Първанов изяде реформата си

    

Онзи ден по-първите партийни хора по номенклатурен списък се видяха, за да си кажат болките във връзка със задаващата се смяна на избирателната система. Ставаха един след друг, рецитираха си концепциите по въпроса и кротко присядаха. Тлаката бе организирана от Георги Първанов, наш президент. Приказки имаше, решения или поне общи позиции - нямаше.
От тази не-историческа среща все пак се разбраха няколко важни неща.

Първо, Първанов има много и добри идеи за промяна на избирателните закони и закона за политическите партии, но очевидно няма стройна представа защо всъщност промените са жизненонеобходими. Според президента: "Целта на дебата е да намерим решение за оздравяването на партиите". Акцентирайки върху този приоритет, той лесно губи поглед върху далеч по-важните задачи. Целта на дебата, който се води от няколко месеца, май трябваше да е друга - да се даде право на хората да избират реално, тъй като е крайно време чл. 1, ал. 2 на Конституцията да придобие осезаемо измерение. Специално за Първанов този член гласи, че "цялата държавна власт произтича от народа. Тя се осъществява от него непосредствено и чрез органите, предвидени в тази Конституция". В момента избирателната ни система е такава, че съставът и структурата на властта се предопределят от решения, взети в политически централи, а народът няма абсолютно никакво право

да упражнява властта "непосредствено"

Първанов се присети за пряката демокрация през януари, но онзи ден пак пропусна темата. Щом тази тема не присъства, за какво се бяха събрали лидерите в понеделник - да решат 30 или 60 ще бъдат депутатите, които ще ни разрешат да избираме мажоритарно? Покорно благодаря за такъв дебат. Голяма президентска милост получихме.

Второ, разбрахме, че Георги Първанов не обича партиите. Не тази или онази, а всичките. Неговата ненавист към партиите обаче няма нищо общо с омразата, която изпитва всеки средностатистически продавач на семки, който недолюбва централите, задето са му опропастили перспективите за прекрасен живот. Не, отношението на Първанов към партиите по-скоро прилича на онова характерно Сакскобургготско пренебрежение към политическия елит, което видяхме в пълна сила след 2001 г. - партиите са някакви необходими, но досадни и заобиколими субектчета, които пречат на Личността да реализира напредничавите си идеи. От Първанов разбрахме, че партиите са продажни - било лесно да се купи малка, спретната партийка, която има 10-20 депутати.

Той ни осветли, че всички, ама всички партии, са твърдоглави противници на прекрасната мажоритарна избирателна система. Самият Първанов, който е съвсем наясно, че чиста мажоритарна система би сгъстила бозата в политиката, се изказа и категорично твърдо "против" въвеждането на преференциален елемент в пропорционалните избори - т.е. той е против да се даде право на избирателя да преподрежда партийните листи. Президентът мотивира мнението си по странен начин - "преференциите могат да породят конфликти в самите партии и първите, които ще "изгорят", ще са малките коалиционни партньори". Изключителна логика - значи

партиите хем са сбор от мързеливи

и подкупни политици, хем трябва да ги пазим от вътрешни конфликти...

Човекът, който смята, че най-революционната промяна, която трябва да се осъществи, е вкарването на "второ меню" - 30 пряко избрани депутати в НС, накрая обвини партиите, че "привидно искат да променят статуквото, а всъщност го бетонират". Честно казано, ако тоновете приказки по темата завършват с реализиране на президентската визия по темата, ще се получи система с изключително як армиран партиен бетон.

Няма какво друго да се получи. Задрямалите политически елити ще си влизат пропорционално, а останалите 30 места ще бъдат за родните еквиваленти на Чичолина и Лепа Брена. Гранитски едва ли ще се пребори за място в парламента. Божидар Димитров може и да влезе, но само ако още веднъж сънува Божията майка.

Другото не е важно. Опозиция и управляващи поискаха партиите да получат по-голяма държавна субсидия. От тия хора друго не сме и очаквали - те владеят само операциите събиране и умножение.

Бойко Борисов поиска да бъде и кмет, и лидер на партията си - нещо, което законът сега му забранява. Защо повдигна този въпрос сега, не стана ясно. Можеше спокойно да изчака до догодина, когато законът ще му позволи да бъде и премиер, и партиен лидер.

"Присъстваме на рекламна акция на президента", просъска Волен Сидеров. Че е прав, прав е, но какво от това? На

рекламните акции на президента

хората все по-малко обръщат внимание. А ако искаше да няма такива акции, Сидеров да беше спечелил президентските избори.

А пък Станишев стигна до прозрението, че медийният пазар тласка партиите към харченето на повече пари, демек - медиите карат политиците да трупат по черни каси огромни средства. Е, Сергей... Да, медиите искат повече реклама, щото от нея живеят. Но когато централите ви нямат средства, не е нужно да ги крадете, за да ги вкарвате в кампанията, нали? Те, медиите, могат да се оправят и без рекламни карета на "Позитано" или "Раковска". Проблемът е дали вие може да се оправите, ако продължавате да контактувате с избирателите си само опосредствено, чрез медиите.

Понеделнишката говорилня можеше да ни бъде спестена. Партиите можеха да си стиковат позициите по много други начини, а не на тържествена среща под претенциозен надпис "Българските дебати". В парламента от сумати време каканиже комисия точно по тези въпроси. Ако някой наистина иска да се промени осезаемо избирателната система, нека да остави тази работа на онези 5-10 човека, които са наясно и с обществените очаквания, и разбират от избори. Толкова са в тази държава. Останалите дебатиращи са просто политици, чийто поглед е замъглен от партийни пристрастия.