ЕС проговори български, но кой да слуша

    

В решението на ЕК за отнемане на акредитацията на изпълнителните агенции, надзиравани от регионалния министър Асен Гагаузов и финансовия Пламен Орешарски, изрично е посочено, че "само текстът на български език е автентичен". Въпреки това Гагаузов заяви след излизането на решението:

"Може би най-трудното е да се преведе на български точно какви са изискванията".

След като български министър не разбира български език и му трябва превод, може би ще последват недвусмислени жестове - например як европейски ритник.

Двата доклада и съпровождащите ги документи направиха всичко възможно да сведат комуникацията с България до възможно най-прости послания.

На Гагаузов и Орешарски дори бе изпратена прегледна таблица с мерки, които да предприемат, ако искат да се възстанови финансирането през двете провинени агенции. В нея има такива просветляващи текстове като: "Целият персонал, участващ в управлението на средства на ЕС, трябва да е специално обучен да умее да разпознава нередности/измами и да познава задълженията си за разкриване и докладване на нередности/предполагаеми случаи на измама". В Брюксел сякаш смятат, че нашата администрация е съставена от хора, които не различават усвояване от присвояване на средства. Може би са прави.

Иска се също Гагаузов специално да бъде прегледан на европейски рентген, защото трябва да бъде направен нов, независим одит в изпълнителната агенция към неговото министерство. Същото се отнася и до Орешарски, защото независим одит ще се прави и на фонд "Републиканска пътна инфраструктура", който бе оневинен от него, че не се е облажил по братска линия с еврофондове. "Първите одиторски доклади, предадени от Министерството на финансите, не успяха да убедят Комисията", заявява Брюксел.

За втори път се казва на правителството "да състави списък на всички физически и юридически лица, които са признати за виновни за участие в нередности и измами със средства на ЕС или се разследват на подобно основание". Предишният "черен списък", изпратен мъчително в средата на юни, включваше само дребни риби и пропусна братската фирма "Биндер", която има голяма заслуга заедно с пътния фонд за критиките към България.

За разлика от първия път, когато държавата имаше един месец да се помайва кого да посочи за крадец, сега в доклада за управлението на средствата на ЕС в България се изисква "да уведоми незабавно Комисията за нередности или измами, независимо дали са потвърдени, или има само подозрения". Брюксел се е отказал да чака произнасяне на български съд, защото се е уверил, че той не функционира.

За онези като премиера Сергей Станишев, които се опитват бодряшки да се борят с "истерията" в медиите, ЕК отсича:

"Положението е сериозно"

Загубите по предприсъединителните фондове, които се очертават да възлязат на 825 млн. евро, могат да ни се видят дребни в сравнение със задаващата се катастрофа за милиарди евро. Властите омаловажават заплахата и смятат, че отнемането на доверието от двете агенции заради пътния фонд и други нарушения не си заслужава усилието да се поправят в срок от четири месеца, защото и без това правата им изтичат през ноември.

Брюксел обаче прави пряка връзка между предприсъединителните и структурните и кохезионния фонд, защото знае, че който краде от едните, ще продължи да краде и от другите. Той иска "оценка на съответствието за оперативните програми за регионално развитие и транспорт" и казва, че "сроковете за приключване на тази оценка са между септември и ноември 2008 г." След два до четири месеца започва сеч и на големите пари. ЕК напомня между другото, че става дума за 5.667 млрд. евро през идните пет години.

Два месеца е и срокът на България да докаже, че не се е нагласила да краде и от Европейския социален фонд, който е заделил за нея 1.185 млрд. евро, но досега е отпуснал пробно за авансови плащания само 59 млн. евро. Четири месеца е срокът за доказване на честност по Европейския фонд за рибарство, където сумата възлиза на скромните 80 млн. евро, но Брюксел е готов да си вземе и тях.

Очертава се следната картина: На първо време ЕК ни спира стотици милиони евро, но след броени месеци ще премине и към милиарди. Това да беше, щяхме да ги прежалим - нали имаме сходен бюджетен излишък. Лошото е, че Брюксел на четири места в доклад от 12 страници посочва, че трябва да се пристъпи и към "незабавно обратно вземане на дадени вече средства".

С други думи, да се извърши не само традиционното бъркане в джоба на препатилия български данъкоплатец, но и да се иска ресто от преялите с крадени пари. Такава дързост не е виждана в държавата и неслучайно Брюксел посочва, че "механизмът за конфискуване на средства, придобити от престъпна дейност и от пране на пари, е изключително неефикасен".

Поведението на България досега се свеждаше до печелене на време, за да печелят престъпниците. Тя се преструваше, че не знае какво да прави, и се обръщаше за помощ към Брюксел да я научи. Много европейски държави пратиха експерти да съветват българските управници като вождове на туземни племена как се прилагат закони.

Въпреки умората си Брюксел направи нов жест и заяви, че "Комисията е готова да работи в сътрудничество с България и останалите държави членки да оказва помощ, но иска получателите на тази помощ... да използват съветите". Ето къде е проблемът - властта само дава вид, че слуша, но нищо не прави, защото не желае. "Това не означава просто да се даде време, сочи ЕК. Дори със съществуващите структури и въпреки техните недостатъци България би трябвало да бъде в състояние да демонстрира резултати в борбата с организираната престъпност и корупцията... Сега България трябва да превърне думите в действия."

Думите, особено дипломатичните, са недостатъчни

Брюксел смени речника и започна да нарича нещата с истинските им имена. Например скандалът в МВР е посочен като "скандал", възходът на строително-хотелиерския бизнес е свързан с пране на пари, а случаят с братята Маргини е цитиран в раздела за организираната престъпност, въпреки че не са осъдени, а са просто болни. Стига с тези отлагания на дела с медицински бележки на подсъдими и адвокати, стига процедурни хватки, според които членове на престъпни банди не могат да бъдат съдени поотделно! Това е феномен, който заслужава специално прокурорско звено и специален съд, посочва ЕК.

Казано е, че за такава престъпност не са достатъчни само две знакови дела - срещу Митьо Очите и Вальо Топлото.

Посланието е просто: дайте арести, обвинения и присъди - иначе дайте наказани следователи, съдии и прокурори. Посочено е, че тази година има само 6 дисциплинарни наказания срещу магистрати, което е нищожно число на фона на 1821 съдии, 1558 прокурори и 546 следователи, отговорни за масовата безнаказаност на престъпници.

Най-важният извод от брюкселската тирада е, че ЕК започва да прави разлика между власт и народ, когато критикува България. "Българските граждани заслужават да имат достъп до всички преимущества на членството в ЕС", пише в доклада по механизма за проверка на правосъдието и вътрешния ред. Като заявява, че официалната статистика е ненадеждна, Брюксел за първи път се позовава на изследвания на общественото мнение в България: "повечето българи не усещат каквото и да е подобрение от началото на членството в ЕС".

През главата на властите, които си измислят успехи, ЕК дава сигнал на народа, че иска да общува пряко с него. Народният глас обаче е слабо доловим и Брюксел съжалява, че "въпреки дейностите за информиране на обществеността не бяха подадени жалби, нито сигнали от информатори".

Той обаче си дава сметка, че народът се страхува, и дори обяснява защо: "Няма защита на информаторите и затова не е изненада, че няма и дела по сигнали на информатори. При липса на защита има основателен страх от репресии". Страх от кого? От престъпността, закриляна от властите.

Въпреки това сигналът е даден. "България може да разчита на пълната и активна подкрепа на Европейската комисия", пише в заключението на основния доклад. Коя България? Този път май не става дума за правителството.