Както и в предишни случаи, виновни се оказаха тези, които ги вадят на показ. Веднага бе скроен и лансиран съответния конспиративен сценарий - за четирима бивши генерали, които клатят правителството, за да предизвикат предсрочни избори.

Парадоксалната логика на конспирацията бе най-ярко изразена от самия премиер, който призова ОЗ-генералите да отидат в ъгъла, да се срамуват и да мълчат. Остава открит въпросът защо те трябва да се срамуват в ъгъла, а не той, който има такъв министър и не смее да го смени?

Отговорът крие един от механизмите на подмяната: защото по тяхно време почнали и се развили безобразията в МВР; Румен Петков само наследил тези Авгиеви обори, които започнал да разчиства - и се оказал виновен, защото нарушил статуквото. Това се казва след три години управление, в които не е ясно какво точно са правили премиерът /който лично наблюдава силовите министерства/ и неговия министър. И - забележете само тази подробност - разкриването на корупционни прецеденти като задушевното сътрудничество на висши антимафиоти с техни обекти от сенчестия бизнес според Сергей Дмитриевич било не друго, а "оздравителен процес"! 

Длъжен съм да подчертая, че в случая не става въпрос за обикновен балкански тепигьозлък. Става дума за отбранителна стратегия, подозрително сродна с прочутия комунистически вопъл: "А вие защо биете негрите?" Доста семпла между впрочем: скандалът на днешния ден бива подменян, като общественото внимание бива пренасочено към миналото. Несъмнено и там има доста куриозни факти за мафиотизирането на МВР - премиерът обаче носи отговорност за днешния ден - и тази отговорност не може да бъде отменена от ничии минали прегрешения. Поради което не някакви разбъбрили се бивши генерали, а той би трябвало да седи във ъгъла и да се срамува. 

Очевидно обаче чувството за срам не е сред наличните негови качества - след като откри ключа за размиване на скандала във времето в идеята не друг, а точно провинилия се вътрешен министър да направи цялостна ревизия на дейността на МВР с десетгодишна давност. Това според Станишев било необходимо, за да се види генезиса и същността на "проблемите", но всъщност неговата заповед имаше достатъчно ясно доловимо скрито съдържание: абе момчета, запретнете се и изровете по някой компромат за тези гадни генерали, та да отървем кожата. С което става виден и единственият аргумент, все още валиден на политическата сцена на България: компроматната война. 

В същото време неговият министър бранеше стола си с всички средства и артикулираше емоционалната си приповдигнатост със станалото вече култово заклинание: "Куйович, Муйович, Уйович". Основната му защитна теза беше: тези, които започнали разработката против антимафиот №2, които са дали разрешение за подслушване, които са изнесли СРС-тата - там, зад решетките, при Иван Иванов. Изглежда в неговото съзнание това беше престъплението, а не амбулантната продажба на класифицирана информация от неговите подчинени.

Какво ли би станало, ако никой не бе изнесъл СРС-тата? Вероятно Иван Иванов би продължил да си папка със сенчестия бизнес, а неговия министър - да се среща с видни мафиоти. Най-вече - не би имал главоболия и оздравителния процес в МВР би продължил с пълна сила. Този код на подмяната е също много съществен: лошите са не тези, които правят лоши работи, а които казват и доказват, че се правят лоши работи. Друг защитен код, изпробван още при убийството на Чората - един скандал се захлупва с друг скандал, произведен или активиран специално за случая.

В самия пик на скандала с Румен Петков бе изваден един такъв от касата, в която МВР пази скандали за черни дни: шефът на съдебна медицина извършвал незаконни експлантации и въртял контрабанда с човешки органи. Естествено, дни по-късно се оказа, че всичко е съшито с бели конци и се крепи на няколко мижави доноса, сътворени от неговите колеги. Стратегията на контра-скандала не проработи - може би защото безобразията в МВР бяха придобили мащаб, който дори спекулата с човешки органи не успя да похлупи. 

