|
Румен Петков вече не е министър на вътрешните работи. Това е единствената сигурна промяна в кабинета "Станишев". Оттам нататък всичко е слухове и хипотези. Вече цяла седмица имена на министри се въртят хаотично между повишения, преструктурирания и уволнения, а онова, което липсва в цялата ситуация, е логиката. Когато миналата неделя премиерът заяви, че приема оставката на вътрешния министър в контекста на предстоящи по-дълбоки структурни промени в кабинета, които щели да изпратят в историята коалиционната формула 3-5-8, очакванията бяха и за някакво последващо обяснение за причината, която налага подобен ход. Вместо Станишев обаче думата взеха ръководни кадри на ДПС, които прогнозираха, че смените в правителството ще бъдат съобразени с управленските приоритети от заседанието на коалицията в Хисаря, но не съвсем. След това на среща с електората в София лидерът на БСП се обяви и за засилване на социалния сектор, което обаче не било свързано с раздяла с ресорната министърка Емилия Масларова. А ден по-късно главният виновник за разместванията в кабинета - Румен Петков, официално беше включен в контактната група на левицата, която договаря с коалиционните партньори промените в правителството. Така с един замах високите очаквания за решителността на промените се изпариха. Вместо това се понесоха слухове, че няма кой знае каква яснота по обявените реформи - от "дълбоки" и "структурни" все по-вероятно е те да се окажат персонални с елементи на преструктуриране, но пак с оглед персоните. А заявката за преразглеждане на коалиционната формула така усложни отношенията между тримата партньори във властта, че за пръв път ръководствата им започнаха да си разменят заплахи за предсрочни избори. Колко крехък е Балансът в коалицията се видя още в края на миналата седмица, когато в парламента течеше петият вот на недоверие към правителството. За всички беше ясно, че решението на НДСВ да гласува "въздържал се" е повече популистки и по-малко политически ход, но както и да се тълкува, резултатът беше, че властта се поразклати, макар и контролирано. 117-те гласа, които получиха управляващите благодарение на ДПС, БСП и двама независими, бяха напълно достатъчни, за да спасят кабинета. Те обаче припомниха някои парламентарни събития от лятото на 2005 г., когато БСП и ДПС безуспешно се опитваха да съставят самостоятелно правителство с мандата на червените, а НДСВ си играеха на опозиция. (Две седмици по-късно от алтернатива на БСП жълтите станаха лоялни партньори, но това е друга тема) Очевидно същият спомен изплува и в главата на Станишев, защото в коментара си след вота той каза, че е нужна ясна политическа подкрепа, а не мандатът на правителството да се изпълни докрай, "куцайки". Премиерът се обърна и към депутатите на царя със забележката, че е добре проблемите в коалицията да се поставят вътре в нея - "да се видят какви са ни политическите различия, какви са ни допирните точки и можем ли да вървим заедно напред". Истината е, че проблемите в коалицията са повече от един. Първият се казва Румен Петков - седмици наред вътрешният министър беше главен персонаж в скандала в МВР, свързан с изтичане на информация към сивия сектор, нерегламентирано подслушване и връзки с оперативно интересни лица. До ден днешен не е съвсем ясно какво точно се случи между деня на вота петък, когато Станишев за първи път каза, че до Великден предстоят промени в кабинета и неделята, в която Румен Петков даде изявление, че подава оставка и че в България клеветата, клюката и интригата имали повече чуваемост. (Само няколко дена по-рано Първанов беше обявил Петков за реформатор, а в съботата след вота, двамата почетоха паметта на съпартиеца си Николай Добрев, демонстрирайки топли чувства един към друг). Факт е обаче, че нетърпимостта към методите на работа в МВР доминираше обществените настроения, а заплахата беше тези чувства да се прехвърлят и върху целия кабинет. Същите негативни емоции идваха и отвъд границите на България, с което е свързан и вторият проблем на коалицията. Скандалът в МВР получи отзвук чак до кандидатпрезидентската кампания в САЩ, а публикациите в европейските медии бяха, меко казано, критични. В контекста на предстоящия през юни доклад на Европейската комисия за напредъка на България продължаването на скандала в МВР означаваше само и единствено сигурна предпазна клауза по глава "Правосъдие и вътрешен ред". Към тази перспектива могат да се добавят и спрените от ЕС пари по ФАР, ИСПА и САПАРД, кореспондиращи с работата на конкретни министри и ведомства, от които при повече желание би могла