Плащаме си да ни лъжат

    

Обаче, когато прочетох една от рекламните притурки на властта (само срещу левче в съботния ден), разбрах на какво се дължи земният тремор. Треперят, оказва се, чорбаджиите по морето. Тракат им зъбите от Бургас до нос Емине и от Варна до граничната река Резово.

Защото страховитата министър Масларова внезапно посетила няколко ресторанта и проверила какво е истинското положение на трудещите се в тях (не онези с бирата в ръка, а другите, които ги обслужват).

Внезапната поверка, държана в дълбока тайна, разбира се, е била предусетена от сеизмологичните сетива на редакцията, която се е досетила изпреварващо да делегира репортери и фотографи на мястото на предизвиканото от безмилостната Масларова цунами от чорбаджийски потрес.

В резултат на тази почти свръхестествена редакционна предвидливост се запознахме с цялата строгост на мероприятието-визуално и чрез текст. Уж усмихната, г-жа Масларова е увековечена с цялата си партийно-държавна строгост да инспектира документи пред покрусени дейци на туристическия бранш, които Виденов (в чието правителство Масларова също беше министър), наричаше за краткост именно "чорбаджии".

Но това, уважаеми сънародници, не е всичко. Министърът, който разтрепери земята под краката на алчните чорбаджии, не спира с някаква си отделна акция. Не. Министърът си е направил изводи и внася за разглеждане от кабинета предложение за увеличаване на минималния (да не кажем долния, че ще бъдем двусмислени в това еднозначно преклонение пред министерската инициатива) осигурителен праг.

Някой може да попита, защо е тази ирония, сарказъм дори. Преценете сами: социалният отговорник в социалния кабинет, сглобен от социалния ни президент, видните дейци и ръководители на социалистическата партия откриват топлата вода.

След дългогодишното подмазвачеството пред спонсорите, пардон, работодателите, изведнъж откриват в края на мандата си и като начало на следващата предизборна кампания, това, което всеки знае: че фишовете със заплатите на работещите в България се подправят масово на принципа на мафията: работодателите печелят като декларират по ниски заплати, а работещите, ставайки част от престъпната група, не могат да се възмутят дори и след като ги натирят, защото са участвали солидарно в нарушаването на закона заради някой лев повече.

И всичко това другарите и другарките от управлението го научават чак сега?

Има ли наивници, които да повярват, че акцията на Масларова е солова и не е част от битката за приласкаване на излъганите разгневени хорица?

"Откритието" за нарушенията на работодателите е толкова нагло като политически ход, че би трябвало да задейства обратния механизъм: да ядоса народа, на когото се подиграват, като го правят на глупак.

Както стана дума обаче в началото, обичаме да ни лъжат. И да се лъжем. Иначе щяхме ли да си плащаме за лъжите, които четем?

http://ivo.bg