А президентът - какво правеше по това време българският президент? Първата му реакция беше най-симптоматичната: той не бил в страната и нямал информация, не чул, не видял, не разбрал. Горкият президент - да не знае какво става в страната му - когато тя се тресе от най-големия скандал в новата си история, когато ЕС дава отчаян знак, че не може непрекъснато да ни повтаря да се преборим с корупцията, когато в подкрепа на този знак се спират парите от еврофондовете, докато пред лицето на смайващия скандал се говори вече и за спиране на всички фондове за страната - и дори за "замразяване" на българското членство в евросъюза.

След наколко дни озъртане и снишаване Първанов все пак понаучи нещо - въпреки оплакванията, че правенето на ДАНС му пресушило информационните източници. Въз основа на наученото се роди следващото наистина смайващо мнение: грешката на Румен Петков била, че малко бил прекалил с оперативната дейност /изглежда държавния глава си представя същата като задушевно хортуване и договаряне с бандитите/ - което може би било укоримо от морална гледна точка, но от юридическа нямало нищо нередно.

Вероятно на факта, че и Първанов, и повечето негови съветници са възпитаници на едно и също главно управление на ДС, се дължи неспособността на целокупното президентство да разбере, че подобен избор между морална укоримост и правна допустимост е най-големия гаф, който може да направи един президент. Като капак на всичко и президентът бил убеден, че Румен Петков има всички качества да проведе реформата в МВР.  

Именно тази публична убеденост на първите мъже в държавата превръща МВР-скандала в символ на политическата гадост, в която сме принудени да живеем. Тези убеденост поставя и Първанов, и Станишев редом с Маджо, братя Галеви и хубавци като Иван Иванов. Чрез нея те определят своето място в политическото пространство - по отношение на една барикада - тази между властта и престъпността, която вече отдавна не съществува - и те тъпчат с петите си последните нейни останки.

Тройната коалиция вече не е набор от различни политически физиономии, всички те са слети в едно символично лице: потно, просташки нахъсано и с брадавица на едната буза. Независимо дали са искали или не, БСП и присъдружните й организации реализираха своята политическа идентификация: като официална и официализираща структура на българската мафия. Вече е известно дори общото наименование на новия тип човек, пръкнал се след близо две десетилетия "ясен симбиоз" - Любомир Канов го нарече "куй" /от Куйович/.

Ще допълня знаменитото му народопсихологическо есе: куойвете не само бродят из нашата родина - те ни и управляват - и това е най-основния извод, който можем да направим от рекапитулацията на този скандал - в неговите ликвидационни бележки.  Могат да се направят още няколко странични, но не и маловажни изводи. Първият е, че между остена и моркова България категорично предпочете остена.

Псевдо-държавицата ни няма никакъв шанс да тръгне в някаква позитивна посока без енергично европейско ръчкане отзад. Още веднага след ареста на Иван Иванов беше съвършено ясно, че ситуацията не може да бъде удържана; и че единственото спасение е незабавно оставка на Румен Петков. Управляващите обаче се запънаха като магаре на мост и продължиха да се опъват въпреки всички официални предупреждения, въпреки мнението на мнозинството българи и дори въпреки очевидните си електорални загуби. Едва когато въпросът за незабавна оставка им бе поставен конфиденциално, но затова пък достатъчно ултимативно, кандисаха да си обърнат всички думи, изречени по време на вота за недоверие - и да приемат "достойната постъпка" на вътрешния си министър - като за всеки случай декорираха това приемане с генерална кабинетна промяна.

Остенът свърши това, което логиката и политическото достойнство не можаха да свършат - и вероятно отсега нататък винаги ще е под ръка на еврочиновниците, когато става дума за България.  Вторият е, че в системата на МВР не е здравословно както да нарушаваш закона на омертата, така и да се престараваш в реално изпълнение на дейности, които имат само фасадни функции - като преследване на видни престъпници например.

За тази цел си има кокошкари - а иначе е по-добре да затвориш очи и да приемеш полагащото ти се папкане от заделените за тази цел мафиотски фондове. Това вероятно са го усетили всички служители на вътрешното ведомство по съдбата на шестима свои колеги от Перник, които начело с шефа си Роберт Петров са били извикани в кабинета на главния секретар на МВР и заставени да пишат заявления за напускане под диктовката на завеждащия дирекция "Човешки ресурси" на министерството.

