Парадоксалният социален вектор на правителството

    

Добре е човек да чете стари вестници. Някъде преди година съсловията масово искаха увеличение на доходите и правителството с мъка удържаше крехкия социален мир. Някои го получиха, повечето - не.

Днес България сякаш е сътворила някакво свое си социално-икономическо чудо - инфлацията бележи сериозен ръст, производителността на труда и доходите са все така мижави, но цари социална идилия, на която и в Скандинавия биха завидели. Премиерът обещава ръст на всякакви заплати, синдикалните лидери целуват на митинг знамето на най-голямата от управляващите партии, а съсловията вадят юмруци от изтъняващите джобове, за да ги размахат на лошия Стоичков.

В основата на това разбирателство между управлявани и управляващи, разбира се, е така дискутираната и обещавана "актуализирана управленска програма" на тройната коалиция. В която основен акцент, уверява ни премиерът Станишев, ще е социалната политика. Мине, не мине ден и той все за нея говори, консултира я със синдикати и коалиционни партньори...

Няма съмнение, че т. нар. социален вектор ще определя основната тема в публичното говорене през последната година от мандата, която самият Станишев нарече предизборна. Извън обилното говорене са налице и "реални" действия - скачат заплатите на медиците, после и планирано за всички заети в бюджетната сфера, за пенсионерите ръстът ще е по-голям от предвиденото, ако има пари, наесен пак... Няма съмнение, че пари ще се намерят, както и поне два пъти през пролетта догодина, за да се надява тройната коалиция на слънчево изборно лято.

"Социалните" предизборни намерения на БСП са не толкова укорими, ако бяха подплатени и с други икономически мерки и не противоречаха на собствената й политика, провеждана три години. Но не са, поради което новият социален вектор си е чиста бутафория.
Най-напред да си припомним основния мотив, с който бе отказано увеличение на учителските заплати миналата година - защото

няма пари, или ако има, те ще напомпат инфлацията

През декември при вътрешноведомственото разпределение на гигантския бюджетен излишък се оказа, че пари има, а отсега е ясно, че ще има и през настоящата. Но по-важно е отражението на увеличението на доходите върху инфлацията. Ако миналата година тя гъделичкаше портфейла, днес удря стомаха.

Спряна ли бе инфлацията, след като доходите бяха замразени? Не. Същевременно сега при ударен ръст на цените кабинетът се готви да развърже кесията. И какво се промени оттогава - инвестициите ли се увеличиха, производството ли, качеството на труда? Или пък цените на петрола няма да се покачват?

Явно преди година времето не е било подходящо за ръст на доходите, защото не е било в навечерието на най-важните избори.

Правителството тотално се обърка и в намерението си да подхожда "приоритетно". Преди година обясняваше пазарно: "не може да има пари за всички, първо едните, после другите..." Днес става ясно, че по социалистически ще има за всички, по малко. Учителите например с право могат да бъдат сърдити, че са жертва на тази социална политика, защото бяха оставени с мизерни заплати да изнесат на гърба си тежка реформа със съмнителен резултат.

Увеличението на доходите само по себе си не е от полза, ако не се притисне инфлацията и се увеличи покупателната способност. Поскъпването в България зависи главно от международните пазари. Но не само. Антиинфлационните мерки, за които се говори от доста време, останаха на книга. Няма нито един сериозен опит да се разбият картелните споразумения, които очевидно съществуват в няколко бранша. Но още по-очевидно

картелите добре си плащат, за да не бъдат закачани

Отделно акцизната тесла през 2008 г. направо разфасова бюджета на домакинствата. Скокът на акцизите не бе компенсиран от намаляването на други данъци, а дори бе съчетан с поскъпване на енергоносителите.

Покрай въвеждането на плоския данък правителството обещаваше, че ще накара частния бизнес да вдигне по някакъв специален начин заплатите, така че хем да няма инфлация, хем да бъдат компенсирани хората с най-ниски доходи. Възнагражденията скочиха лекичко главно поради търсенето на кадри. Но така просто няма как реалната инфлация (която е доста над официалните 12%) да бъде покрита от доходите.

Напоследък управляващите са го ударили на молба към бизнеса: "вдигайте заплатите, направихме доста за вас" (визира се главно намаляването на осигурителната тежест). Но вместо да му се молят, могат да го освободят от ред излишни бюрократични процедури, от монопола в цели сектори и от "партийната лепта" за най-печелившите бизнеси - все начинания, които биха спестили на фирмите ненужни разходи, за да им останат средства за производство и заплати. Те не дават бързи предизборни резултати, но пък са в основата на една доста по-далновидна социална политика.