Урок за Брюксел

    

"Доверието на ЕС към България през последните месеци пострада сериозно", призна в интервю за държавното радио вицепремиерката Меглена Плугчиева, отговаряща за използването на фондовете на съюза.

Примерът на България трябва да бъде предупреждение за елитите на ЕС, а също така сериозен сигнал за опасност за всички привърженици на бързото разширяване на блока.

След повече от година от българското членство в ЕС трябва да се признае правотата на всички онези, които гледаха много скептично на перспективата за нейното приемане в общността.

На всяка крачка е видно, че тази страна не изпълнява основни изисквания за членство, описани в т.нар. Копенхагенски критерии.

Българите все още не могат да се справят с проблеми, типични за посткомунистически страни във фазата на преход от един към друг строй.

Злоупотребите при разпределянето на средствата от структурните фондове на ЕС е най-доброто доказателство, че България е обхваната от огромна корупция.

Допълнителен проблем е липсата на прозрачност в политическия живот и неясните връзки между бизнеса и политиката.

Освен това, икономическите условия в България не отговарят на общата картина в ЕС. 8-процентна инфлация, обществен дълг от около 20% от БВП и близо 15% от населението, което живее под нивото на бедността, не говорят добре за икономическото състояние на страната.

Всичко това показва, че София в продължение на години ще бъде в тежест на Брюксел. Съюзът трябва да си направи съответните изводи от този урок преди да вземе решение за по-нататъшно разширяване.

Българският пример доказва също така, че когато разглежда в бъдеще евентуалните кандидатури на страните, които искат да станат членки, Брюксел трябва много внимателно да анализира ситуацията от гледна точка на спазването на Копенхагенските критерии и да оценява стриктно степента на готовност за членство.

Евентуалното разширяване на общността не може да бъде свързано с качването на гърба на ЕС на поредните аутсайдери.