Долу ръцете от българското кебапче!

    

Новина от миналата седмица накара целия български народ да "настръхне" от жестокото криминално деяние на 59-годишна жена, дръзнала да открадне най-нагло и безцеремонно... едно кебапче!!!

Гладна била! Не на нас тези... няма гладни в това общество на благоденствието. Най-сетне се събуди нашето така задрямало чувство за гражданско самосъзнание и доблест.

Магазинерският башибозук действал светкавично и безпогрешно. Успели да "закопчаят" на местопрестъплението престъпницата, за която законът сега предвижда дори година "на топло".

Малко й е наказанието на тази гладуваща атентаторка... смърт по-добре!!! Добре поне, че ще бъде осъдена по бързата процедура, та поне да сме спокойни, че има правосъдие в тази страна. И още как! Съвестният управител моментално "сезирал" полицията, които кой знае... сигурно са вдигнали цялото полицейско управление със сигнал за извънредна ситуация.

Колко е струвало всичко това на българския данъкоплатец? Но нищо, каузата заслужава подобен финансов и човешки ресурс. О, най-сетне и справедливостта да възтържествува в нашите сърца. Да бе отнет човешки живот или достойнство... но не, това не би ни "потресло" в такава степен.

А то - да посегнеш на символа на българската действителност, да посегнеш на едно кебапче!!! В една долна българска кебапчийница, там където човешкият живот няма никаква стойност, за кокошка няма прошка. Да оставят някои кресльовци празните си приказки за "двойния аршин".

Щом има престъпление, има и наказание. Колкото по-жестоко, толкова по-добре. Щом крадеш, да ти се реже ръката! Време е това общество да се превъзпита и да разбере, че не може току така да посяга на националните си символи. И ако ситуацията не касаеше в такава степен националната сигурност, вътрешнополитическата стабилност и авторитета ни пред международната общественост, то щеше да е жалка.

Но хвала на такива граждани, такива доблестни стожери на националната ни добродетелност и изключителност. Ето ви, скъпи граждани, една оптимистична теория за българския народ. Иначе живеем в мракобесие, низост и омраза, всеки ден се прощаваме с нашите родители, деца и близки именно поради този абсурд.

Отговорност и вина не дирим от никого, но за кебапчето няма да простим... И ако оставим целия този сарказъм настрана, мили мои братя и сестри, жалко е. О, колко жалко е само! Къде остана милосърдието и любовта ни. Жена на 59... та Боже, това може да е моята майка утре. И това ли заслужи тя?

Да огладнее и протегне старческата си ръчица, за да се нахрани. А изтипосаното във всички български медии име на "престъпницата" заслужава най-малкото обществено назидание... Жалко е, защото имаме криворазбрана представа за справедливост.

И г-н Управител, съвестни гражданино, нямаше ли да ви е по-лесно да нахраните нещастницата и да й дадете работа за някой лев, че утре да не й се налага пак да се резили? Нека държавата отсъди... и нека не бъде в полза на бедните и оскърбените, че най-сетне да се научат тези голтаци! Бог ще разбере решението на доблестното ни общество. Все пак Господи, милостиви Господи, става дума за кебапче!