Причината? Официалната е, че не разкрили в рамките на един ден поредното поръчково убийство /като че няма към 150 неразкрити такива/. Реалната обаче е по-различна: май са се оказали единствените в страната, направили нещо срещу лицето Куйович - разбили две негови нарколаборатории. Бива ли такова престараване? Не бива - това е отговорът, даден от МВР на най-високо равнище. И този отговор е урокът, който редовите оперативни работници са запомнили достатъчно добре. 

Третият е поредното и окончателно утвърждаване на старата истина, че правосъдната система не работи. Например не е достатъчно да не се казваш Филчев и да не псуваш журналистите на майка, за да си достоен за главен прокурор. Същият още преди да е започнало каквото и да било разследване по скандала заяви, че "няма данни" за каквито и да било неправомерни деяния на вътрешния министър и неговият главен секретар.

Интересно: дали сега, когато и двамата са отсвирени, Борис Велчев ще си спомни за това твърдение. Във всеки случай е факт, че прокуратурата с всички сили запретна ръкави да спасява положението и да сплашва евентуални свидетели на МВР-безобразията: бившият главен секретар Илия Илиев, който уж беше станал жертва на грозно подвеждане и уж бе изпратен с почести и от вътрешния министър, и от самия премиер, бе арестуван и пъхнат в кауша ден преди да се яви да свидетелства пред парламентарната комисия по вътрешна сигурност - той разбра намека и се отказа от всякакво говорене.  

Четвъртият не е извод, а аксиома - и гласи: далаверата между мафията и МВР се върти не зад гърба на политиците, а с активното тяхно участие. И колкото по-агресивно отрича един политик своята причастност към сенчестия свят, толкова по-сигурно е, че е нагазил в неговата помия. Покрай куриозното разбулване на мистерията, според която българинът бил намалил повече от два пъти консумацията на огнена вода /официална статистическа версия, на която се смеят и врабчетата/, стана ясно и че когато се зададе "жега", безотказния механизъм е следният: къртицата сред ченгетата светва съответния алкохолен бос, при който е на ясла - той от своя страна задейства съответния политик, в който е направил "сериозни инвестиции"; политикът вдига телефона и заповедта за обиск в набелязаните складове е отменена.

Механизмът беше разказан от ген. Танов пред комисията, като за примери бяха посочени Димитър Дъбов, главен секретар на БСП и член на самата комисия, и някой си неуточнен Велчев - в който Милен Велчев веднага разпозна себе си и с много шум и патос се закани да съди генерала.

Както се оказа обаче, тъкмо бившият финансов министър е бил засичан от ДАНС в подобен тип разговори.  

Впрочем според последния скандален катаклизъм, разразил се вече след оставката на Румен Петков, са станали ясни и други подробности. Например че не само бившия отскоро вътрешен министър, но и станалият бивш при предишния скандал шеф на следствието Александър Александров е поддържал скрити контакти с братя Галеви. Например че зад прякора "Маслинката", фигуриращ в стенограмите от СРС-тата на Иван Иванов, се крие Димитър Димитров, брат на Иван Гранитски, водачът на президентската хвърковата чета от интелектуалци на повикване. 

Всичко това обаче бледнее пред едно откровение на ген. Танов пред парламентарната комисия, за което в хода на скандала няма нито едно опровержение, но пък има доста потвърждения: "...няма разработка за този период от 2 години, в която да не са протичали служители на МВР, че изтича информация. Няма разработка, в която, ако се касае за сивия сектор, тези лица да не са подпомагани от държавни структури, като Митница, Данъчни и т. н., няма разработка, в която по един или друг начин да не са ангажирани политически лица и от правителството, и от парламента." Тези две години, за които става дума, не са някъде в тъмните зори на демокрацията, а са последните две. Наистина ясен симбиоз, г-н премиер!