Властта прави реклама на Атака

    

Така темата за "нормалността" на Атака отново излезе на дневен ред. На практика тя никога не е затихвала, макар и изразявана в пряка реч или подтекст. Но много интересен е начинът, по който се проявява - "нормални сме", крещят с цялата си натура най-първите атакисти. "Не, ненормални сте", отвръщат враговете на партията, главно от тройната коалиция.

А като че ли в тоя сблъсък на "нормално" и "ненормално" най-объркани остават привържениците на Атака. Защото те следват Сидеров под знамената именно заради непримиримото и понякога резонно грубо отношение към "нормалните" порядки в българската политика. Но днес като че ли добрите новини за партията им идва от тройната коалиция, а не от Сидеров.

Да вземем пример с Доган. Напоследък този човек направи много за Атака, без дори и дума да произнесе. Как стана? Ами тръгна да се разправя за сараите си с ДСБ, въпреки че не Костов, а Сидеров от доста време тръби за тях. Какво, всъщност, бе посланието на Сокола за Атака, спестявайки и грам усилие да дебатира с нея? Ами каза, че не признава Сидеров за опонент. Такъв му е Костов. Нещо, което само може да се хареса на електората, който смята Атака за "несистемен играч".

Системата се поддържа сама, "враговете" разиграват театър, а всъщност се пазят взаимно - така разсъждават много българи. Доган, припознавайки за опонент Костов, наля вода в мелницата на Сидеров, който по едно време мислеше да сваля цялата система.
Да се върнем и към опита на Станишев да разтревожи ЕС при нови санкции.

Премиерът развя Атака като пиратски байрак,

плашейки Европа, че ще атакуват югоизточния й борд. Ясно е, че Брюксел се стряска от подобни "корсари", но у нас размахването на "плашилото на екстремизма" в лицето на Атака не е уместно. Най-вече защото плашилото е бутафорно. Атака не са екстремисти. Знае го и Станишев, и депутатът му Добромир Задгорски, който наскоро приветства Атака като "партията на градивния български национализъм". Т.е. кой печели от този нескопосан опит да се стресне Европа?

Бонусът пак е за Атака, вкарана в образа на "дежурното зло". А всъщност и децата знаят, че голямата опасност за България не е национализмът, а грандиозната корупция, която правителството на Станишев не може да овладее и за която - поне до момента - Атака не е виновна.

Какво твърди Сидеров от другата страна на барикадата? Ами непрекъснато дава сигнали, че Атака в никакъв случай не е антисистемен играч и вече е готова на всякакви коалиции със системата. Нещо, което стана ясно още през зимата на митинга покрай вота на недоверие, когато на трибуната Сидеров се качи заедно с "нормалните" политици на прехода.

Тогава той обясняваше, че опозиционното единение си имало конкретна причина, която не надхвърляла текущото отрицание на тройната коалиция. Но оказа се, че плановете му са далеч по-мащабни. Днес е готов да се коалира дори с Костов, който е натоварен с не по-малки отговорности за корупцията, отколкото настоящата тройна коалиция.

Защо Сидеров включи ДСБ в сметката, при положение че по-вероятно е тази партия да не влезе в парламента? А защо изключи СДС? Заради близостта на Юруков с Доган? Ако това е причината, то в проектодоговора не трябваше да присъства и ВМРО, които са здраво свързани с ДПС покрай съдружието с Христо Ковачки?

Каквито и да са истинските причини, въпросите, които оставя след себе си Сидеров, намират отговор в политическата конюнктура, в ежбите и делбите, така характерни за "нормалната политика". Атака май наистина се превръща в една обикновена нормална партия. А какво ли мислят симпатизантите й за Костов, Борисов?

Сидеров явно сериозно се е заел да подреди следващата власт

Иначе нямаше да "запише" в офертата към ГЕРБ, че премиер ще е Бойко Борисов. Дори и за най-безучастните към политическата търговия в България е ясно, че никаква сделка не може да се сключи в опозицията без задължителната и неотменима клауза за водещата роля на генерала. Нищо че само преди няколко месеца Атака го смяташе за недостоен да е кмет на София.

Значи не може да е кмет, но става за премиер? Този начин е същият като начина на мислене на Симеон Сакскобургготски, на Георги Първанов и на когото се сетите в тази редичка. Очевидно на Атака не й се седи още 5 години в опозиция.

В крайна сметка властта - в смисъл на 1-2 министерства, няколко зам.-министри и всичко, което се полага по известната ни вече формула на преразпределение на коалиционните блага, е достатъчно висша цел, за да се направят всякакви компромиси.