На гол туризъм чифте чадъри

    

Казват, че навикът е втора природа и най-трудното нещо е да се пребориш с него. Естествено, ако не си турист, свикнал да почива на родното Черноморие.

Като китайска капка - бавно и упорито, хотелиери, ресторантьори и стопани на плажовете, се мъчат всяко лято да изгонят българите и чужденците от ивиците.

А те упорити като прелетни птици, всеки сезон избират сянката на родните чадъри. Въпреки препятствията от багери и бетон, с които ги изненадваме у нас и примамливите оферти на знайни и незнайни съседски курорти. Докато не им писна окончателно.

От калта, строежите, псувните и лошото отношение на персонала, от цифроманията на кръчмарите и наглостта на туристическия ни бранш.

Така в разгара на сезона, плажовете в най-реномираните морски "оазиси" останаха без балъци, които да дават луди пари, за да ги нагрубяват и цакат. На крив туризъм обаче виновен се оказа европейския шампионат по футбол. Но и Австрия и Швейцария се оплакваха, че чаканите тълпи съвсем не били в мечтаните размери, а празни хотели имаше чак до финала.

Родният туризъм обаче за пореден път зарови главата в пясъка и се оправда с каквото първо му се изпречи пред погледа.

Въпреки че за всички е явно, че израсналите като отровни гъби по родните брегове бетонни комплекси скоро ще се събарят от същите фирми, които с песен на уста строиха светлото туристическо бъдеще. Защото вече няколко сезона на тезгяха стоят непродаваеми хотели, а лапнишараните вече и на пръсти не могат да се преброят.

Туристи под строй както в любимия незабравим социализъм обаче няма кой да доведе. Защото туристът през 21 век не търпи да лежи като сардина на плажа, а дрямката под чадъра да му струва повече от хотелската нощувка, храната и питиетата, взети заедно.

При това морето, в което трябва да се разхлади след сладката плажна дрямка, да е по-мръсно от градски канал. Защото сме прекалили със строителството, но не и с пречиствателните станции. Та сега си плакнем краката в отходна яма.

А ако избереш да се препичаш на безплатния шезлонг край басейна, редом до теб може да се окаже някоя жаба. Защото блата в Слънчев бряг например, не липсват.

Ако ти остане капчица добро настроение и решиш да рискуваш с воаяж до близкото заведение, със сигурност една вечеря ще го изпари. И то преди да видиш цената, според която трябва да си вечерял поне в "Риц". Още преди да посегнеш към миниатюрната порция, която със сигурност не дебютира в чинията, сервитьорът ще намери за какво да те нахока.

Или ще измислиш питие дето го няма в менюто, или компанията ви ще е по-голяма от масите и ще трябва да ти носи столове, или поръчката няма да му хареса. И след като смачкан и обруган влезеш в хотела, в който я душът, я климатикът не работи, няма как да се върнеш следващото лято.

Дори и да не ти искат 150 лв. за нощувка в гарсониера. И червено килимче да ти постелят пред плажа, пак ще хванеш пътя за Гърция и Турция. Където, независимо от езика, който говориш, те посрещат с усмивка. И дори и да те псуват под мустак, поне не разбираш.

Където чадърът и шезлонгът на плажа влизат в цената на почивката, независимо че плащат по-малко, отколкото в България. Където в морето плува риба, вместо найлонови торбички. А пътя до там е без дупки...