|
На 23 октомври 1983-та, малко преди 6 часа сутринта, мощна взривна вълна разклати къщата и ме изхвърли от кревата - от изненада, а и от разклащането. Изскочих на балкона и онова, което видях, ме втрещи. "Ядрен удар"! Точно това си помислих, гледайки невярващо класическата на външен вид "гъба" в небето, каквато съм виждал по снимки и документални кадри. Малко по-късно, около две минути, тътенът се повтори с подобен ефект. Това беше двойният атентат на самоубийци в Бейрут, които успяха да отнемат живота на 241 американски морски пехотинци и на 58 френски парашутисти, базирани в ливанската столица като част от контингента на 4 западни държави, опитващи се да умиротворят разкъсваната от гражданската война в тази малка държава с непропорционално голямо място в световните новини като център на световно напрежение. По стечение на обстоятелствата, с журналистически късмет, се оказах сред малцината "външни лица", които видяха отвъд заградителния кордон на морската пехота (и при французите опитах но не се получи) резултата от легендарния удар по американския престиж (според учудващо оскъдни сведения, мозъкът на операцията Имад Мугния, "откривателят" на самоубийствените атентати с цяла поредица от "заслуги" на това поприще, след дългогодишно преследване и криеница е загинал от бомба в колата си в Дамаск на 12.02 тази година в луксозен квартал на Дамаск). Картината в разрушената американска база беше апокалиптична. Но за това, някой друг път... На 15 март 2008-ма година адски тътен отнесе 155 души, 26 от които загинаха. Вълната "отнесе" кариерата на министъра на отбраната, началника на генералния щаб и на доста чиновници, включително и на бизнесмени, обвинени за трагедията. Това се случи в Албания, където в покрайнините на столицата Тирана избухна склад с боеприпаси. Президентът на страната Бамир Топи заяви, че избухналите снаряди са предизвикали експлозия с еквивалента на ядрена експлозия. На 3 юли 2008-ма година 4 годишната ми дъщеря попита малко след 6 сутринта дали ще ни спират тока. За нея силните гърмежи са свързани с гръмотевици и прекъсване на електричеството, както става на село. Избухна склад с боеприпаси край София. Къщите на хиляди хора в околните села и близките столични квартали пострадаха. Очевидци разказаха, че са помислили експлозията за ядрена. Няма оставки, извинения и поемане на отговорност. Трябвало до една седмица да стане ясно, колко тона били избухнали. Една цяла седмица - това е време, в което може да се съчини несъществуваща световна конспирация. Защото за проверка на съществуващи данни би трябвало да са достатъчни ако не минути, то най-много часове. Фактът, че това е невъзможно говори достатъчно красноречиво за престъпната небрежност на държавата. Открийте разликите между Бейрут, Тирана и София. Позналите няма да получат никаква награда. Наградите тук ги раздава главнокомандващият ТАЗИ държава. Раздава ги за всичко друго, само не и за гражданска позиция, свързана с нещо като критичност към овластените. Така че, не сте познали! http://ivo.bg
|