Как политикът да си отреже интереса

    

И това ужасно си личи.

Първо, ако политиците чак толкова бяха загрижени за конфликтите на интереси, трябваше сами да подхванат темата. Още от начало на мандата. А не да се утаяват по депутатските банки 3 години и половина.

Второ, вчерашните мнения от парламентарната трибуна се обединиха основно около идеята, че мерките срещу конфликтите на интереси са хубаво нещо, обаче... точно тези няма да имат желания ефект.

И как ще имат. То каквато и мярка да се вземе в нашата държава, все се натъква на депутатски интерес. Иначе как да си обясним върволицата народни избраници, които са увиснали всеки ден в кабинетите на ключови министри. Дори в дирекция на полицията стъргало направиха. В министерството на икономиката например - също така. Както и в различните държавни регулатори на пазара. И така нататък.

Само който не е бил държавен служител, само той не е виждал какви ги вършат тези нахалници по тези места.

Сега същите ще глаголят срещу конфликтите на интереси от парламентарната трибуна. Що за наглост и докога ще бъде търпяна? Няма ли тая прокуратура да се събуди най-накрая?

И какво всъщност ни казаха от трибуната? Че не трябва да се посяга на основното им "правомощие" - да заработват по нещичко встрани. От най-високото място в държавата.

Зад този вътрешен драйв на депутатите стои, разбира се, отколешна традиция - българите оценяват особено високо всяка възможност да припечелят нещо над заплатата. Защото по подразбиране тя никога и за нищо не стига. А не стига, защото дори днес мнозинството заплати все още се формират на принципа "Аз го лъжа, че работя, той ме лъже, че ми плаща".

Депутатската заплата у нас е направо смешна - 1450 лева средно с последното увеличение. Без надбавките за комисии, командировъчни, ДМС-та и тантиеми от участие в бордове. Т.е. - около 700 евро. Че един начален учител в Брюксел взима 2500 евро. Как ще е тлъсто депутатското кюфте.

Дори и да прибавим онези чувалчета с пари, раздавани без всякакви документи по парламентарни групи като "консултантски" всеки месец. По 700-800 лева отгоре.

И за които се беше разбесняла единствено независимата Мария Капон. Малцина нейни колеги обърнаха внимание, че това е грубо нарушение на правилата от най-високото място в държавата.

Депутатите са смъртни врагове на всеки законопроект срещу конфликт на интереси, защото именно "страничните" им доходи всъщност оправдават грешните пари, които са хвърлили за участието си в политиката.

В момента например се искат между 50 000 до 200 000 лева да те наредят на избираемо място в листите на една от десните партии. Които - спор няма, са едни невинни агънца, що се касае до конфликта на интереси.

Как се избиват тези пари с една заплата от 1450 лева, някой пробвал ли е?

От друга страна - ако си имал бол пари, та да хвърлиш 50 - 100 бона, за да станеш депутат, то не е заради някаква имагинерна мемориална плоча, която общината ще лепне след време на входа на панелката, в която си отрасъл.

И това личи на всеки, който дръзне да се изкаже по въпросите за интересите и конфликтите си по този въпрос от парламентарната трибуна. Независимо син, зелен, червен, оранжев или пембен цвят го е тласнал по върховете на властовата пирамида.

Голямата кражба днес не е нито дясна, нито лява или пък центристка. Голямата кражба е безлична и нейният корен е в изкривената представа, че тя е единственият път към благополучие. Тя е грозна издънка на лафа "учи, мами, да не работиш", с която са откърмени всички чавдарчета, пионерчета и комсомолци, които днес управляват държавата.

Трябва съвсем да ни е литнал покривът, та да се надяваме, че с едни закони ще сменим тези социо-културни наслагвания. Каквито и промени да настъпят в статуквото, те ще са обречени на неуспех, докато не "измре и последният роден в робство".