Табута в българската политика

    

"Забранените" теми в българската политика - неприятните, скандалните, игнорираните, премълчаваните, некоментираните. Най-вече от политиците! Но те съществуват, независимо от желанието им да се скрият или избягат от тях, забравяйки максимата, че всичко, от което се страхуваме и бягаме, всичко, за което си затваряме очите и "заравяме глави" в пясъка, всичко, което небрежно подминаваме или омаловажаваме, рано или късно води до гибел.

"Политическа отговорност" е първото табу, което избрах. Защото отговорността, струва ми се, е основата или поне би трябвало да бъде, на всяко политическо решение или действие. Политическата отговорност в същността си е нищо повече от морален акт за направен избор, взето решение или извършени действия и получения резултат от всичко това. Опитвам се да си спомня случаи, при които своевременно, без външен натиск от медии, общество, факти и обстоятелства наш съвременен политик или политическа партия са поели политическа отговорност за нещо. Политическа отговорност за водена политика в областта на здравеопазването или образованието, а защо не в енергетиката! Политическа отговорност за разпродажбата на националната собственост и сключените приватизационни сделки. Политическа отговорност за сервилната външна политика и унизено национално достойнство. Политическа отговорност за бедността. Странно, но не откривам! Съвсем! Дори не персонално, а групово поета отговорност, заявена ясно, категорично и недвусмислено... Заявена открито, достойно и с чест. Няма!

Защо ли? Може би, защото тезата за отговорността няма как да се отдели от тезата за свободата. А в политиката свободата е последното възможно нещо. Особено у нас. Особено в рамки, модели и съотношения - 1:2:3, 4:4:2 или 8:5:3 - все едно как.

"Политическа оставка". Много по-неприятна тема от тази за отговорността, доколкото се заявява, персонифицира предимно на индивидуално, личностно ниво. Оставката е второто табу в българската политика. Стигнем ли до оставка, няма как да не стигнем и до сакрални фрази от типа "ако ми я поискат, ще я дам", "ама защо точно в този момент", "а защо точно аз" и т.н. Другото е мълчание, тишина, докато отмине скандалът, проверката, интересът на медиите. Всяко чудо за три дни или пък на всеки три дни чудо, все едно.

"Политически назначения". Никой не коментира избора, опита на хора, попаднали в политиката, доколкото политиката в България се превърна в средство за личен просперитет. Само и единствено. Масово.

Колеги, партийни другари, роднини, приятели, приятели на приятелите и прочие ... След всеки избор следват малки революции в институциите. Смяна на екипите и започване отначало. На всеки четири години, а понякога и на по-кратък интервал. В действителност, проблемът е в това, че назначените обикновено са некомпетентни или нямат капацитет за позицията. Същите обаче имат едно неоспоримо предимство, пред който и да е експерт - вярност, преданост, лоялност към политическите интереси или бизнес апетити, катапултирали ги в заветните кресла.

"Политическа доктрина/визия" за развитие на страната за 15-20 години напред - национална претенция в съвременния глобализиращ се свят. Нещо като заявка за място на страната ни на политическата, културната, икономическата, геостратегическата карта, ако не на света /нека сме реалисти все пак/, то поне на Европа. Отсъствието на подобна доктрина води до хаотичност и прави политическото поведение анонимно и противоречиво.

Как ще се отстоява национален интерес при подобна липса, след като никой не дефинира този интерес! Никой не дебатира този интерес! Никой не прави опит да погледне в деня след утре, след края на годината, след края на мандата!

Политика, ограничена в рамките на ежедневното случване и под натиск на обстоятелства и събития без перспективна визия, проиграва времето, изчерпва енергията и в крайна сметка ... печели единствено битки, губейки войната за бъдещето. Подобна политика на "чукнатите токове" и предано "козируващата ръка" днес на един "стратегически" партньор, утре на нов "голям брат", а след утре ... не може да гарантира достойна позиция, достойна претенция, нито да осигури уважението на отсрещната страна.

"Политическа култура". Политическата култура е нещо, което остава в страни от вниманието, фрагмент, маловажен факт, незначителен детайл. Дефицитът й със сигурност частично обяснява предходния феномен. За 19 години, мисля си, трябваше да има изградена такава, макар и в минимален обем. Липсата на демократични традиции в общуването, на навици в изслушването на политическия противник, умения за водене на дебат с аргументи, а не с лични нападки, умения за общуване с избирателите - това са част от проблемите. Отчуждението между политиците и избирателите е колосално. Ние сякаш обитаваме две различни реалности, два паралелни свята. Удивителна е способността на партиите за възпроизвеждане на "лумпен" политици. Сякаш съществува заговор на партийните апаратчици за лансиране на посредствени, но пък послушни хора в политиката на всички нива. В действителност трагично малко са качествените политици у нас, тези с харизма, магнетичност, чар.

"Политическа корупция". Официално за корупцията или добро в смисъл, борим я /екшън планове, стратегии и прочие/, или нищо. Политическата корупция обаче, не е обикновен рушвет за свършена услуга, нито е плащане под масата, нито еднократна комисионна. Политическата корупция оперира на други нива при това много по-значими като краен ефект, по-знакови като влияния и практики. Конкретните форми могат да се открият както в обръчите от фирми, концесиите, управлението на собствеността на държавата, така и в приватизационните процедури, условията на приватизационните договори и т.н.

Политическата корупция търгува преди всичко с влияние. Политическата корупция е злоупотреба с власт, произтичаща от съзнанието за ненаказуемост и недосегаемост.

"Финансиране на политическите партии" - нещо много повече от тема табу. Мълчание. Тишина и догадки. Тайни. Посветените знаят закона на омертата. Митници, енергетика, големи инфраструктурни проекти.

Шшшшшт!!!

Да не нарушаваме мълчанието! За нерагламентираните контакти на политиците. За оперативно интересните лица. За политическото покровителство. За политическите чадъри. За ...

"Разпределяне на излишък в държавния бюджет"

"Олигархия"

"Национално отговорна политика"

"Национален интерес"

"Цензура"

"Мутризация на политиката"

"Витринна политика/политика на нищоправенето"

"Частните градове"

И още и още... Списъкът може да бъде продължаван.

Въпросът е, кога ще паднат табутата ...

http://kafene.net