да се търси политическа отговорност. Затова и първите коментари след анонса на Станишев за рокади във властта бяха свързани с очакванията, че действията на премиера ще са подчинение на логиката да се докаже на Брюксел воля за реформа. Третият проблем в тройната коалиция може да мине в графата "битови". Става въпрос за отдавнашното желание на НДСВ да смени някои или по-точно повечето свои министри заради близостта им с отделилите се от движението депутати, които преди няколко месеца се обединиха в самостоятелна парламентарна група ("Българска нова демокрация"). Казусът около Румен Петков се оказа дългоочакваният повод, от който някои фигури в НДСВ решиха да се възползват. Затова и въздържането им в гласуването на вота на недоверие се прие отчасти като критика към Румен Петков, но и като натиск за Смени на министри. Засега започналите преговори за промени в кабинета не претендират да са решение на нито един от тези три проблема. Ако не с похвала, то Петков си тръгна поне без критика и с признанието за някои успехи на МВР, като например многократно споменаваното залавянето на сръбския наркотрафикант Будимир Куйович. Както традиционно се случва в мандата на това правителство, вътрешният министър напусна властта по своя воля, а останалите едва ли не му благодариха. Говорителят на социалистите Ангел Найденов нарече оттеглянето на Петков логична и достойна постъпка, а пред "Монитор" председателят на парламентарната група на БСП Михаил Миков определи оставката му като личен акт. Колкото до включването на Петков в групата, която да преговаря с ДПС и НДСВ за промени в правителството, тя не може да се тълкува по друг начин освен като партийна реабилитация. По същата логика може да се прогнозира, че ако, както се очаква, промените в кабинета засегнат министъра на регионалното развитие Асен Гагаузов или на здравеопазването Радослав Гайдарски, те ще бъдат компенсирани с други позиции и постове. Всъщност истинското предизвикателството пред Станишев сега е не просто да сглоби промените в кабинета, но и да ги аргументира публично, така че те да му дадат достатъчно картбланш, за да завърши мандата си без големи скандали. А с изказването си, че няма да става заложник на формули, премиерът доста вдигна очакванията. Сигналите от последните дни като че ли не оправдават надеждите за радикални и обосновани структурни промени. Колкото и да не му се иска на Станишев, той си остава заложник на формули, иначе ще му се наложи да управлява с правителство на малцинството. Вотът на недоверие беше нагледна демонстрация за това, че без НДСВ коалицията не може да е стабилна, дори и на помощ да се притичват разни независими бивши кадри на Атака или парламентарните воеводи на Красимир Каракачанов (ВМРО). Макар и вече в по-компактен състав - само с 35 депутати, депутатите на царя все още са необходимият трети стълб на властта, което има дава възможност да се пазарят за постове. Не случайно зам.-председателят на движението Милен Велчев коментира през седмицата, че не е съгласен с намаляване на министерската им квота (петима министри), въпреки че тя отдавна не отговаря нито на електоралната, нито на парламентарната им тежест. ДПС също са труден за преговори играч, който както доказа тези дни не се притеснява да плаши дори и с предсрочни избори - хипотеза, която на първо четене не звучи добре за никой от другите двама коалиционни партньори. За НДСВ защото няма да могат да минат четирипроцентовата бариера, за да влязат в парламента, а за Станишев, защото ще затвърди "комплекса Виденов", че левицата не е способна да изкара пълен мандат в управлението. "Чувам различни интерпретации за предсрочни избори. Разбира се, ако няма достатъчна подкрепа за едно правителство в парламента, се отива към предсрочни избори. Но това предстои да видим другата седмица", коментира лидерът на БСП. За червените обаче е валидна и друга логика - а именно, че след още една година във властта заедно с ДПС и НДСВ рейтингът им ще е още по-нисък, отколкото сега. С други думи, ако надскочат тяснопартийните си страхове, социалистите може и да установят, че за тях е по-изгодно да излязат на избори сега, отколкото да добутват още една година. Впрочем нищо чудно прилив на смелост да налети и царските хора, защото, ако избирателите им в момента се броят на пръсти, след няколко месеца хипотетично може и да ги няма. А жълтите много обичат театъра, дори повече от политиката - какво по-драматично от това да обявят, че напускат коалицията. Дори и всичко да се размине обаче, веднъж родила се, идеята за предсрочни избори трудно изчезва.
|