Източната българска китайска стена

    

Българите вече почти не летуват на своето крайбрежие. Те отдавна предпочитат гръцкото и турско море и условията, които предлагат за почивка двете съседни държави.

Което говори не само за повишения жизнен стандарт на българските курортисти, но и за пълната неприязън, с която мнозинството от тях вече гледат на "родния Черноморски бряг".

И има защо. Български медии съобщават, че на изток страната вече е опасана от

бетонната "Китайска стена"

на дивото и грозно строителство, което след като превзе напълно бреговата ивица с натрапливо грозни хотели и отблъскващи заведения, сега навлиза и в самото море.

В края на миналата седмица парламентът прие на първо четене промените в Закона за концесиите, който "де факто" разрешава строителството на изкуствени острови в крайбрежния шелф - просто направените поправки предвиждат като принадлежност към обекта на концесията да може да се включва и прилежащата водна територия "с широчина не повече от 200 м.".

Така, след като в пълно нарушение на Конституцията, която предвижда брегът да е достояние на всички граждани, след като по пясъчните плажове, златните дюни и скалистите заливи и носове бяха построени чудовищни човекарници, наречени хотели и достъпът до тези райони практически е забранен,

настъплението на бетонното безумие

преминава към водата. Там ще се изграждат луксозни сгради със стъклени подове за гледане под водата, яхтени пристанища, полигони за водни спортове и какво ли още не!

Цената за всичко това ще бъде заплатена от и без това обрулената морска флора и фауна, от унищожената за поколения напред природа на Черноморския регион.

Кой разреши да се случи всичко това? Какви са механизмите, с които строителният геноцид погуби източната граница на България? Ще бъде ли потърсена отговорност някога за това варварство? Кога и от кого?

Въпроси, на които няма да бъде отговорено нито през този, нито през идните летни туристически сезони.

Едва ли ще им отговори и сегашното активно поколение българи. То просто ще предпочита да летува другаде, колкото е възможно по-далеч от своя бетонен роден бряг. Който справедливо наричат "Източната българска китайска стена".