Черноризец Храбър - синоним на слугинска журналистика

    

Унизителна и оскърбителна изглеждаше церемонията по връчването на годишните награди "Черноризец Храбър".

Унизителна - за все по-оредяващата аудитория на вестниците, рехава като публиката в салона, в който се раздаваха статуетките.

Оскърбителна - за всички, които си изкарват хляба като дописници и смятат, че с всяко тяхно изречение, малко от малко дават за свободата на словото в България.

Лауреатите няма да коментирам. Като миналогодишните и по-миналогодишните.

Доста по-интересно е какво търсеха в залата президентът Георги Първанов, премиерът Сергей Станишев, кметът на София Бойко Борисов и тям подобни. Какво общо имат с журналистиката? На какво ръкопляскаха?

На това, че журналист получи награда за разобличаването на "Батко" от пътния фонд? Или на разкритието, че зам.-министър живеел с две имена - Петър-Феим?

Тия - хванатите в крачка, да не са от Марс? Нали това правителство ги доведе и назначи? Свали ли им то косъм от главите, или ги оставяше да си живеят живота до края на мандата?

Мерси! - на ръкопляскащите. Българската преса трябва да е преса! Да притиска управника в ъгъла на ринга със серия удари. А не да му седи на коляното и да му нашепва напевно на уше. Като метреса.

Ако в България имаше свободна преса, Гоце отдавна щеше да е взел-дал пост №1 в държавата, тройната коалиция да е изчезнала като ланския сняг, а бате Бойко да командва само български овчарски кучета в района на Банкя.

Сбъркано е по начало и името на наградата. Лесно е да си Черноризец Храбър и да упражняваш перото си за налагането на официалната власт.

Но я да видим дали си мъж, ако трябва да се опълчваш на царе, папи и патриарси? Май по-приляга да има награда за журналистика на името на Поп Богомил.