Мадарският конник спечели изборите мажоритарно

    

Чудесно нещо е конникът. Наистина е уникален. А и представяте ли си графично изражение на състезаващото се в тази категория розово масло? Масло, при това розово. Не че не е "валутата" на възродената България, допринесла съществено за първоначалното забогатяване в края на 19-ти век, но пък чак да цъфне върху еврото в розово...

Опитът самата роза да бъде присадена върху общоевропейската валутна почва е друго - лесно като визия, познато на всички и...не непременно българско.

Бодливото цвете, какъвто и да е произходът му, се възприема в европейската политика като социалистически, или социалдемократически заместител, избуял върху почвата, разкопана от сърпа и чука. В този смисъл "царицата" на цветята е красивият бурен, избуял на политическото гробище на комунизма.

Защо, при това положение, в надпреварата не беше ашладисан толкова популярният напоследък гербер, си остава загадка. Сигурно от скромност, толкова характерна за формацията в лицето на неформалния й лидер-слънце (май слънчогледът щеше да е по-подходящото маслодайно в техния случай, но пък как ли щеше да се нагоди абревиатурата към нуждите на партията?).

За кирилицата лобираха предимно хора на духа. Сред тях се нареди и министър Николай Василев. Той оглавява МДААР (Министерството на държавната администрация и административната реформа). Но, както вече знаем, спечели не титулярът на МДААР, а фаворитът Мадара и едноименният конник.

С "близо един милион" гласували не се спори. Тези гласоподаватели направо прегазват като табун прабългарски коне която и да е партия. Със своята активност пред виртуалните урни сигурно са предизвикали обилно слюноотделяне в щабовете на партийните хищници. Как биха яхнали популярния ездач! Приливът на патриотизъма, който пълни пресъхналите водоеми на гражданската активност, събира на водопой вкусна маса избиратели и е чудесна възможност за лов на нищо неподозиращи души, жадни за малко повече национално самочувствие.

Политикът с доказан ловен хъс, очаквано, изстреля на пусия пропагандните си патрони. Върховният историк на републиката черноризец Гоце не пропусна любимата си историческа тема, за да се метне на гребена на вълната и да каже поредна глупост - че България била най-силната държава в Европа (когато и да било, но конкретно в началото на 8-ми век - тогава, предполагаемо, е сътворен скалният барелеф).

Как точно я мери тази сила - по територия, по население? Във всеки случай не и според някой тогавашен Евростат, защото, колкото и да не ни се иска, европейските съвременници на конника от Мадара хабер са си нямали за езическа България като суперсила, каквато тъй комплексарски се привижда тя на нашия славен главнокомандващ.

Да, българският владетел Тервел сразява в гръб арабите, докато обсаждат Константинопол през 717 година. А преди това помага на Юстиниян Втори да се пребори в гражданската война за престола на Византия, за което милостиво е удостоен с титлата кесар (все пак той я получава от византиеца, а не е като Юстиниян да става заместник-хан на обявената в днешно време от Първанов за "най-силна в Европа" тогавашна България).

Истината, приятна или не, е че като оставачи по толкова много показатели в модерното европейско състезание между народите, търсим утеха в постиженията на хора, живели преди столетия и дори хилядолетия (като траките, с които, най-вероятно, нямаме етнически нищо общо) по днешните български земи.

Колкото по-напред отиваме в отрицателните класации, толкова по-назад се оглеждаме в епохата на езичеството за опора в този стряскащ, подреден от други, християнски свят, в който символите са мореплаването, философията, науката, литературата, инженерните постижения (на Айфел, например).

Ако продължаваме така, следващото гласуване за символи най-вероятно ще бъде оглавено от конската опашка. И колко му е да бъде обръсната после - един жест разстояние и ето ти бръснатите глави, като национален символ. Като за народ, изтикан на опашката, ще е много актуално.

http://ivo.bg/